Ти си това, което четеш

Вярно или не? Кирил Домусчиев: В България няма безработица

08:00 | 08 февруари 2017 | 9 коментара

"Относно безработицата бих искал да ви кажа, че в България безработица няма. Ние имаме огромен проблем с кадрите. Ако погледнете статистиката, безработицата е 7-8%, но това са фалшиви 7-8%. Аз гледам по телевизията млад човек, който казва – докато са живи мама и тати, аз нямам зор да ходя да работя. Той си взима социалните помощи. Колко е процентът на циганите в България? Знаете колко процента е от населението на България и че се увеличава. Тези хора нямат образование и не желаят да работят. Аз в моите заводи вече имам около 150 – 200 роми, на които им даваме някаква работа, опитваме се да ги образоваме, да им помогнем и т. н. Но ако тези хора не ходят на училище, нямат желание да работят и живеят на социални помощи и кражби, ние какво да направим?!“

Кирил Домусчиев, председател на „Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България“, в интервю за "Нова телевизия“, 7 февруари 2017 г.

Темата за ситуацията на пазара на труда винаги е била една от най-чувствителните за българското общество и сред проблемите, по които има най-малък социален консенсус.

Повечето хора живеят с убеждението, че безработицата в България е висока, а бизнесът – несправедлив. В същото време предприемачите и техните организации от години настояват, че им липсват кадри и че проблемът е в ниската квалификация на търсещите работа.

Официалните данни показват, че в последните години ситуацията на трудовия пазар значително се подобрява и извън него остават предимно хора от икономически слабо активни региони (които обаче не са малко на брой), работници с ниска квалификация, представители на отделни етноси или хора със специфични проблеми, които ги затрудняват да се адаптират на пазара на труда. Тоест може да се каже, че безработицата постепенно се превръща в проблем на отделни региони и специфични социални групи, докато за обществото като цяло по-централна роля започват да придобиват другите проблеми на пазара на труда – ниското заплащане, слабата гъвкавост, недостатъчната квалификация на работещите, лошите мениджърски практики на работодателите, лошите условия на труд и т. н.

У нас работят 3 милиона души, безработните са 229 000

В България при население от около 7 милиона души, работят малко над 3 милиона, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) към 30 септември 2016 г. От наетите лица около 2 милиона работят в частния сектор, а към 700 000 – в обществения.

Според най-актуалните данни на НСИ, които са за третото тримесечие на 2016 г., безработните в България са 229 000 души, а коефициентът на безработица е 7%. На годишна база това е намаление на безработицата с около 50 000 души или с 1.3 процентни пункта.

62% от всички безработни или 142 000 души са в това състояние продължително, тоест за период над една година, според данните на НСИ.

По-детайлна информация дават годишните изследвания на НСИ за безработицата. Според последното, което е за 2015 г., безработицата сред висшистите е 4%, докато сред хората с основно и по-ниско образование – съответно 22% и 43%.

Безработицата сега е най-ниската за последните 8 години

По традиция данните на Агенцията по заетостта (АЗ) и НСИ за безработицата се разминават, защото двете институции имат различна методология и АЗ работи с регистрираните реално в бюрата по труда безработни.

Според месечния бюлетин на агенцията за декември 2016 г. регистрираните безработни в бюрата по труда са били 261 015 души, а безработицата – 8%. Това е значително намаление на годишна база – с 2 процентни пункта.

Всъщност от данните на агенцията излиза, че безработицата през декември 2016 г. е най-ниска за последните 8 години.

За последно тя е била на сравними нива през 2009 г. Освен това за първи път от 2009 г. насам регистрираните безработни в края на годината са под 300 хиляди души.

Безработицата у нас е под средната в ЕС

Евростат също отчете наскоро, че регистрираната у нас безработица за ноември 2016 г. е най-ниската от 2009 г. насам. Нивото на показателя за ноември падна до 7.1%, а предишната му най-ниска стойност бе отчетена преди световната криза – в края на 2008 г., когато безработицата достигна 4.9%, сочи информацията на европейската статистика.

По данни на Евростат през ноември 2016 г. средната безработица в страните от ЕС е била 8.3%, а в еврозоната - 9.8%. В България равнището от 7.1% е с 1.2 процентни пункта по-ниско от средното за ЕС.

Най-ниско равнище на безработица сред страните членки на Евросъюза през ноември се наблюдава в Чехия (3.7%), Германия (4.1%), Унгария (4.4% по данни за октомври 2016 г.), Великобритания (4.8% по данни за септември 2016 г.), Малта (4.8%), Холандия (5.6%), Румъния (5.7%), Австрия (5.8%), Полша (6.0%).

С най-високо равнище на безработица през месеца са Гърция (23.1% по данни за септември 2016 г.), Испания (19.2%), Кипър (14.2%), Италия (11.9%), Хърватия (11.4%), Португалия (10.5%), Латвия (9.6%), Франция (9.5%), Словакия (9.0%) и др.

В София - 2.3%, във Видин - 19%

Основното объркване във възприятията за безработицата у нас идва от факта, че тя варира в широки граници в различните региони и съответно не се усеща еднакво навсякъде в страната.

С думите на Кирил Домусчиев най-вероятно ще се съгласят най-вече живеещите в София, Габрово и Варна, където безработицата е на символични нива.

Тази констатация обаче най-вероятно ще разгневи жителите на Видин, Силистра или Сливен, където безработицата е с двуцифрени стойности.

Равнището на безработица през декември 2016 г. е по-ниско от средното за страната в девет области, пише в месечния бюлетин на Агенцията по заетостта. Това са София-град (2.3%), Габрово (4.7%), Варна и Пловдив (по 5.8%), Стара Загора и Перник (по 6.0%), Русе (6.7%), Бургас (7.1%) и Велико Търново (7.8%).

В останалите 19 области нивото на показателя е над средното за страната, а най-високите му стойности продължават да се отчитат в Северозападния район: Видин (19.1%), Монтана (16.5%) и Враца (15.8%). Следват областите Търговище (14.8%), Силистра (14.4%), Шумен (13.5%), Сливен (13,4%), Смолян и Разград (по 12.8%), Плевен и Ловеч (по 12.4%), Кърджали (11,5%), Пазарджик (11.4%), и др.

Над половината безработни нямат квалификация

Данните безкомпромисно ясно показват, че образованието е основният изход от бедността, за което намеква и Кирил Домусчиев.

По данни на Агенцията по заетостта, цитирани и от служебния социален министър Гълъб Донев, 54% от всички регистрирани безработни са без квалификация и специалност. Това са 142 066 души, като при това броят им е с 21% по-нисък в сравнение с миналата година.

И при висшистите без работа има разлика в зависимост от специалността им, става ясно още от данните на АЗ. Най-голям е делът на безработните висшисти с образование в сферата на обществото, икономиката и правото – 41%, следвани от услугите, транспорта и охраната – 16.6%, техниката и технологиите - 15.8%. С по-малки дялове са безработните с висше образование със специалности в областта на образованието (8.2%), хуманитарните науки и изкуствата (6.5%), здравеопазването (4.8%) и математиката и естествознанието (4.5%). С най-малък относителен дял са безработните висшисти в областта на селското стопанство 2.6%.

Бизнесът не може да намери подходящи кадри

Огледален проблем на безработицата е недостигът на квалифицирани кадри за нуждите на бизнеса, както твърди и Домусчиев.

Агенцията по заетостта отчита 12 332 незаети работни места към 7 февруари 2017 г., става ясно от интернет страницата й.

През декември 2016 г. например в бюрата по труда са заявени 9 082 свободни работни места на първичния пазар, като от тях частният сектор е обявил 6 947.

Най-голямо търсене на работна сила от частния сектор се регистрира в преработващата промишленост (3 097), търговията (1554), административните и спомагателни дейности (755), транспорта, складирането и пощите (512), хотелиерството и ресторантьорството (485), образованието (398), финансовите и застрахователните дейности (375), операциите с недвижими имоти (360), строителството (334) и селското стопанство (231).

Данните обаче показват, че квалификацията, която търси бизнесът, не е свързана с най-високите технологии и нива на познанието, а по-скоро със специфични производства, които се развиват у нас.

В бюрата по труда например бизнесът обявява най-много свободни места за безработни без квалификация - 6 414, но най-вероятно това се дължи на предположението, че там се намират предимно такива кадри.

Национално представително изследване сред работодатели, направено от социалното министерство в средата на 2015 г., показва, че най-масовото търсене е именно на специфични специалисти. По думите на Гълъб Донев, тогава зам.-социален министър, бизнесът в средата на 2015 г. е обявил, че в следващите 12 месеца ще има нужда да разкрие около 145 000 нови работни места. Търсени са около 5000 ИТ специалисти, 5000 финансови и административни специалисти, около 2000-2500 учители, а също и математици, физици, специалисти по продажби. Към този момент бизнесът е търсил около 15 000 продавачи и още толкова заети в сферата на услугите – готвачи, бармани, фризьори. Други около 7000 работни места са били нужни в сферата на селското и горското стопанство и строителството.

"Данните от статистиката опровергават битуващото в обществото схващане, че в България няма работа. Има работа, но няма обучени кадри за много от дейностите“, казва тогава Гълъб Донев.

62% от работодателите в България изпитват затруднения да запълнят своите свободни работни места през 2016 г., показва и годишното проучване за недостига на таланти на "Менпауър България".

Основните причини, посочвани от мениджърите, за проблема са:

  • липсата на т. нар. твърди умения – квалификации, IT и езикови умения (32%);
  • липсата на кандидати (30%);
  • липсата на меки умения – професионализъм, ентусиазъм, междуличностни умения, гъвкавост (13%).

През 2016 г. най-търсените професии според проучването на "Менпауър" са били квалифицирани работници, инженери, шофьори, работници в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, лекари.

Безработните не са непременно мързеливи

НСИ отчита 157 600 души като обезкуражени по отношение на пазара на труда за третото тримесечие на 2016 г. По данни на Агенцията по заетостта пък продължително безработните, тоест хората, които са извън пазара на труда повече от година, са 99 098 към декември 2016 г.

Вярно е, както допуска Кирил Домусчиев, че част от тези хора съзнателно избират да не работят, например защото заплащането, което биха получили, не е много по-високо от социалните помощи.

В същото време обаче не може да се твърди, че обезкуражените безработни са само мързеливи роми или пасивни младежи, защото практиката показва, че много от тях са всъщност хора със специфични социални проблеми.

При подходяща подкрепа голяма част от тях имат потенциала да се завърнат на пазара на труда и доказателство за това са редица успешни практики на неправителствения сектор и на държавната Агенция по заетостта.

От АЗ например отчитат най-голям социален ефект именно от програмата си "Активиране на неактивни лица", чиято цел е да мотивира и включи на пазара на труда неактивни и обезкуражени хора, да ги привлече и убеди да се регистрират в бюрата по труда, за да получат адекватни услуги и бърз достъп до обучение или работа. С тези хора работят специално обучени "кейс мениджъри", а в някои случаи те получават и психологическа подкрепа. През декември 2016 г. като ромски медиатори в бюрата по труда по програмата например са работили 91 лица. Благодарение на нея през въпросния месец в бюрата по труда са се регистрирали като безработни 733 неактивни лица, а от тях на работа са устроени 155 безработни.

Заключение:

Ако твърдението на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев, че в България няма безработица, се приеме буквално, то безспорно не би било вярно, защото официалните данни показват, че безработица в България има, а в определени региони и за конкретни хора тя е съвсем реален и доста тежък проблем. Твърдението обаче може да се интерпретира и метафорично - в смисъл, че в българската икономика в момента няма обективни причини за висока безработица и дори тя изпитва недостиг на квалифицирана работна ръка в определени сектори, а това, че към 230 000 нямат работа, се дължи в голяма степен на недостатъци на пазара на труда, образователната и социалната система. Разбира се, Домусчиев не е прав да приписва проблема изцяло на мързела и пасивността на безработните, защото често те самите са жертва на поредица от социални проблеми, с които държавата, обществото и бизнесът не могат да се справят – например неравномерното развитие на регионите. Така, макар изказването на Кирил Домусчиев да звучи пресилено, може да се приеме, че безработицата у нас в момента е по-скоро социално, отколкото икономически обусловен проблем, който при съответните мерки би могъл да бъде смегчен. В този смисъл твърдението на председателя на КРИБ може да се приеме за "частично вярно".

  

Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още от Вярно или не?

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?