Вярно или не? Корнелия Нинова: СЕТА означава безконтролен внос на ГМО в България

На 15 февруари Европейският парламент одобри подписаното с Канада и най-всеобхватно до момента споразумение за свободна търговия на ЕС – СЕТА ("Всеобхватно икономическо и търговско споразумение").

След като Канада приключи ратификационните си процедури, то ще се прилага временно в по-голямата си част, която се отнася основно до търговията между ЕС и Канада.

В пълнота договорът ще влезе в сила едва след като бъде ратифициран от всички държави членки на ЕС. Така ще заработят и текстовете за защита на инвестициите и въвеждането на специална съдебна система, която да решава инвестиционните спорове.

Групи в ЕС и Канада от години организират кампании срещу СЕТА, които са част от световната антиглобализационна вълна. Към нея могат да се причислят и протестите срещу други търговски споразумения като "Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции" (TTIP) между ЕС и САЩ и "Транстихоокеанското партньорство" (ТPP) между САЩ и 11 тихоокеански държави (от което Вашингтон се оттегли с указ на призидента Доналд Тръмп в края на януари).

На 15 февруари лидерът на БСП Корнелия Нинова свика пресконференция, на която обяви за "национални предатели" българските евродепутати, гласували "за" СЕТА, а от критиките ѝ към споразумението - нахвърляни на едро, човек би останал с впечатление, че то ще е катастрофално за България.

Игра на интерпретации

Обикновено противниците на подобни международни договори злоупотребяват с тълкуванието на текстовете, с които хората не са запознати, и преекспонират традиционни страхове – например унищожаване на местното производство, заливане на пазара с ГМО, огромни преимущества за едрия бизнес и чуждите инвеститори и т. н. Същия подход приложи и Нинова.

Всъщност никой не е в състояние съвсем точно да предвиди какви ще са директните, а още по-малко дългосрочните ефекти от действието на подобен всеобхватен договор като СЕТА върху европейския пазар, а още по-малко – върху българския.

Проблемът около СЕТА и другите оспорвани от общественото мнение в развитите държави многостранни търговски споразумения е, че текстовете им не са достатъчно еднозначни и конкретни и всичко зависи от това как ще бъдат прилагани. Цялата "анти"-кампания около СЕТА всъщност стъпва върху изключително разширителна интерпретация, която в много случаи не е правно обоснована. А текстовете са неясни заради трудния и почти невъзможен на моменти баланс между купищата различни интереси, които споразумението засяга. Например общественото мнение в ЕС не одобрява генетично модифицираните (ГМ) храни, докато канадските фирми от години твърдят, че рестриктивната политика на ЕС в това отношение е бариера пред търговията.

В опит да тушират проблемите с разнообразните тълкувания заедно с подписването на документа в края на 2016 г. ЕС и Канада приеха и съвместна декларация за интерпретиране на споразумението, която има юридическа сила. И тя обаче не оправда всички очаквания за повече конкретика и яснота.

Съзнавайки, че не са решили напълно проблема с тълкуванията, Канада и ЕС са се договорили, че могат да правят задължителни за бъдещия инвестиционен съд тълкувания на текстове от споразумението с цел да се избегнат разминаващи се интерпретации от страна на съдебните състави.

В този смисъл дори защитниците на споразумението в Брюксел едва ли могат да се закълнат, че в него няма подводни камъни, но със сигурност може да се каже, че крайните "анти" послания на Корнелия Нинова също нямат много общо с истината.

СЕТА не променя регулацията на ГМО в ЕС

СЕТА не променя нищо по отношение на регулациите на ГМО в ЕС и предвижда изрична забрана за внос на третирано с хормони месо, твърди Европейската комисия.

Храните на европейския, включително на българския пазар, и в момента съдържат ГМО. Това обаче минава през строга система от разрешения и контрол и в никакъв случай не е безконтролно.

За да може дадена генетично модифицирана храна да бъде внесена и търгувана на територията на ЕС, първо задължително ѝ се прави оценка на риска от Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA). Разрешението за пускането на храната на пазара обаче се дава от ЕК, което значи, че дори агенцията да каже, че даден продукт е безопасен, той може да не получи разрешение за продажба.

Отделните държави членки не могат самостоятелно да забраняват вноса и продажбата на разрешените в ЕС ГМ храни и фуражи на своя територия.

Контролът върху ГМ храни в България се прави от регионалните здравни инспекции, като годишно се анализират между 250 – 300 проби на храни от цялата страна. Съдържанието на ГМО в дадена храна задължително трябва да е отбелязано върху етикета с двойно по-големи букви, ако е над нормата от 0.9%. При проверки обаче е установено, че това не винаги се прави.

Европейската комисия поддържа регистър на разрешените в съюза генно модифицирани организми, който в момента съдържа към 64 растения (различни видове памук, царевица, рапица, соя и захарно цвекло), като още близо 30 чакат одобрение.

От друга страна, Канада е третият най-голям производител на генномодифицирани храни в света и наскоро одобри продажбата дори на генетично модифицирана сьомга. Канадска ГМ соя и в момента се използва за изхранване на животни в ЕС. 90% от рапицата в Канада е генетично модифицирана.

Подобно на ЕС и Канада има разрешителен режим за ГМО продуктите и няма никаква толерантност към растителни видове, които не са получили одобрение. Разликата е, че към момента Канада има много по-дълъг списък от разрешени видове в сравнение с ЕС, което означава, че е много вероятно СЕТА да благоприятства навлизането на нови ГМ храни на европейския пазар, успешно преминали през разрешителния режим в Брюксел.

Всъщност споровете на тема ГМО между ЕС и Канада се водят много отдавна, тоест далеч преди СЕТА, тъй като канадските производители винаги са твърдели, че високите изисквания на ЕС за ГМО са пречка пред свободната търговия. През 2003 г. Канада дори заведе дело срещу ЕС пред Световната търговска организация, протестирайки срещу забраната за внос на ГМО в определени държави от съюза. През 2009 г. се постигна компромис по темата да се установи механизъм за двустранен диалог.

Въпреки че СЕТА не съдържа нито един текст, който да задължава ЕС да промени сегашния си разрешителен режим за ГМО, двете страни са се договорили да задълбочат диалога за сътрудничество по тази тема, особено в сферата на сътрудничеството по отношение на регулациите.

Тези текстове според организацията "Приятели на Земята" - Европа могат да се тълкуват в смисъл, че двете страни ще се опитват да нагодят регулациите си с времето, което за Европа на практика означава бавно разхлабване на регулациите за ГМО в съюза.

В същото време общественото мнение в ЕС "не вижда ползите от генно модифицираните храни, счита, че те най-вероятно не са безопасни и дори могат да бъдат вредни и не подкрепя развитието на ГМО", сочи проучване на "Евробарометър" от 2010 г.

Мнението на хората обаче не съвпада с това на авторитетни организации, запознати детайлно с научните изследвания на тема ГМО като например Американската медицинска асоциация, Световната здравна организация, Европейската комисия. Те твърдят, че засега няма доказателства за това, че е вредно да се консумират разрешените ГМО храни, макар че бдителността в тази сфера трябва да е засилена.

"Безопасността на генно модифицираните храни трябва да се установява случай по случай и не могат да се правят общи заключения за безопасността на генно модифицираните храни като цяло. Генно модифицираните храни, които в момента са достъпни на международния пазар, са преминали през тестове за сигурност и не представляват риск за човешкото здраве. Не са установени никакви ефекти върху човешкото здраве в резултат на консумацията на подобни храни от населението в държавите, в които те са одобрени за консумация", твърди на сайта си Световната здравна организация.

Следователно, СЕТА по-скоро ще улесни навлизането на повече ГМ храни на европейския и българския пазар, но това няма да става безконтролно и няма да бъде при занижени стандарти спрямо сегашните, освен ако Брюксел не реши да промени политиката си в тази сфера. Няма и доказателства, че разрешените генетично модифицирани храни са "отрови за здравето", както твърди Нинова.

СЕТА ще донесе и плюсове, и минуси за животновъдите

Основният ефект от СЕТА ще бъде премахването на 99% от митата за всички стоки за Канада с произход ЕС. Това означава, че европейският бизнес ще спести 400 - 500 млн. евро на година, твърди Европейската комисия.

Пълното премахване на данъците ще става съобразно определени преходни периоди, като по отношение на чувствителни стоки като свинско месо, говеждо месо, сирене, са разписани лимитирани квоти за безмитен внос.

Според европейски фермери СЕТА разширява значително безмитните квоти за внос на свинско и говеждо месо в ЕС – от 12 до 14 пъти, докато квотата за износ на европейско сирене към Канада е малко над сегашния реален износ.

Производствените стандарти в хранителната промишленост в ЕС са по-високи от тези в Канада, като в съюза например е забранено ползването на хормони на растежа и антибиотици в земеделската продукция. Ако канадските производители пренастроят производството си, така че месото им да бъде без растежни хормони, и започнат да изнасят повече за ЕС, това най-вероятно наистина ще свали цените на стоката в съюза. Това със сигурност би било проблем за европейските и българските производители, както твърди Нинова, но то също би се отразило позитивно на джоба на потребителя. Освен това подобна промяна може да пренасочи европейското производство към по-качествени месни продукти.

СЕТА обаче се очаква да облекчи животновъдите по друга линия – ще увеличи износа на сирене и млечни продукти за Канада и това се признава дори от критиците на споразумението.

Друго притеснение на земеделските производители е, че СЕТА ще защити твърде малко на брой защитени географски наименования – 143 (например сиренето "Рокфор", холанската "Гауда" и др.). Към 2015 г. защитените географски наименования в ЕС имат 1308 храни, 2883 вина и 332 алкохолни напитки. Въпреки това споразумението позволява към списъка от 143 наименования да се добавят и други след влизането му в сила, твърди ЕК.

Новият съд за инвеститори ще е прозрачен

Споразумението наистина въвежда нова независима съдебна система за инвестиционни спорове (инвестиционни трибунали), както твърди Корнелия Нинова, като съдиите ще се назначават от ЕС и Канада. И в момента споровете с участието на чужди инвеститори се решават зад граница - обикновено от международни търговски арбитражи, но тези процеси са лишени от каквато и да било публичност. Такъв бе арбитражът, който реши спора между НЕК и "Атомстройекспорт" за "АЕЦ Белене", като България бе осъдена да плати над 600 млн. евро. Пред подобни институции в момента висят дела срещу България за милиарди левове.

Новото при инвестиционните арбитражи на СЕТА ще бъде това, че заседанията им ще са публични, а документите по делата ще се публикуват в интернет.

Също за пръв път при СЕТА ще бъде предвиден апелативен механизъм за коригиране на грешки при делата и установяване на еднаква практика на трибуналите. ЕС и Канада дори разглеждат новата система от трибунали като първа стъпка към създаването на Многостранен инвестиционен съд.

Специалната съдебна система на СЕТА няма да се ползва с привилегии и инвеститорите ще могат да отнасят споровете си и към националните съдебни системи.

СЕТА не дава възможност държавите да бъдат принуждавани да променят законодателството си в полза на инвеститорите, както твърдят критиците на споразумението.

Напротив - основанията, на базата на които даден инвеститор ще може да съди конкретна държава, са ограничени.

Споразумението не предвижда също чуждите инвеститори да бъдат третирани по-благоприятно от местните. Няма и текстове, които да изискват разхлабване на трудовото законодателство с цел насърчаване на търговията и инвестициите, нито пък пречки пред колективното трудово договаряне.

СЕТА не изисква правителствата да приватизират нито една публична услуга, нито пък им забранява да предлагат на обществото нови услуги, извършвани от държавата. Отдаването на публична услуга на частен оператор например чрез концесия не означава, че тази услуга необратимо остава част от частния сектор и не може да се върне отново в ръцете на държавата, както настоява лидерката на БСП.

Според Европейската комисия споразумението сериозно ще улесни достъпа на европейски, включително български, фирми до канадския пазар. Те ще имат преимущества, когато реализират инвестиционни проекти в страната. Осигурен е пазарен достъп дори на ниво провинция в сфери като екологията, финансите, телекомуникациите. Европейските компании ще получат и безпрецедентен достъп до обществените поръчки на канадското правителство, както и канадски фирми ще имат достъп до търговете у нас.

Подобреният достъп на канадски фирми до европейския пазар ще свали цените при запазване на съществуващите в момента в ЕС строги правила за безопасност и качество на стоките, твърди още ЕК. Комисията подчертава, че от това правило няма изключения.

По отношение на износа и вноса на електроника ЕС и Канада са се договорили да признаят взаимно издаваните от техните агенции сертификати за електроника и електротехника, играчки, машини, измервателни уреси и др. Така при определени условия съответната агенция в ЕС ще извърши тестове на европейските продукти, предназначени за износ в Канада според канадските правила, както и обратното.

Падат канадските визи за българи

България и Румъния печелят от СЕТА и едно специфично предимство – премахването на визите за граждани на двете държави, което бе издействано от второто правителство на ГЕРБ в последния момент преди подписването на споразумението през октомври 2016 г.

На 21 октомври миналата година България и Румъния оттеглиха резервите си към договора, след като получиха писмени уверения от Отава, че визите за техните граждани ще отпаднат от 1 декември 2017 г., при условие че СЕТА бъде подписано.

Слаба търговия и инвестиции между България и Канада

По информация на българското Министерство на икономиката износът на България за Канада през 2015 г. възлиза на 46 млн. долара, а вносът – на 31 млн. долара. За северноамериканската държава България изнася най-много електрически акумулатори, слънчогледово семе, ламарини, листове и ленти от мед, оптични влакна и хлебарски и сладкарски продукти. Страната внася най-много морски дарове (ракообразни), зеленчуци със сухи бобови чушки, печатни произведения, електрически апарати за сигнализация и части за радио-телевизионни апарати, става ясно още от данните на МИ за 2015 г. През първата половина на 2016 г. на първо място сред водещите стоки в износа са били временно консервираните плодове, медикаментите и интегралните схеми.

Канадските инвестиции в България са сравнително скромни, твърди МИ. Сред по-големите подобни фирми у нас са златодобивната компания "Дънди Прешъс Металс", която разработва находището край Челопеч, производителят на автомобилни тапицерии "АЛС България" и др. По изчисления на Българската агенция за инвестиции сумата на всички капиталовложения, реализирани от канадски компании в България за периода 1996 г. - 2015 г., е 62.3 млн. евро, като по този начин страната се нарежда на 52-ро място в класацията по географски признак на инвеститорите у нас.

Според анализи на Десислава Драгнева, която оглавява българската Служба по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) в Отава, в Канада има потенциал за внос на български вина. "Българските червени вина са сред предпочитаните и търсени вина, още повече, че внасяните количества са много под вноса от другите европейски държави", посочва Драгнева.

По думите ѝ българските софтуерни фирми могат да предложат на канадския пазар софтуерни продукти най-вече за управление на бизнес процеси в различни сфери. Има потенциал и пред вноса на фармацевтични продукти, измервателни медицински уреди и медицинска техника. Българските фирми имат по-значим износ и в сферата на електрониката и електротехниката, който също има потенциал да се увеличи.