За всеки спечелен от конфискацията лев държавата плаща пет

За всеки лев, който е влязъл в хазната от конфискацията на незаконно придобито имущество, разходите на държавата са пет лева. Как широко пропагандираната борба срещу престъпността чрез конфискация се оказва губещ социален експеримент показва разследване на Mediapool със средствата на Закона за достъп до обществена информация.

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество бе създадена през 2005 г. и в началото бе известна като Комисията “Кушлев“ по името на председателя си Стоян Кушлев. Той се прочу със заплатата си от по 7 000 лева месечно (три пъти по-висока от тази на президента тогава) и роднинските назначения. "Инвестицията" се оказа не особено успешна. В края на мандата на Кушлев комисията му отчиташе запори за 600 млн. лв., което е показателно за репресивната сила на държавата, но не и за ефективност ѝ.

Кушлев си тръгна през 2011 година. Той остави в наследство едва 15 спечелени дела за имущество на стойност 8.45 милиона. Чистите пари, които влязоха във фиска, бяха около 250 хиляди лева – над 30 пъти по-малко от сумата по делата. От конфискацията на пари в брой Кушлев не успя да изкара дори заплатите, които получи за шест години.

Неговият наследник Тодор Коларов опита да разчисти роднините му и да въведе някакъв ред.

Докладите на Коларов показват и друго - Стоян Кушлев е манипулирал отчетите на комисията в опит да завиши стойността на конфискуваното имущество. Оказва се, че съдът е уважил искове за 670 000 лева по-малко, отколкото твърди първият председател на комисията.

Защо 62 милиона всъщност са 11 милиона

Общата картина за 10 години конфискация в България е следната: Комисията е изхарчила 56 милиона лева за издръжката си. Срещу това се отчита отнето имущество за 61.7 милиона лева, изчислено по съдебни експертизи. Реално в хазната обаче не са постъпили повече от 11 милиона лева, сочат обобщените данни на Mediapool, получени от Комисията за конфискация, НАП, прегледа на всички налични съдебните дела и прессъобщения за 10 години назад.

За всеки получен лев държавата плаща пет лева.

Пълният хаос в архивите на Комисията за конфискация и безобразните сайтове на българските съдилища не позволиха да се проверят абсолютно всички дела, защото не са публикувани. Категорични доказателства има за отнети 4.9 милиона лева кеш. От натрупаните статистически данни обаче може да се предположи с голяма степен на вероятност, че конфискуваните пари от банкови сметки и в брой са около 8 млн. лева.

Отнетото недвижимо и движимо имущество се оценява за близо 53 милиона лева. Големият въпрос е дали то наистина струва толкова? Категоричният отговор е: Не.

НАП е успяла да спечели точно 2.91 милиона лева от продажба и отдаване под наем на активите. Това е 18 пъти по-малко от съдебните оценки на конфискуваното имущество. Част от имуществото стои непродадено, защото никой няма интерес към него.

Конфискацията на имущество в България продължава да страда от фатални недъзи, които правят процеса да изглежда почти абсурден. На финала му държавата успява да придобие къщи на престъпници, които никой не иска да купи, грохнали от употреба и старост коли, кухи фирми и ненужна техника.

Това не може да се подкара

Примерът с конфискуваните автомобили е особено показателен. За всичките тези години НАП е успяла да продаде точно 27 конфискувани коли за 82 000 лева. Това е резултат от конфискацията на близо хиляда автомобила, които са оценени за над 5 милиона лева. Тънката подробност е, че държавата получава колите след края на делото. Дори и запорирани, автомобилите се оставят на отговорно пазене на техните собственици, които ги изоставят или ги карат като за последно. Накрая те не струват нищо.

Същото, но далеч по-бързо, се случва с фирмите след запора. Когато държавата придобие контрол върху дружествените дялове, обикновено се оказва, че фирмите отдавна не развиват дейност.

В края на миналата година Комисията за конфискация обяви, че е запорирано имущество за 600 милиона лева на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. Съдейки от печалния опит досега, главният въпрос е: колко наистина струва то?

За пример може да бъде даден опитът да се продаде 1/3 от конфискуваното от Митьо Очите през 2009 година. Оценено на близо 800 000 лева тогава, през миналата година държавата за осми път обяви търг за продажба на имоти с начална цена около 200 000 лева.

След като продажбите на конфискувани активи не вървят, логично е да се помисли за отдаване под наем. Проблемът е, че и този държавен бизнес не върви. За шест години приходите от наеми са повече от скромни – 179 000 лв.

Тогава трябва ли да съществува Комисията за конфискация? Категорично да.

Целта на конфискацията е не само събиране на приход. Държавата трябва да разполага с механизъм, който да служи за репресия и превенция на престъпността. Държавата обаче трябва да покаже, че наистина ѝ пука за този процес, да бъде добър стопанин и да не приема закони, колкото да ги има. Което изглежда се случва в момента. Пример за добра практика е това, че НАП започва данъчни ревизии след запор на имущество по решение на Комисията за конфискация.

Като цяло обаче историята на 10 години конфискация в България е следната:

За първите четири години няма нито едно спечелено дело. Комисията създава база данни за отнетото имущество едва в началото на 2013 г. – осем години след създаването си. Преди това никой не знае какво точно е отнето. НАП прави архив пет години след приемането на закона.

През 2012 г. е създаден Междуведомствен съвет към Министерството на финансите, който трябва да се разпорежда с отнетото имущество. Целта на този орган е да прави анализи как най-добре да се използват имотите. Почти две години съветът не провежда нито едно заседание. Едва през 2014 г. органът предлага на Министерския съвет да възложи на НАП продажбата на 41 имота. За почти четири години съветът е заседавал четири пъти. Финансовият резултат е очевиден.

Съдебната система е тромава, има проблем с експертизите, а някои дела са абсурдни. Има съдебно решение на Добричкия окръжен съд, посветено само на това, че в полза на държавата се отнема 1/2 от стар мобилен телефон.

Не става дума само за пари

Под ръководството на сегашния председател на Комисията за конфискацията Пламен Георгиев институцията създава архив на спечеленото имущество. От предоставените на Mediapool данни може да се съди, че информация в него става сравнително пълна едва през 2015 г., което все пак е някакво развитие. Самият Георгиев, който е бивш прокурор, също е недоволен от закона и от случващото се с отнетото имущество.

“Има обяснение защо имуществото не се продава на цена, която е определена от експертизите като пазарна. Нормално е към имуществото на хора, които имат сериозно криминално досие, да няма особен интерес. Този, който придобие това имущество, рискува след това да има много сериозни проблеми“, коментира Георгиев.

Той призовава конфискуваните имоти да се използват основно за социални цели. “Ако от конфискувания имот се направи детска градина, това само би демонстрирало силата на държавата“, казва той.

Да, но и това не се случва. Откакто съществува междуведомственият съвет, който трябва да посочва подходящите имоти за обществени нужди, само 3 имота са дадени за тази цел – от 113. Един е предоставен за нуждите на кметството в Тетевен (което после го връща на държавата), а Агенцията по вписванията в Несебър се настани в къщата на Митьо Очите. НАП сама реши да се настани в сграда на Ванко 1 в Пловдив. Толкова за социалната употреба на конфискацията.

Пламен Георгиев казва, че нещата във финансово отношение биха се подобрили, ако държавата можеше да продава веднага запорираното имущество, което подлежи на бързо обезценяване. Той дава за пример Италия – властите там веднага продават колите под запор, а ако държавата загуби делото, връща пари. Георгиев обаче е наясно, че това е правозащитен проблем.

Процесът по конфискация на отнетото незаконно имущество със сигурност бележи някакъв прогрес от времето на Стоян Кушлев, но крайно недостатъчен, за да заработи на качествено ново равнище и да постигне ефекта, от който се нуждае обществото. За тази цел са нужни целенасочени и координирани усилия на много институции, а и сериозна промяна в закона. Конфискацията си остава сериозно оръжие в ръцете на държавата за борба с престъпността. Не случайно ЕК в четири поредни доклада настоява за сериозно подобряване на този процес. Данните, събрани от разследването на Mediapool, по-скоро показват, че има нужда от отлепяне от дъното.

________

* Тази статия е разработена с подкрепата на Програма достъп до информация и Фондация "Америка за България”.