Ти си това, което четеш

Животновъдите с най-много евросубсидии за инвестиции в стопанствата

Повече от година фермерите чакат класирането по втория прием от 2016 г.
Лили Границка | 08:00 | 22 ноември 2017 | 0 коментара

Животновъдите са взели най-много европейски субсидии за инвестиции в стопанствата (подмярка 4.1) – над 150 млн. лв. Производителите на плодове и зеленчуци са получили над 136 млн. лв., следвани от биопроизводителите – близо 133 млн. лв. Това показва анализът на фонд "Земеделие" на данните до момента.

Мярката за инвестиции в земеделски стопанства е една от най-атрактивните за фермерите. До момента по нея имаше два приема през 2015 г. и 2016 г. По първия прием са подадени 3362 заявления за подпомагане, а размерът на заявената финансова помощ надхвърляше над 4 пъти определения бюджет – 1.2 млрд. лв.

Към края на септември 2017 г. по подмярката са сключени 939 договора по първия прием, по които одобрената субсидия е над 365.7 млн. лв. Най-много проекти са одобрени в областите Пловдив (298), Плевен (240) и Бургас (226), а най-малко в област Смолян (7), показват данните на ДФЗ.

През есента на 2016 г. по подмярката беше отворен втори прием със субсидия за 237 млн. евро. По него отново бяха подадени над 3000 проекта, но до момента все още не са класирани. Не е нормално повече от година да не е ясно, кои проекти ще получат финансиране, заявиха от Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) пред Mediapool.

С тези два приема средствата по най-атрактивната мярка за фермерите от този програмен период бяха изчерпани - общо 387 млн. евро.

Тази година е първата нулева година по Програмата за рзвитие на селските райони, по която не е отворена нито една схема за кандидатстване, казаха от БАКЕП.

Няма яснота и за следващата година. Индикативният график за прием към момента все още не е публикуван, защото не е одобрен от Министерството на земеделието и храните. Така Програмата за развитие на селските райони остава към момента единствената без ясен график по кои мерки ще има прием през 2018 г.

Общо безвъзмездната европейска помощ по мярка 4 – инвестиции в материални активи, е над 613 млн. евро, от които до момента са договорени 325 млн. евро, показват данните на ДФЗ.

Освен инвестиции в стопанствата (подмярка 4.1), която е с изчерпан бюджет, останалите подмерки са инвестиции в преработка на селскостопански продукти (подмярка 4.2) и инвестиции в инфраструктура (подмярка 4.3).

През октомври директорът на дирекция "Развитие на селските райони" в земеделското министерство Антон Аспарухов съобщи, че се водят преговори за прехвърляне на средства от подмярка 4.3 към 4.2, за да се подкрепят повече проекти и да се достигне изпълнение на междинните цели. С днешна дата обаче той вече не е на този пост и не е ясно какви са плановете на земеделското министерство.

По неофициална информация Аспарухов е отстранен, защото все още не е приключило класирането на проектите по втория прием по подмярка 4.1 и по подмярка 4.2, което е създало напрежение в бранша, както и липсата на яснота какви мерки ще бъдат отворени през следващата година.

Проект от София с най-голямата субсидия

Най-голямата субсидия по първия прием за инвестиции в стопанствата е получил проект от София в размер на над 1.8 млн. лв. Той е и единственият проект, одобрен от столицата, но не е дадена информация в какво ще бъдат инвестирани тези средства.

Най-много средства ще получат фермерите от област Пловдив – 76 одобрени проекта за близо 28 млн. лв.

Като среден размер на субсидия спрямо одобрените проекти най-много пари отиват за земеделците от област Пазарджик – средно по 600 хил. лв. на стопанин, показват още данните на ДФЗ.

Средствата за инвестиции в земеделските стопанства основно отиват по приоритетните направления – производство на плодове и зеленчуци и животновъдство. Около 14 на сто от отпуснатите субсидии ще получат и производителите на житни кулутури, показват данните на ДФЗ.

Животновъдите взимат най-много пари

В сектор "Животновъдство" са одобрени за 332 проекта, което е 35.36% от общия брой на сключените договори по подмярка 4.1.

Одобрената субсидия за тези проекти възлиза на над 150.5 млн. лв., което е 41.17 на сто от общата одобрена субсидия за целия прием.

Най-голям брой договори са сключени за област Плевен (30), а най-малък са подписани за област Смолян (3).

Най-голям дял от одобрените средства в сектора отиват в област Пазарджик – над 16.2 млн. лв., а най-малък в област Варна – над 1.3 млн. лв.

Най-много одобрени проекти за плодове и зеленчуци

Най-много договори за инвестиции в стопанствата по първия прием са подписани в сектор "Плодове и зеленчуци" 393, което 41.85 на сто от всички сключени договори за подпомагане. Одобрената по тях субсидия възлиза на 136.5 млн. лв., което е 37.34 на сто от общо одобрената субсидия на всички проекти по приема.

Почти всеки десети проект в сектора ще се реализира в област Бургас (36), докато за София и Смолян има подписани по един договор. Най-висок е процента на одобрените субсидии в област Пловдив (7.29%).

Етерично-маслените култури са слабо представени в Северозапада

В третия приоритетен за подпомагане сектор "Етерично-маслени и медицински култури" са подписани най-малко договори - 84, което е близо 9 на сто от общия брой. Договорената субсидия възлиза на над 23.5 млн. лв., което представлява 6.44 % от общо одобрената субсидия за целия прием.

Най-много са договорените проекти в области Пловдив и Стара Загора – по 14, а с по един договор са области Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. Като се добави и факта, че в област Видин договорите са само два, може да се стигне до извода, че за този приоритетен сектор Северозападен район е най-слабо представен, посочват от ДФЗ.

В този сектор най-голям дял одобрени проекти има в области Пловдив и Стара Загора по 14. В област Силистра са одобрени само четири проекта, но са с най-голяма субсидия – над 2.7 млн. лв., което е повече от субсидията, която че получат фермерите от Пловдив и Стара Загора общо за по 14 проекта.

Извън приоритетните сектори получават над 51 млн. лв.

По извънприоритетните сектори са одобрени 116 проекта, които ще получат субсидия от над 51-3 млн. лв., което е над 14% от общо одобрената субсидия за финансиране. Това са проекти свързани със зърно производство - пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, фуражи - люцерна, сено, винени лозя, отглеждане на гъби и други.

Най-много договори са подписани в област Хасково (17), а по един договор има в областите Велико Търново, Добрич, Кърджали, Кюстендил и Перник.

Биопродукти

Броят на проектите, които са свързани с биологично производство, е 404 с одобрени субсидии за над 132.8 млн. лв., което е около 36 % спрямо общо одобрената субсидия.

Най-много одобрени проекти за биологично земеделие има в област Хасково – 38 за над 11.7 млн. лв., а най-малко в областите Смолян и Перник по един със субсидия съответно 351 027 лв. и 54 906 лв.

Одобрените проекти за инвестиции в повече от един приоритетен сектор са 14 с общо одобрена субсидия за близо 3.7 млн. лв. Те ще бъдат реализирани в 11 области.
 

Още от Бизнес

Подкрепяте ли втори кабинков лифт в Банско?