Апокалипсисът вероятно ще настъпи малко по-късно

Промените в климата може би настъпват по-бавно, отколкото са мислели учените. Но все пак е нужно светът да действа по въпроса.

Това може да е изненада за моржа, който се чуди къде изчезва целият морски лед през арктическото лято. То може да бъде новина за жителя на Стейтън Айлънд (остров, който представлява един от кварталите на Ню Йорк – бел. ред.), който още се бори с мъката по загубеното при урагана Санди. Но някои учени твърдят, че причинените от човека промени в климата не са чак такава голяма заплаха, каквато са изглеждали преди няколко години.

Те посочват различни основания в подкрепа на мнението, че "климатичната чувствителност" на планетата, т.е. нивото на затопляне, което може да се очаква при удвояване на равнището на въглеродния диоксид, може да не е толкова висока, колкото се е смятало преди. Най-очевидното основание е, че въпреки забележимото затопляне в хода на 20 век температурите реално не са се покачили през последните десет години.

Не е ясно защо промените в климата са "застинали". Това може да е така, защото се увеличават естествените вариации в климата, защото облаците овлажняват затоплянето или поради някакъв друг слабо разучен механизъм в почти безкрайно сложната климатична система. Но каквато и да е причината, някои от наистина ужасяващите сценарии, предвиждащи затопляне на планетата с 4 или повече градуса този век, милостиво започват да изглеждат малко вероятни.

Означава ли това, че светът вече не трябва да се тревожи?

Не, поради две причини. Първата е несигурността. Научните данни, които сочат, че чувствителността е по-ниска, отколкото са прогнозирали моделите досега, са все още колебливи. Продължава да има вероятност за грешки. Макар и по-малък, рискът от сериозно затопляне - да речем, повишение с 3 градуса – остава реален. Също така не е сигурно как в действителност ще се отрази на планетата затоплянето. Рязкото намаляване на арктическия лед не е нещо, което учените са очаквали да се случи при днешните температури. Остава неясно какви други последици може да има дори умерено покачване на температурата.

Втората причина е по-практична. Ако светът беше основал своите климатични политики на предишните прогнози за висока чувствителност, тогава щеше да има основание за отслабване на тези политики, след като най-страховитите промени на Земята вече изглеждат по-малко вероятни. Но макар че реториката за климата се основава на страха от висока чувствителност, това не важи за климатичната политика.

Що се отнася до въглеродните емисии и приспособяването за защита на уязвимите, тя е доста далеч от това, което би било необходимо дори в свят с ниска чувствителност. Промишлените емисии на въглероден диоксид са се увеличили с 50 процента от 1997 г.

Каквито и понижения на емисиите да има, те обикновено се дължат на неща, които нямат връзка с климатичната политика - например спадът в икономиката след глобалната финансова криза или евтиният шистов газ, изместващ американските въглища. Ако климатичната политика остане все така безсилна, тогава нивата на въглероден диоксид може лесно да се покачат толкова много, че ще има опасност планетата, дори ако нейната чувствителност е ниска, да бъде сполетяна от промени, за които хората биха съжалявали горчиво. Няма правдоподобен сценарий, при който въглеродните емисии да продължат да растат неконтролируемо, а климатът да не се затопли над днешните температури.

Добри новини, които трябва да използваме

Лошите климатични политики като подкрепата за възобновяемата енергия, без да се мисли за цената, или настояването за биогорива въпреки вредата, която причиняват, са лоши, независимо каква е чувствителността на климата към парниковите газове.

Добрите политики като стратегии за приспособяване към повишаващото се морско равнище и променящите се метеорологични модели, инвестиране в устойчиво селско стопанство, изследване на начини за производство и съхраняване на енергия от източници, различни от изкопаемите горива, са мъдри предпазни мерки дори в свят с ниска чувствителност.

Същото важи за определянето на цена за въглерода и гарантирането, че бавно, но сигурно тя постепенно ще се повишава в идните десетилетия.

Ако светът има малко по-голяма отсрочка, за да предприеме действия във връзка с глобалното затопляне, това ще е добре. Но отсрочката помага само ако наистина се възползваш от нея.

По БТА