Да си чуждестранен студент в холандско общежитие

Животът на чуждите студенти в университетите на Западна Европа едва ли може да се нарече идиличен. Тези, които са го изпитали, трудно намират общо между действителността и рекламните плакати с усмихнати младежи на фона на благородни стари университетски сгради.

 

Разследване на български студент в престижно учебно заведение в Холандия показа, че има сериозна пропаст между добрите принципи на равенство и защита на правата на човека, прокламирани от ЕС, и действителността, дори когато става дума за страна от Стара Европа, особено медийно чувствителна, когато се говори за права, но другаде.

 

Ако описаната одисея беше в България, едва ли щеше да впечатли някого.

 

През Май 2010 заедно с приятелката и сестра ми бяхме приети в Академия Рузвелт (Roosevelt Academy) в Мидълбург, Холандия. Обучението там е на английски език и ние заминахме с исканото ниво на езика, но без да владеем холандски.

 

По време на информационната сесия при кандидатстването бяхме уведомени, че сме задължени да подпишем договор с местна компания за общежития. Обяснено ни бе, че в противен случай няма да бъдем считани за студенти в академията.

 

Подписахме договори със съответната компания, малко неприятно изненадани, че ни се отнема правото на избор, но се подчинихме на изискванията. Компанията се казва "Вонхуд" (Woongoed), което в превод от холандски означава "добър живот".

 

Запознахме се с условията, които компанията предоставя, и двамата с приятелката ми разбрахме, че можем да живеем заедно в някои от общежитията (комплексите с общежитията са четири, от които три предоставят самостоятелни стаи с кухненски бокс и общи перални помещения, а едно дава само самостоятелна спалня, а кухнята и санитарните възли са общи).

 

Още през май подадохме молба за двойна стая, като знаехме от други студенти, че има свободни. След около месец служителка от "Вонхуд" се свърза с нас и ни информира, че не можем да сме заедно в такава двойна стая, защото нямало свободна, но можело да ни уредят "нещо алтернативно". Ние се съгласихме и си уговорихме среща в офиса на "Вонхуд" за подписване на договор на 9 Август 2010. Дотогава живеехме при родителите си в съседен град.

 

Според информацията на официалния сайт на академията и тази, предоставена по време на привличане и приемане на студенти, разходите за общежитията са приблизително 300 евро на месец. Тук влиза наемът за жилището и сервизните разходи (газ, електричество, вода, интернет).

 

Студентите по договор получават спалня и оборудван кухненски бокс, освен в комплекса, където сервизните помещения са споделени. Факт е обаче, че по-голямата част от студентите плащат над 350 евро.

 

И макар финансовият директор на университета г-н Йорит Снайдер (Jorrit Snijder) да призна пред нас, че информацията на сайта е подвеждаща, и обеща да я премахне, тя все още е там.

 

В деня на срещата служителката ни представи формуляр на проектодоговор, готов за подписване. Поискахме първо да видим жилището, преди да подпишем, но тя ни отказа с аргумента, че няма такава договореност с Рузвелт Академията. Подписахме и си взехме ключовете. Преди да си тръгнем, служителката ни каза, че трябвало да платим поставения ламинат в хола и кухнята. Леко раздразнени, се съгласихме да го обсъдим като се настаним.

 

Какво заварихме в посоченото ни жилище? То бе празно, в спалните подът беше на голи дървени плоскости върху гредореда без никаква подова настилка, а за хладилник, готварски принадлежности и пералня да не говорим.

 

Притиснати от времето, началото на учебната година и фактът, че сме в чужда страна, започнахме да си градим нещо като домакинство. Междувременно получавахме и режийни сметки от тамошната компания доставчик на ток, вода и газ "Делта" на холандски език, за което не бяхме информирани от никого.

 

За тези сметки разпитахме в студентската организация, занимаваща се с битовите въпроси, с университета и с "Вонхуд". Без резултат.

 

През януари 2011 г., прибирайки се от ваканция в България, в пощата си намерихме сметки за над 600 евро от "Делта". Този път се обърнахме към финансовия директор на академията Йорит Снайдер, като му пратихме по имейл ситуацията около нашето битово настаняване от самото началото. Два месеца нямаше отговор, не успяхме да се срещнем с г-н Снайдер.

 

През февруари се свързахме с общата за ЕС информационна линия на Европейската комисия, откъдето бяхме препратени към холандската организация за защита на потребителите Consumentenautoriteit, а пък оттам ни прехвърлиха към друга организация, наречена ConsuWijzer. Там пък ни обясниха, че не могат да ни помогнат, още повече да общуват с нас на английски език.

 

Пак ни препратиха към Huurcommissie или комисия за наемите на жилища, където ни обясниха, че и те не могат да ни помагат освен ако не подадем оплакване на холандски.

 

Не се отказахме. Отидохме в бюро за правна консултация да си потърсим адвокат. От там ни пратиха при адвокат, който не говореше английски.

 

Осем седмици след като писахме на г-н Снайдер се срещнах с вече бившия декан Ханс Адриансенс (Hans Adriaansens), който помогна да бъдем приети от финансовия директор. От разговора разбрахме, че няма договор за защита на правата на студентите между академията и "Вонхуд" и студентите подписват на практика частни договори без право на избор. Имало писмено споразумение между двете институции, според което академията кара студентите да подписват договор с тази компания, а тя пък им осигурява жилища. Никъде не са споменати правата на студентите и задълженията на компанията. Освен това "Вонхуд" може да информира академията, ако някой студент прекъсне договора си с компанията, от което ще последва и прекъсване на обучението на дадения студент.

 

Към този абсурд се добавиха и още проблеми. Състуденти от съседно общежитие получиха писмо от "Вонхуд", в което ги уведомяват, че поради грешка, допусната от компанията, сметките за режийни са по-високи. Грешката възникнала, когато техни служители мерили квадратурата на стаите, въз основа на която се пресмята консумацията на ток, вода, газ и т.н.

 

Преизчисляването струваше 400 евро на студент за предишната година.

 

В заключение

 

Нито една институция не ни е оказала съдействие до този момент, въпреки нашето упорито разкарване при една и при друга. Никой не обърна внимание и на нашето позоваване на конкретни текстове от някои Европейски директиви в подкрепа на нашите възражения:

 

В Директива 2005/29/ЕС (Член 2(д), Член 5(б), Член 6(1), Член 11) са определени и описани условията, при които дадени търговски практики са нелоялни от страна на търговци към потребители.

 

В Директива 93/13/ЕЕС (Член 3 параграф 3; Приложение Член 1(и)) се посочва и определят неправноправните клаузи в потребителски договори.

 

Събраните подписи от студенти, които декларират, че и на тях не им е предоставена възможност да видят жилището си, също не доведе до резултати.

 

И засега оставаме с проблема си. Но не смятаме да се откажем.

 

*Асен Панов е стажант по журналистическа практика в Mediapool. Той е студент трета година по Европейско и международно право, политика и журналистика. Панов подготвя документален филм що е това ЕС... Филмът ще бъде завършен в края на годината и ще е достъпен безплатно тук.