Дори с отвращение ГЕРБ и БСП трябва да направят правителство

Парламентарните избори отминаха. Резултатите са ясни – ГЕРБ ще има 97 депутати, БСП – 84, ДПС – 36 и Атака – 23.

ГЕРБ поиска касиране на вота. Останалите три формации се обединиха срещу Бойко Борисов и Цветан Цветанов омерзени от арогантността им, подслушванията и високомерието им. Политическите лидери, които до един се кълняха, че са национално отговорни, не спират с компроматите за СРС-та, фалшификации и взаимно оплюване.

Мнозинството от анализаторите и коментаторите също се включиха, обяснявайки, че ситуацията е патова - ГЕРБ и Атака събират 120 гласа, колкото и БСП и ДПС. За да се залюбят ДПС и Атака, започна налагането на мнението за експертно, програмно и не знам си още какво правителство на принципа – всички срещу ГЕРБ.

Погледнато извън налаганата матрица, решението на задачата с повишена трудност изглежда просто и елементарно - лидерите на ГЕРБ и БСП да преглътнат обидите и да си стиснат ръцете по примера на Германия.

Ситуацията след изборите у нас изключително много напомня на тази в Берлин от есента на 2005 г. Тогава партията на Меркел ХДС, заедно с ХСС, спечели 35.2% от гласовете и взе 225 места. Социалистите на Герхард Шрьодер бяха втори с 34.3% и 222 мандата. В Бундестага влязоха още зелените, които управляваха заедно с ГСДП два мандата, и Партията на свободните демократи. Първите коментари и залагания бяха от рода на “Меркел спечели, но Шрьодер победи”. В крайна сметка, след двумесечни тежки преговори, в името на бъдещето на Германия двамата непримирими политически противници Меркел и Шрьодер си стиснаха ръцете, а по-голямата част от ГСДП подкрепи Меркел като първата жена канцлер на Германия. Днес Меркел продължава да води най-мощната икономика в ЕС, а Бойко Борисов може да ѝ се обади и да получи безценен съвет как стават тези неща. Още повече, че Борисов обичаше да изтъква, как си говори с Меркел по телефона.

Същото може да стори и Сергей Станишев в разговор с Мартин Шулц, който в момента е председател на Европейския парламент и го подкрепяше в предизборната му кампания за парламентарните избори у нас. Още повече, че именно от Станишев се очаква да покаже европейско мислене и поведение, защото е лидер не само на българските, но и на европейските социалисти, а и се цели в още по-висок пост в ЕС.

Европейската комисия иска да види стабилно българско правителство. Такова могат да осигурят само ГЕРБ и БСП с общо 181 депутати, което е далеч от патовите 120.

Това е уникален шанс за лидерите на ГЕРБ и БСП да покажат на Европа, че не са “тъмни балкански субекти”, а европейски политици с визия за бъдещото развитие на България.

Решението изглежда лесно и понеже това, което сближава ГЕРБ и БСП, е повече от онова, което ги раздалечава за разлика от коалицията БСП-ДПС-Атака. Двете най-големи партии нямат разминаване по основните си политически цели – стабилно управление, ръст на доходите, намаляване на безработицата, ниски данъци, усвояване на европейските фондове, битка с монополите, електронно управление.

Двупартийното управление дава и възможност за взаимен контрол, в случай че на някой му хрумне да се отклони от евроатлантическата ориентация на страната или от пътя на демокрацията.

Съставянето на правителство на ГЕРБ и БСП дава възможност да се постигне двоен ефект, като се използват силните страни от управлението на двете партии през последните осем години. Борисов обичаше да се хвали как на Станишев спирали европейските фондове, а на него му ги пуснали. Другата му гордост беше построеното от него – магистрали, пречиствателни станции, училища, детски градини, музеи, театри и спортното бижу “Арена Аремеец”, което бе започнато от Станишев. Левият лидер контраатакуваше с рекордния фискален резерв от над 8 млрд. лева, ниската безработица от 7%, която остави, и икономически растеж от 4 – 5% годишно.

Бързото съставяне на стабилно правителство е нужно, защото тази година е ключова за европейските фондове, които в момента са единственото сигурно "гориво“ за българската икономика. През 2013 г. изтича този програмен период и е необходимо да бъдат договорени всички средства, както и да се разплати една значителна част от тях. В същото време до края на годината трябва да договорим следващия програмен период 2014-2020 г., ако искаме още догодина да усвояваме средствата, а не с три годишно закъснение, както стана след приемането ни в ЕС.

Избори до дупка означават харчене на още пари, на фона на изтънелия резерв и обедняващото население. То обаче е и загуба на време, защото нерешените проблеми и отлаганите с години реформи отново ще останат за никога не идващото светло бъдеще. Липсата на стабилност пък е най-голямата пречка пред инвестициите и съживяването на икономиката.

За Станишев решението да се прегърне с Борисов ще бъде по-трудно заради стария коалиционен партньор – ДПС. Не трябва обаче да се забравят обръчите от фирми и порциите раздавани от Доган, както и хонорара му от 1 млн. лв. като виден хидроинженер. Именно те доведоха до отлив на гласове за БСП на парламентарните избори през 2009 г.

Трудно смилаемо е политическо съжителство между Волен Сидеров и Ахмед Доган. За това се прави опит за скриване на брака по сметка зад формулата програмен кабинет. Нова тройна коалиция обаче не дава гаранции за стабилност и устойчивост, когато е формирана от непримирими формации, едната от които проповядва национализацията и изгонването на инвеститорите като мантра за всички нерешени проблеми.

Народът ясно каза, че иска да го управляват ГЕРБ и БСП заедно, след като даде най-много гласове за тях. С днешна дата това да се случи изглежда утопично и дори налудничаво. Но защо пък германският пример да не се окаже заразителен и да има почва у нас, напук на скептиците?