Парламентът отхвърли поредни два проектозакона за българския език

Депутатите отхвърлиха в сряда на първо четене двата законопроекта на опозицията за българския език. Първият законопроект е внесен от проф. Любен Корнезов от левицата. По него гласуваха 112 народни представители, от които само 15 го подкрепиха, 19 бяха против и 78 се въздържаха. Депутатите отхвърлиха и законопроекта, внесен от депутатите от "Атака" Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов. По него гласуваха 120 народни представители, 19 го подкрепиха, 23 бяха против и 78 отново се въздържаха.

Двата проекта влязоха в дневния ред на парламента, защото по традиция в първата сряда от месеца редът се определя от опозицията. Така поредните опити опазването на българския език да бъде законово защитен от разни посегателства се озоваха в пленарната зала. Проектите предвиждат норми срещу използването на чуждици.

И както при подобни опити в предишни народни събрания и днес в залата стана известно, че и сегашните проекти са олицетворение на недобро знаене на българския правопис и пунктуация от страна на авторите им.

Заместник-председателят на ДПС Лютви Местан, който е филолог по образование, видя над 30 граматически и пунктуационни грешки в двата законопроекта. Той посочи това по време на дискусията в пленарна зала по проектите.

"В червено съм отбелязал грешките в двата законопроекта - граматически и правописни. Ако тези законопроекти бъдат приети, то вносителите трябва първи да бъдат санкционирани ма неспазване на правописните правила", посочи Местан, визирайки глобите за нарушения, предвидени в проектите.

Местан посочи, че първо трябва да се задължат народните представители да говорят правилен български език. Той отбеляза, че днес при представянето на докладите на комисиите за проектите, е прозвучала думата "училища" с ударение на последната сричка, и "наука" с ударение върху първата.

Той предупреди, че от днес нататък ще посочва езиковите грешки, които допускат не само вносителите, но и депутатите, подкрепили двата закона.

Опитът чрез специална комисия или съвет да се регистрират езикови норми и промяната им да бъде от компетенциите само на един орган, противоречи на логиката на естественото развитие на езика, коментира Местан и допълни, че на чуждо влияние не подлежат само мъртвите езици. Той призова министъра на образованието и образователната система да си свършат работата, ако искаме да "не ни заливат странни конструкции", включително и в говоренето на министри.

Според него чрез езика не трябва да се уреждат конюнктурни политически отношения. Подобно подозрение у него е предизвикал фактът, че на заседанието на образователната комисия министърът на образованието първоначално е представил отрицателна позиция по проекта на "Атака", а после се е върнал с радикална променено становище и е обявил проекта на националистите за необходим, а на Корнезов - за негоден.

Председателят на парламентарната образователна комисия Огнян Стоичков отвърна, че няма нищо чудно, че министърът на образованието си мени становището в хода на дискусията, защото това е смисълът на разискванията. Той смята, че има нужда от регулация на използването на българския език.

Любен Корнезов заяви, че проектите няма да се месят в литературата, в езика на писатели, поети и разговорите на хората. Става дума за официалния език, посочи той и попита защо, ако не е необходимо, Франция и други държави имат такива закони. Франция е известна с регулаторната си политика в областта на използването на френския език като официален и с заместването със собствени думи за технически термини, особено в областта на информатиката, където преобладават термините на английски език.

Галина Банковска от ГЕРБ посочи, че представените законопроекти по същество дублират конституционните принципи и възпроизвеждат вече уредени права в други закони. Развитието на българския език не може да става със съвет или комисия, заяви тя. Всяка езикова система е автономна и се развива по свои вътрешни закони, каза депутатът.