В цялата страна в събота беше почетена 136-годишнината от гибелта на Христо Ботев. Точно в 12 часа прозвуча вой на сирени. По изключение днес само в Перник задействането на сиренната система беше отменено по искане на областния управител Иво Петров и на кмета на общината Росица Янакиева заради паниката у хората след земетресението и последващите трусове в края на май.
Годишнината беше отбелязана с поклонение на връх Околчица като беше направена възстановка на последния бой на четата на Ботев, представена от Национално дружество ”Традиция”.
Молебен за България отслужи врачанският митрополит Калиник. Бяха поднесени венци и цветя пред паметника на връх Околчица, а в параклиса на върха бе отслужено църковно служение за загиналите за свободата на България. За първи път беше организирана и дневна заря.
В Калофер – родният град на поета и революционер беше положен 12-метров ”гирлянд на славата” пред мемориала ”Христо Ботев”. Честването в Калофер започна с традиционното изнасяне на знамето на Ботевата чета от къщата-музей ”Христо Ботев”, съобщи Дарик радио. Присъстващите се поклониха и пред паметника на майката на войводата - Иванка Ботева, намиращ се в двора на родната му къща.
В Пловдив годишнината беше отбелязана с военен церемониал. Поклонението се състоя пред паметника на поета-революционер в Царсимеоновата градина в града.
В Плевен бе отслужена панихида в памет на Ботев и на загиналите за свободата на България.
В София имаше тържествена церемония при паметника на поета в Борисовата градина. Стотици се събраха пред паметника на Христо Ботев и в морската градина на Варна, където със заупокойна молитва, венци и цветя с военен ритуал беше отбелязана 136-годишнината от гибелта на Христо Ботев и неговата чета.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
41 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Zashto ni sa Botev i Levski, kato si imame I.Ivanov ot Sweden. Predlagam ot dogodina da ima darjavni chestvania na g-n I.Ivanov ot Sweden - mnogo po-zaslujil individ ot niakakvi si tam Botev i Levski.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Ботев, Левски и останалите наричани "национал-революционери" от епохата на Възраждането бяха хора в огромното си мнозинство в емиграция, откъснали се от сънародниците си в страната, запознали се с национални държави, захласнали се в идея за българска национална държава и решили те, а не огромното мнозинство хора вътре в българската част на Отоманската империя, да си правят отвън национална държава на територия, населена с масово отхвърлящо идеите им и неподкрепящо ги българско население. …
Шансовете им да успеят да осъществят идеята си (или фиксидеята си) за национална държава естествено бяха никакви. Първо, поради неприемането на идеята им (или фиксидеята им) от хич неискащото да бъде "освобождавано" българско население (а освобождаващо се веднага от насила "освободители" с надлежното им предаване на властите си), задоволено от сигурността си в тогавашната си държава след радикалните промени по отношение на равноправието в Отоманската империя по времето на Танзимата (Реформите) към средата на 1800-те години. Второ, поради избрания от тях абсурден военен път за налагане на идеята си от шепа военно невежи емигранти срещу непосилен им военен гигант в лицето на отоманската държава (за разлика от успешното осъществяване на идеята за българска църковна автономия от страна на умни, просветени, компетентни отдадени възрожденски дейци не в емиграция, а вътре в тогавашната държава на българските християни, осъществена успешно чрез сериозна търпелива целенасочена легална политическа дейност).
Как следва да бъдат оценени обективно въпросните национал-революционери от епохата на Възраждането ?
За отдадеността им с отказване от личното, с отдаването безвъзмездно на труд, средства и дори живот на обществена кауза, в която са повярвали (макар и погрешна), следва да бъдат оценени като добър пример за поставяне на обществено пред личното.
За недемократичността им да се опитват да наложат със сила своята кауза на огромното мнозинство несподелящи им я съвременници, за ограничеността им да си повярват, че могат да го сторят, за фанатичността им и открито разбойническите им методи, трябва да бъдат оценени като причинили злини на съвременниците си.
Незрялата млада трета българска държава в годините след основаването си нямаше действителни герои и ... предприемчиви започнаха да си ги синтезират и пропагандират, за да се осветяват те самите в изкуствения им героизъм. Това беше неизбежно - българите запътуваха през Европата, насякъде виждаха паметници на герои, паради, чествания, а ... те си ги нямаха у дома си. И се запретнаха и си ги направиха - кога с основание, кога без основание, кога с човешки размер, кога с нечовешки размер. И започнаха да честват и парадират за щяло и за нещяло около пресните си нацвъкани навсякъде паметници под диригентството на осребрители на ентусиазма им.
За съжаление безумните истерични "чествания" по задължителен календар не отмряха с все пак узряването на новата държава на българите. Гражданите й не узряха. Предприемачите на чествания всъщност на себе си продължиха и продължават да юрят чествания на гол народен тумбак и да си берат необезпокоявани реколта след реколта.
И точно както по конгресите в СССР след речите на Сталин никой не смееше пръв да спре да ръкопляска за да не го запишат копоите на НКВД за "прикрит враг" и да осъмне в лагер, така и никой от народонаселението българско днес, без абсолютно никакви рискове, не смее да постави първи въпрос "Докога ще честваме без мярка с абсурдни гротескни тупурдии, паради, зари, сирени, салюти задължително всяка година по календар Ботев, Левски и подобни им без особени основания въобще да бъдат чествани, неправено в цивилизования свят, само и само за да има къде да се изтъпанчват и изпъчват днешни властоимащи ?
другара Тодар Живков
Как пак същите поругаха и паметника на Ботев.
Както вече са досящате, пръвият паметник на националния герой Христо Ботев е направен по нареждане на Княз Фердинанд и тва стая точно преди 122 години във Враца. Монументът на Ботев в цел ръст е изваян от бронз по поръчение на Княза от германския скулптор Густав Еберлайн с пари, сбрани от дарители. На паметника има плоча с имената на Ботевите четници. Той е пръвият скулптурно-архитектурен паметник в историята на Княжество България …
дотогава.
Паметникът е открит през 1890 г. от Княз Фердинанд и Стефан Стамболов на площад „Христо Ботев” в присъствие на всички врачани, видно от долната снимка. Обрънете внимание как е изглеждала Враца 3 годин след идването на Фердинанд в България.
http://www.lostbulgaria.com/?p=3344
И вижте как е изглеждала неколко годин по-късно.
http://195.149.248.189:8080/2010-05-27/a1cb974e1955467fe0d109b3b5321223_300x0.jpg
Още през 1955 г. болшевиците почват да местат паметника на Ботев, щото им пречел на градоустройствените модернизации. Местили са го точно 4 пъти, додека накрай са е озовал на площад „Руски”, което си е жива подигравка с Ботев, който нарече Русия „Тюрма на народите” 100 годин преди Рейгън.
Понеже Ботев бил „комунист”, паметник в човешки ръст бил малък за него, та му направиле грамаден нечовешки паметник - 4 пъти по-голем, за да плаши турците.
Накрая болшевишките общинаре решиле, че не може във Враца да има 2 паметника на Ботев и пръвият требва да са махне. Неколко дена преди 2 юни 2010 г. бронзовата фигура на Ботев мистериозно изчезнала - по тъмни доби била свалена и скрита в музея и за демонтажа платиле 12 хил.лв. Каменният постамент останал да стръчи, понеже болшевишките общинаре не могле да намерат още 9 хил.лв., за да махнат и него. Така тази национална реликва, пръва в новата ни история, разделена на две, била кощунствено поругана.
Тва породи буря от негодувание всред врачани, които създадоха инициативен комитет, който да принуди болшевишките общинаре да врънат паметника на площада.
http://tv7.bg/news/275592.html
По този повод един форумец написа:
„Навремето Наполеон е докарал паметници от Египет, за да направи Париж по-красив, онзи ден в Лондон сложиха на постамент кораб в бутилка точно срещу паметника на ген. Нелсън, а Община Враца унищожава първия паметник в България след Освобождението. Г-н Шахов, народ който не уважава и не познава миналото си, няма бъдеще. В продължение на 20 години Враца беше икономически, културно и физически унищожавана, а вие ще сте тези които хвърлят и последния камък да убиете и малкото останала гордост и достойнство у врачани!”
другара Тодар Живков
Болшевишката гавра с Ботев „комуниста”
Цар Фердинанд обяви Христо Ботев за свой патрон, обяви деня на Ботев за национален празник и за свой имен ден. Известна е пословичната ненавист на Ботев към русофилите от „Добродетелната дружинка” и техните фанариотски приятели, както и към официална Русия – „Тюрмата на народите”. Българските болшевици-русофили обявиха Ботев за „комунист”.
Фалшификацията е разобличена отдавна.
През 1991 г. текстологът и литературен историк Илия Тодоров публикува …
в сп. “Летописи” (бр. 1, 1991 г.) обстойно изследване, в което оспори принадлежността на “Символ-верую на българската комуна” и телеграмата до Парижката комуна към перото на Ботев. Доводите му са солидни: Ние познаваме “Верую”-то в късен текст от 1924 г., писан не от ръката на Ботев, невероятно е да подозираме Захари Стоянов в укриване на сведения за Ботев, езикът на “Символ-верую” не е езикът на Ботев, а езикът на Коминтерна. В текста им има фактически грешки: например, до април 1874 г. Ботев никъде не се е подписвал като “Ботйов”, нито е бил известен под това име, а само като “Петков”, “Христо Петков” или “Христо Б. Петков”. Прилагателното “единен” (“единний”), щедро използвано в текста , не се среща в речника на Ботев, нито в речника на Найден Геров и вероятно е образувано в българския език по-късно под руско влияние. И. Тодоров задава основателните въпроси: защо В. Попов е мълчал половин век за притежаваните от него Ботеви произведения? Защо, след като ги е обявил през 1921 г., отново не ги е публикувал? Защо не са направили това и ботевистите Г. Бакалов и М. Димитров? Дали ако някой е постъпил “неморално” в случая, това не е З. Стоянов, а самият В. Попов?
Основният извод на И. Тодоров е, че няма доказателства за автентичността на тези произведения и те са най-вероятно болшевишки фалшификат.
другара Тодар Живков
Как са е тачил Ботев и неговите четници, ордена „Св. св. Кирил и Методий"
В деня на Ботев и своя имен ден – 18/19 май 1909 г. – Цар Фердинанд учредява най-високия орден в Царството - "Св. св. Кирил и Методий".
В указа пише: "За да ознаменуваме и увековечим провъзгласяването на България в независимо Царство, учредихме днес ордена на Светите равноапостоли Кирил и Методий. Тоя орден ще заема на всички времена първенствующе място между всички български ордени и ще се дава в редки …
случаи за велики заслуги спрямо Отечеството и Престола, като взимаме на Нас и нашите наследници Великото му магистърство."
Цар Фердинанд построява във Враца привият паметник на своя патрон Христо Ботев.
Царят отпуска на дъщерята на Ботев - Иванка - лична стипендия, за да се образова в чужбина. Към 1905 г. Иванка предприема събирането и издаването на Ботевите съчинения, но внезапната й нелепа смърт на 7 ноември 1906 г. осуетява предприятието й. По нареждане на Цар Фердинанд книгата е луксозно отпечатана в Държавната печатница в София през 1907 г.
Царят се грижи се и за единствения жив брат на Ботев – генерал-лейтенант Кирил Ботев. Праща го в Брюксел да завърши военна академия, прави го началник на военното училище в София, командир на Трета пехотна балканска дивизия (1900 г), а после и хофмаршал в Двореца.
Цар Фердинанд праща на свои разноски да се изучи в чужбина бъдещия професор по археология Богдан Филов, син на Ботевия другар и съратник от Калофер Димитър. Димитър Генков Филов е руски и български офицер русофил, който загива от български куршум на 20 февруари 1887 г. като един от ръководителите на бунта на русофилите в Русе срещу регентството и Стамболов, който бунт довежда до идването на Фердинанд за княз на България. Богдан Филов пък през пролетта на 1911 г. проучва старините в Мала Азия и Витиния и поднася на Фердинанд през 1913 г. монографията си "Софийската църква "Св. София", световно призната, в която научно доказва връзките между България и Мала Азия.
В църквата "Св. София" той открива влияние на малоазиатската църковна архитектура. Храмът е преходна форма между старохристиянската архитектура в Мала Азия и романския стил на Запад и е от първостепенно значение за изучаване произхода на романския стил.
Цар Фердинанд наредил на художника Петьо Ганин, под ръководството на архимандрит Йосиф Бакърджиев , също личен стипендиант на Фердинанд в Женева и Мюнхен, и на ирландеца Пиърс О’Махони да го изпишат заедно с неговите небесни покровители в църквата "Св. Николай Чудотворец" в Мъглижкия манастир, както ги моли за осъществяването на византийската си мечта: В нишата на левия прозорец са изобразени пра-пра-прабаба му св. равноапостолна княгиня Олга, новият му покровител св. Патрикий, епископ Бруски, символизиращ произхода на Фердинанд от витинските князе, който може би ще го качи на византийския трон. До него в нишата на десния прозорец е изобразена още една византийска и българска светица - св. Петка Епиватска, Търновска и Българска, под чието покровителство Фердинанд получава царската си корона във Велико Търново. Според Григорий Цамблак, след като превзел Видин, султан Баязид изпратил мощите на св. Петка в Бруса. Там живеела майка му Мара и пазела гроба на баща му Мурад в параклис до църква, превърната в джамия. И майката на султан Мурад е християнка - дъщеря на император Йоан Кантакузин.
Преди да отиде в Стара Загора, където в черквата "Св. Богородица" прочел манифеста за обявяването на Балканската война, а митрополит Методий Кусевич отслужил молебен за победа на българската армия, Цар Фердинанд посетил Мъглижкия манастир, където се помолил на своите български светци-покровители.
другара Тодар Живков
С Българският си произход, с Ботев и Витинския Светец - към Византия.
Цар Фердинанд не „честваше” убийството на народните герои, а ги тачеше кат пример за народно вдъхновение, защото България тогава имаше една главна цел – обединението на останалия под робство български народ в една дръжава. На 2 февруари 1896 г. престолонаследникът княз Борис беше върнат в лоното на Православната църква, поради което папа Лъв ХІІІ отлъчи баща му от Католическата църква. При този акт Фердинанд …
за първи път загатнал претенциите си към Брусенската епархия и Битиния, която е таман …зад Цариград...
Сага е модерно некои българоиди да са прават на чужденци. Тогава е било модерно чужденци да са прават на българе. За Цар Фердинад Кралица Виктория казва, че е най-интелигентният и образован принц на Европа и единствен от европейските монарси, който е роден за владетел. В Терезианската школа във Виена е изучавал историята на Европа и нема начин да не е знаял, че България некога е била велика Империя. В хералдическите сборници от Средновековието стоят гербовете на „Императорите на България”. Въпреки че България уж вече я немало, на картите на Европа навсекъде пише България. В кралските театри през Средновековието векове наред са са играле театрални постановки на сите европейски езици за великия подвиг на българския Цар Тервел, който с българската християнска войска спасил Европа от варварите и неверниците (150 годин преди наще историчаре да „покръстат” българете).
Княгиня Клементина Орлеанска, която пръвоначално гласеше Фердинанд за Крал на Франция, защото той единствен имал качества на великия си предшественик Луи XIV, беше смаяла депутацията на Стамболов за избор на Княз с познанията си за България. И как нема да знае, след като при царуването на нейния баща Крал Луи-Филип, френският премиер Франсоа Гизо изпрати на 8 август 1841 г. в България своя приятел и сподвижник и крупен френски икономист проф. Жером-Адолф Бланки на проучвателна мисия в България, воден от Александър Екзарх. След посещението си, Жером-Адолф Бланки издава в Париж книгата си „Пътуване из България през 1841 година”, в която дава ценни сведения за живота на тогавашните българе и прави френската общественост съпричастна към българските борби за цръковна и политическа независимост. След 160 годин български непукизъм, най-после през 2005 г. забележителната книга на проф. Бланки за България беше издадена и у нас на български език, за което почти никой не разбра. Така че княгиня Клементина е била наясно с българските въпроси, преди още депутацията ни да е била родена и е тръсила за сина си народ със старо потекло и голем потенциал за развитие.
Фердинанд много добре е знаял къде отива. Затва, след като обявил Ботев ден за национален празник и за свой имен ден, една от пръвите му работи е била да са изкара с българско потекло като доказателство за голема древност и знатност на рода му - „възстановител на прекъсната верига на българските Царствени вожди”, както сам казва в Тронното си слово през 1908 г.
За тва му начинание Фердинанд е бил осмят и оплют, но от кой – от русофилите, разбира са, а патриотите са оценили високо жеста му.
Според родословното дръво на Цар Фердинанд, той произхождал от стария средновековен рицарски род Ветин от 10-ти век. От Ветин до Витиния разликата не е голяма. Клеветникът на Цар Фердинанд Добри Ганчев пише:
"На една от зазиданите в портата на "Св. Александър Невски" мраморни плочи бе заповядал да се издяла, че храмът е съзидан в царуването на Фердинанд І, потомък на Витинските князе”.
Тва е по бащина линия. А по майчина линия Цар Фердинанд намерил връзка с рода на Цар Симеон Велики чрез внучка му Светата равноапостолна Киевска княгиня Олга Прекрасна (Елена->Оленя->Олга, а не „германската Хелга”->Олга). Отново Добри Ганчев пише: "Когато дойдоха в България руските гости по случай прекръстването на престолонаследника, Фердинанд бе станал смешен да им разправя, че в жилите му течела славянска кръв, защото и по баща, и по майка у него имало много славянско. По баща водел потеклото си от Витинските князе, които били чисти славяни, а по майка бил пра-пра-правнук на една руска княгиня, женена още през Х век за едного от родоначалниците на Капетингите."
Славянското родословие на Фердинанд е описано от петербургския в. "Свет" през 1896 г. така: „Първата руска християнска княгиня Олга, жена на княз Игор, е българка. Олга и Игор родили Светослав, от Светослав се родил Владимир, от Владимир - Ярослав Мъдри. Неговата дъщеря Анна се омъжила за Хенрик І Французски, а негов потомък е Людовик ІХ. Майката на княз Фердинанд - принцеса Клементина - е потомка на Людовик ІХ, следователно по майчина линия в жилите на Фердинанд тече и българска кръв от неговата пра-пра-прабаба княгиня Олга, причислена към светиите.”
другара Тодар Живков
Едно предисловие, как и защо беше направена връзката между тракийските българе Св. Патрикий Бруски и Ботев
Още в най-дълбока древност Брусенската област е заселена с тракийски българе от територията на днешна България, които създали царството Битиния (на гр. Витиния). "Траките, преминавайки в Азия, били наречени витини, както сами твърдят; преди това се наричали стримони и живеели на брега на Стримон (Струма). Казват, че били изтласкани от отечеството си от тевкрите и мизите. …
Мизите са лидийски заселници и по името на планината Олимп (в Мала Азия) се наричали олимпиени." (Херодот, VІІ, 74-75). Това разместване на народите в древността довежда до появата на две Мизии - малоазиатската край Олимп и европейската край Дунава и до смесването им в историческата литература от неграмотни историчаре и злосторници. Олимп иде от тракобългарското Било, но записано на древното тракийско писмо „волски ход” – отлево надесно и отдесно на лево, по-късно разчетено неправилно от полуграмотни гръкомански преписваче и без да го разбират. По тая причина в некогашните тракийски земи има таман 16 планини, които са наричат „Олимп”, демек Било.
През 686 г. император Юстиниан ІІ Носоотрязания преселва 208 000 българи от Солунско в Брусенско, но после като видел зора, обявил Цар Тервел за свой съимператор – Цезар на Римската империя.
Точно в манастира под Олимп във Витиня Св. Константин Философ и Св. Методий реформираха праглаголицата на българския философ-космограф Етикос Истрос от Добруджа (3-4 век) и на учителя на български готи от Мизия св. епископ Урфил (4 век), който беше вече превел от еврейски Библията на тракийски български език – 70 годин преди да е преведена на латински и арменски, както и на св. епископ Никета Ремезиански (4-5 век), „апостол на бесите, скитите, гетите и даките”, който също създаде нов превод на Св. Писание – „Библия Бесика” – за своите ученици и на техния си тракийски български език.
През 855 г. Св. Цар Михаил I Богорис (Борис) започна да строи нова цръква в Овчо поле при гр. Равен на река Брегалница в Македония. По нареждане на Цара, гръкоманските свещеници беха прогонени и в тая цръква служеше само на български специално обучен български клир по книгите на Св. Братя, които пристигнаха там с книгите си по нареждане на Цара.
Според лъжливата българска историография по тва време „княз” Борис още не е бил покръстен, а доста по-късно от невръстния пикльо Михаил III Пияницата.
През 10-ти век император Константин Багренородни пише в хрониката си, че българите са станали постоянно население на византийската тема Опсикия ( в която е и Бруса) и дават войници за византийската войска.
Сто години преди архиеписком Димитър Хотматиан, в Българската архиепископия в Охрид е назначен за архиепископ Йоан Просветеният от Олимп край Бруса, защото говорел същото българско наречие, на което са говориле охридчани.
След превземането на „Третия Рим” - Търново - султан Баязид преселил най-богатите търновски родове в Бруса, бивша столица на империята му, в която живеела майка му Мара, търновлийка
Никола Начов дава в книгата си "Калофер в миналото” сведения за преселници в Бруса от Калофер и Копривщица през 18-19-ти век и за българи и караманлии от болярския род Сурсувул, издигнал се при Цар Симеон Велики и сина му Цар Петър I.
Последният български Цар Иван-Срацимир също бил заточен в Бруса и вероятно там е умрял.
За българското население в Бруса, Витиния пише през 1841 г. в "Древные и нынешные болгаре" и руският академик проф. Юрий Венелин
Никомидийският (Измитският) митрополит в Битиня е бил спомоществувател на черковна служебна книга "Октоихъ" ("Осмогласник"), отпечатана в Цариградската патриаршеска печатница на 02.09.1843 г., понеже книгата е била на български и се ползвала само от български свещеници, които в неговата епархия, в която влиза и Бруса, са били над 70 души.
За десетките български села в Брусенско са писали Константин Иречек (1875), Васил Кънчов (1899) и много други. Населението им е изгонено в България след 1914 г. или турцизирано, каквато е огромната част от населението на днешна Турция.
През 1916 г. във Виена умира Анна-Мария фон Мирбах, по баща Стерия Полихрони, претендирала, че произхожда от последните Шишмановци
Днес Бруса се нарича гр. Бурса в Турция, но в града и околностите му пак се чува българска реч, защото след 1985 г. там са заселиха голема част от тея 300 000 изселници от България, които се връщат за празници, за избори, имат двойно гражданство. А на 24 май 2005 година започнаха да празнуват Деня на българската писменост "като най-светъл спомен от България".
Всичко това е станало на територията на бившето тракийско царство Битиния, античната малоазийска Мизия.
другара Тодар Живков
Цар Фердинанд, Ботев и Св. Патрикий Бруски
Честването на Ботевия ден в първите 3 години ставало на 19-ти май. Княз Фердинанд обаче изместил своя имен ден на 18 май, за да не се противопоставя на султановия празник. Той е васал на султана по силата на Санстефанския и Берлинския договор и требва да отдава почит на своя сюзерен на 19-ти май, а не на себе си и Ботев.
Всеизвестен е кабализмът на Фердинанд: той започва празнуването на имения си ден на 18 май, но го продължава и в ранните …
часове на 19 май, за да не "разсърди" първоначално избрания патрон Христо Ботев. Захари Стоянов пише информационна бележка във в. "Свобода" на 21 май 1888 г.: "На 18 май заедно с княжеския празник се празнуваше в София и паметта на приснопаметния български патриот Хр. Ботев. /.../ Завчера се празнува Ботевата памет. (т.е. на 19 май). Множеството, което се беше събрало, се отправи в Двореца и поздрави Господаря с тезоимения му ден. Князът поблагодари и пожела на множеството да бъдат също тъй патриоти като покойния Ботев, паметта на когото празнуват."
След падането на Стамболов на 18 май 1894 г., на 19 май Князът назначава новото правителство на русофила д-р Константин Стоилов.
Но 19 май, според най-стария ни цръковен календар - Капониевите таблици - и досага, е ден на св. свещеномъченик Патрикий, епископ Бруски (на гръчки Пруски, понеже гръците немат буква Б). Той е бил епископ не на Прусия, а на Бруса (на гр. Пруса), столица на некогашното тракийско Царство Битиня (на гр. Витиня), а сага град Бурса в Турция. Турците, както преди тва и римлянете, са възприели трако-българското, а не гръчкото произношение на топонимията на Балканите, както става по-късно в другите европейски езици. Гръкоманете обаче предпочитат да казват „Витиня”, а не Битиня, „Византия”, а не Бизантия и прочие.
По време на възобновените гонените на християнете от император Юлиан Отстъпник (361–363 г.) тракийският българин св. Патрикий Бруски (Пруски) е загинал на този ден. Понеже гръците са преиначиле името на св. Патрикий от Бруски на Пруски, некои по-прости българе го считат за германец-прусак, а повечето въобще не са чувале за него. Говорим за сагашните българе, а не за българете по времето на Цар Фердинанд, които тогава много добре са знаяле и почитале своите Светци.
другара Тодар Живков до № 30
Точно така. Когато са забрави националният идеал, неговите символи са превръщат в идоли. Същото е кога безбожник пали свещи и са кръсти в черкова. Ботев беше едно от знамената на българския национален идеал – Обединението на всички българе в техните етнически граници, демек Българската Екзархия. Както правилно е отбелезала № 18, главен „виновник” за превръщането на Ботев в символ е наистина Цар Фердинанд. През 2006 г. в списание „Кула” Димитър Делийски припомни тоя забравен …
случай. Можем да го опресним с известни допълнения:
Денят на Ботев започва да са отбелезва по нареждане на Княз Фердинанд веднага след неговото пристигане в България.
На 31 юли 1887 г. новият княз на България - Фердинанд - слиза от парахода "Ориент" на Козлодуйския бряг. Тук го посрещат като спасител на България парламента, правителството, народът, а момци в четнически дрехи пресъздават слизането на Ботевата чета. Обясняват му символичното значение на тази сцена, как Ботев дошел с четата си да спасява България и той, трогнат, обещава да увековечи паметта на загиналите четници и техния войвода.
Княз Фердинанд начаса избира за свой имен ден деня на Ботев - 19 май по стар стил - и го прави национален празник. Като католик той има много имена: Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария и може да приеме още един небесен покровител
Малко предистория за началото на Ботевия ден.
През 1885 г. Комитетът по Съединението начело със Захари Стоянов и Георги Бенев решава Ботевият ден да са отбелезва на 19 май като противодействие на патронния празник на султана на същия ден. Правителството на Източна Румелия прилага репресивни мерки срещу народа. Народът отговаря с протести и бунтове, които довеждат до Съединението на България.
Русия са обявява срещу Съединението и вероломно изтегля руския офицерски корпус от България, след което насъсква Сръбия да ни нападне, като им обещава до 3 дена да превземат София, понеже армията ни е обезглавена.
Макър че Съединението отнема от Османската империя големата нейна провинция Източна Румелия, Султанът, като разбрал, че Русия е против Съединението, решил благоразумно да са не бие с българете и си затраял.
Гениалният Стамболов нахално са обрънал към Султана като Цар на българете, съгласно Санстефанския и Берлинския договор, да прати войска да ни защитава от сръбите, насъскани от Русия и Султанът даже ни пратил 1 турска рота да ни брани.
Наще поручици и капитани пребиха сръбските генерали още преди да е дошла турската рота.