2004 - година на Антипутин в Русия

Експерти и медии единодушно признаха 2004 за най-несполучливата година, откакто Путин е на власт.

Правителството също волю-неволю призна, че поставената от Путин задача да се удвои БВП изглежда неизпълнима - забавя се и растежът, и притокът на инвестиции. И то при десетки милиарди долара допълнителни приходи.

Ясно е, че става дума за системен срив. Причината също е ясна - знаем я дори по име. Това е президентът на Руската федерация Владимир Владимирович Путин.

Изминалата първа година от втория мандат на държавния глава може да се нарече година на Антипутин. Отрицателните постижения до голяма степен отразиха огледално успехите от предходните години.

Да започнем от външната политика. Рязко се влошиха отношенията със Запада. Държавните лидери, крайно предпазливи засега в оценките за процесите в Русия, продължават "играта на приятелство" с руския президент, но общественото мнение на Запад не пести острите думи. Интернешънъл хералд трибюн писа тези дни в заглавие: "Параноята на Владимир Путин води до изолация на Русия". И това не е екстремална формулировка - такъв е установеният вече тон, с който се описват подвизите на путиновата администрация.

Традиционно по-сдържани, официалните изявления на западните политици обаче не са в някакво смайващо противоречие с общественото мнение. Тъй че през 2005 се очаква по-нататъшно захлаждане и замразяване на отношенията. Вече може да забравим за изграждането на четирите "общи пространства" с Европа - проект, възприет като пробив преди година и половина.

Външнополитическата активност на Кремъл в "близката чужбина" имаше още по-тежки последици. Пораженията на кавказкото направление и чудовищната криза на руската политика в Украйна не са само локални неуспехи. Русия със сигурност е изгубила ролята на лидер в пространството на бившия СССР - традиционна зона на руските интереси. Съюзът между Юшченко и Саакашвили е мощен противовес на Москва. А твърде очевидните поражения и неумерените претенции на Русия принуждават и други да потърсят нови ориентири и гаранции за своята стабилност.

Основна тенденция в руската вътрешна политика през 2004 бе продължилото прехвърляне на властта от конституционните държавни институции към неформални кланове от най-близкото обкръжение на президента. Политическата тежест на парламента е минимална, а функциите му - напълно декоративни. Правителството (под предлога на административна реформа, а всъщност главно заради вътрешни противоречия) на практика е парализирано и лишено от възможността да взема реални решения.

Министърът на икономиката примерно заяви, че е против сливането на държавните фирми Роснефт и Газпром, но кабинетът дори не обсъди въпроса и те бяха слети. Същият министър категорично протестира срещу покупката на Юганскнефтегаз от Газпром поради коренното ѝ противоречие с цялата официална държавна политика спрямо монополите. Решението обаче бе взето.

Цялата история с продажбите и препродажбата на Юганск бе наречена от икономическия съветник на президента "афера на годината". Тя се развива като скрита борба между два клана от най-близкия кръг на президента, а за кабинета остават само обясненията и оправданията.

Основите на руската държавност пострадаха най-силно от отмяната на изборите за губернатори. Законът, дал на президента правото да назначава губернаторите и да разпуска местните парламенти, противоречи на цял ред членове от конституцията. А първоначалният проект на Путин бе отхвърлен от собствената му юридическа служба. Но законът вече е факт и сега губернаторите ще се определят от същия този тесен кръг.

Това са неща вече казвани, и то неведнъж - като оценка на държавната власт. Но и друг фактор бе решаващ за атмосферата в страната през цялата 2004 - той бе неин неотменим елемент също като делото Юкос.

През цялата година политическата класа, икономическият, управленският и бизнес-елит угоднически се нагаждаше към президента Путин и неговото обкръжение.

През 2004 елитът в Русия осъзна напълно, че става дума собствеността да се подели наново и властта да се концентрира изцяло в ръцете на Путин и силовите му шефове. И направи своя избор - в полза на самосъхранението. За да запази всеки от елита своята собственост и статута, придобит през последните години.

Руският съюз на промишлениците и предприемачите направи опит да се обяви срещу данъчните репресии, целящи нова подялба на собствеността - президентът обаче го сгълча веднъж-дваж и на практика прекрати политическото му битие. Политическите лидери на руския либерализъм от последните като Чубайс или Явлински почти не се чуват. Мълчат си и обществениците. Губернаторите се строяват в редица и сдават пълномощията си. Без да ѝ мигне окото, многомилионната телевизионна аудитория на руската средна класа се примири със закриването на програмата Намедни (Тези дни") на телевизия НТВ. Нейният водещ Леонид Парфьонов изчезна от ефира (според слуховете по лично нареждане на президента). От екраните изчезнаха всички опозиционни политически мнения, а от новините - достоверната информация.

На гонения са подложени журналисти и някои политици, които заплашват властта с реални действия (примерно депутатът Владимир Рижков, обявил, че ще сезира Конституционния съд по повод антигубернаторските закони). Редовни станаха прокурорските атаки по стопански дела срещу проявилите някаква опозиционност и открито несъгласие.

Новият политически курс на Путин вече е очертан. Това е курс към формиране на авторитарно-пазарен строй с опора върху чекистко-прокурорската корпорация, която ще контролира основните ресурси и най-важните финансови потоци. Изграждането на такъв строй очевидно ще бъде съчетано с икономическа стагнация. Известно време последиците ѝ ще се компенсират с високите доходи от износа на петрол.

И тъй, да ви е честита Новата година, скъпи другари.

По БТА, със съкращения