Ръст на българската икономика с 2.9% през 2026 г. и ускоряването му до 3.5% през 2027 г., за да се задържи на 3 на сто през 2028 г., което е над очакваното за Евросъюза и еврозоната, прогнозира в четвъртък екипът за икономически анализи на EY ("Ърнст и Янг") на база данните към октомври 2026 г.

Проблем обаче остава високата инфлакция в страната. Средногодишното покачване на потребителските цени е прогнозирано за 5.4% през 2026 г., 4.4% през 2027 г. и 2.5% през 2028 г. За септември 2026 г. отчетената годишна инфлация е 5,6%, като България е сред икономиките в Южна Европа с по-силен ценови натиск и отражение на по-високите енергийни разходи върху услугите, свързани с туризма, посочва се в анализа,

Базовата прогноза поставя растежа на България над очакваните темпове за Европейския съюз и еврозоната през целия период 2026-2028 г. За ЕС одиторската и консултанска компания прогнозира ръст от 1.4% през 2026 г., 1.7% през 2027 г. и 1.4% през 2028 г. За еврозоната обакванията са съответно 1%, 1.4% и 1.3%.

Рискът енергийни цени

EY обаче отбелязва енергийните цени като основен риск за по-тежък сценария за повишаването на цените до 7 на сто през 2027 г., но при оптимистичен сценарий инфлацията би се понижила до 3.1%. Анализът определя страните от Централна и Източна Европа като по-чувствителни към колебанията в енергийните цени поради по-големия дял на енергията в потребителските кошници и усилващото влияние на валутните движения.

В същото време икономическият растеж на България през 2027 г. остава положителен при всички разгледани сценарии: 3.5% в базовия, 2.9% в тежкия и 3.7% в оптимистичния сценарий.

"България влиза в следващите години с добра перспектива за растеж и възможност да се развива с по-високи темпове от средните за Европа. Сега предизвикателството е този потенциал да се превърне в устойчиво развитие чрез повече инвестиции, по-висока производителност и по-ефективно използване на енергията, особено в среда на все още значителен инфлационен натиск", коментира Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY за Югоизточна Европа.

В Европа – растеж, движен от ИИ и продължаващ ценови натиск

Инфлацията в еврозоната е достигнала 3.8% през септември 2026 г., движена основно от енергията, докато базисната инфлация остава относително стабилна. Очакванията са в еврозоната тя да се задържи близо до 3.8% през следващите месеци, преди постепенно да спадне до 2% до средата на 2028 г. Прогнозата за средногодишната инфлация в еврозоната е за 3.1% през 2027 г.

Въпреки по-високите лихви и геополитическата несигурност, растежът в еврозоната се очаква да остане устойчив, подкрепен от фискалната политика и инвестициите, свързани с изкуствения интелект. Потреблението на домакинствата обаче се очаква да се забави, тъй като по-високата инфлация ограничава покупателната способност.

Продължителността на конфликта в Близкия изток и движението на енергийните цени остават основни източници на несигурност. При тежък сценарий растежът на еврозоната през 2027 г. би се понижил до 0.7% спрямо 1.4% в базовия сценарий, а инфлацията би нараснала до 5.1% спрямо 3,1%. Сред рисковете за по-слаб растеж са геополитическа ескалация, търговска фрагментация и по-високи мита, допълнителни нарушения в енергийните доставки, фискален стрес, резки корекции на капиталовите пазари и физически климатични рискове. По-благоприятна перспектива би довела до по-бързото внедряване на изкуствен интелект, инфраструктурните и отбранителните инвестиции, структурните реформи и намаляването на търговските бариери.

Колебливите лихвени проценти остават

Устойчивият инфлационен натиск променя и очакванията за паричната политика. След повишенията през септември се очаква още едно увеличение на основните лихви. Пазарните очаквания към октомври 2026 г. предполагат дори по-силно затягане. За европейските компании това означава, че цената на финансирането вероятно ще остане значим фактор при инвестиционните решения, а домакинствата ще продължат да усещат натиск през разходите за кредитиране и по-слабата динамика на покупателната способност.

Еврото е отслабнало на фона на по-високите енергийни цени и фискалните опасения, което допълнително усилва инфлационния натиск чрез по-скъп внос, отбелязват анализаторите. Валутната динамика в Европа остава разнопосочна: полската злота и шведската крона са отслабнали спрямо еврото, норвежката крона е укрепнала благодарение на позицията на Норвегия като износител на въглеводороди, а румънската лея е под нов натиск на фона на политическа несигурност, висока инфлация и свиваща се лихвена разлика.

Различна скорост на възстановяване

Възстановяването в отделните европейски икономики също протича с различна скорост. Германия се възстановява постепенно, докато растежът във Франция остава слаб. Испания и Полша продължават да се представят по-добре от повечето големи икономики в ЕС, въпреки очакваното забавяне. През 2027 г. EY прогнозира растеж от 1.2% за Германия, 0.7% за Франция, 1.9% за Испания и 3.1% за Полша. Българската прогноза от 3.5% е над тези темпове и над средното за ЕС, но е съпроводена от по-висока инфлация спрямо еврозоната.

Проучванията за нагласите са по-положителни от фактическите данни за икономическата активност, но краткосрочните оценки на EY показват, че растежът се е запазил през третото тримесечие на 2026 г. въпреки по-високите енергийни цени и по-строгите финансови условия. Фискалната експанзия в Германия и ефектите от инвестиционния бум в изкуствения интелект в САЩ са сред факторите, които могат да обяснят устойчивостта на Европа спрямо енергийния шок.

Устойчиви инвестиции

Инвестициите и износът се очаква да останат относително устойчиви, подкрепени от фискалната политика и разходите, свързани с изкуствения интелект. За сметка на това растежът на потреблението на домакинствата в еврозоната се очаква да се забави от 1.5% през 2025 г. до 1% през 2026 г. и 0.7% през 2027 г., тъй като инфлацията ограничава реалните доходи. Така европейската перспектива съчетава запазване на положителния растеж с по-слабо потребление, по-висока цена на капитала и големи различия между отделните държави, сочи още докладът.