Две от големите компаниии, на които Българската банка за развитие (ББР) е давала кредити, са получили по-ниски лихви в сравнение с предишни кредити, каза служебният министър на икономиката Кирил Петков.
"Одитният комитет ми даде информация, че в Търговския регистър се вижда, че две от фирмите от топ 8 на ББР са се финансирали на много по-добри лихвени условия от предишните им кредити… Разликата в лихвите е около 5%. "Техномаркет" е получил кредит с лихва 2%, а преди ББР лихвата му е била 7%. При "Транспект" виждаме вместо 9% от предишен техен кредит – 4%", обясни Петков в предаването "Политически НЕкоректно" по БНР.
Той подчерта, че предложенията за лихвите идват от Управителния съвет на банката.
"Банката е прекалено ликвидна от позицията, която я виждаме. Въпросът е как се използват средствата, и то публични. Тази банка има ангажимент към обществото. Целта ѝ е да дава кредити на малки и средни предприятия, които не могат да се финансират от търговски банки, защото са прекалено иновативни, прекалено нови. В момента трябва да работим с останалия ресурс в банката, за да направим възстановяване на малкия и средния бизнес в България", каза Петков.
"Когато 1 млрд. лева от твоите пари се изхарчват, не е лошо да се загрижиш защо. Като принципал аз вече втора седмица се боря да видя къде са отишли 1 млрд. лева от парите на данъкоплатците", добави той по повод кредитите, които са били дадени на големи компании.
Министърът очерта и пътя по смяна на Надзорния съвет на ББР:
"Вярвам, че ще имаме възможност за смяна на Надзорния съвет, ще можем да прегледаме работата на УС и да имаме и там кадрови решения… Хората за новия Надзорен съвет са големи професионалисти и се надявам, че ще направят целесъобразността ѝ да бъде максимално добра за интереса на малките и средните предприятия".
Петков посочи и две други "притеснителни места", върху които е приоритетният фокус на работа – Държавната консолидационна компания и Българската агенция за застраховане.
"Единствената ми цел е България да напредне и да направи един завой от тази липса на държавност… Аз оценявам обучението си в Харвард. Там съм учил как една страна да се направи от бедна в богата. Институциите са най-важното нещо, за да има скок. Има трудности в първите дни, но един път преодолеем ли ги, ще започнем да вършим позитивните неща", добави министърът.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
7 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
„Не буди в мен тревога или любопитство изказаното от служебния министър на икономиката Кирил Петков във вашия ефир вчера, защото някои процеси в икономиката са естествени, като това с лихвите. Фирмите масово рефинансираха старите си заеми, които са сключени в друга обстановка, когато икономиката работеше преди пандемията, работеше с тенденция към нарастване. Тогава лихвите бяха по-високи, … след това лихвите паднаха, в момента в целия свят лихвите са отрицателни, естествено, че те намаляват, коментира пред БНР финансистът Емил Хърсев.
По думите на Хърсев няма нищо ненормално лихвите да се променят и фирмите да търсят рефинансиране при добрите нови условия.
„Това, че една банка е кредитирала големи кредитополучатели, не е непременно нещо страшно, напротив, имаше си проекти, които изискваха по-голямо финансиране, тук по-скоро трябва да водим спора – дали Българската банка за развитие е с това предназначение – да кредитира малък и среден бизнес – тя очевидно не е правена по начин, по който може да изпълни тази функция.
Малка е като физически обем, банки, които кредитират малък и среден бизнес по света имат мрежа от клонове, като спестовните каси в Германия, а Българската банка за развитие има една локация с един малък кръг от персонал, за да може да си позволи да е сериозен участник на пазара за малък и среден бизнес пряко“, каза още експертът.
„Тя би могла да го прави чрез партньорски програми през другите кредитни институции, друг е въпросът дали виждаме да го прави, може би да – трябва се направи.
Но ние трябва да се замислим и кой би кредитирал и големия бизнес, кой би решавал като финансова институция и проблеми на държавата по финансиране на големи отрасли, като военно-промишления комплекс – някой трябва да го финансира и това, а този бизнес е забранен за частните банките за финансиране“, коментира Хърсев.
Хърсев каза също, че ББР не част от бюджета, парите в нея не са на данъкоплатците.
„Средствата във всяка банка се събират във финансовия пазар, сключват се договори с кредитори, има чуждестранни финансови институции, с които ББР има заеми, от там е привлякла ресурс, този ресурс е част от финансовите средства на кредитния пазар, а не като част от бюджета, тя не е част от бюджета, там не са парите на данъкоплатците“, каза още икономистът.
Според Хърсев банката като държавна е изключително важно да я има, тя е необходима.
„Защото на нас ни липсва примерно механизъм на държавен фонд за инвестиране в приоритетни за държавата проекти, в Китай има трилиони в такива фондове“, посочи икономистът.