Администрацията похарчила неефективно 20 млрд. лв. за десет години

Администрацията похарчила неефективно 20 млрд. лв. за десет години

Над 20 млрд. лева са били похарчени от българската администрация за политики и програми, при които са установени сериозни нарушения или не са били изпълнени поставените цели. Това сочи изследване, базирано на преглед на доклади на Сметната палата за последните 10 години, направено от Института за пазарна икономика и представено във вторник.

Прегледани са 433 одитни доклади, отнасящи се до централната администрация, които са категоризирани в три групи - случаи на успех, на провал и некласифицирани. Провалът на българската администрация се идентифицира в 193 от случаите, описани от Сметната палата за десетгодишен срок. С най-много провали се нареждат министерствата на труда и социалната политика, на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството

Петър Ганев от института, който е участвал в изготвянето на доклада даде и конкретен пример за провал на администрацията -проекта "Малки и средни предприятия", осъществен за периода от 2002 до 2005 година, който е подпомогнал едва 0.03 на сто от целевите предприятия, а бюджетът му е 7 млн. евро. Като неуспешна е определена и Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост", започната от предишното правителство през 2002 година. След края ѝ през 2007 година, постоянно на работа постъпват 0.27 на сто от 300 000 участници в нея. От републиканския бюджет програмата е била финансирана с 357.4 млн. лева.

Като цяло като неуспешни се квалифицират програмите и политиките на администрацията, които не са постигнали целите си, надхвърлили са предвидените разходи, не са осигурили ефикасни услуги, характеризират се с политически нарушения и нормативни препоръки.

От разглежданите случаи една четвърт са категоризирани като успешни, като за тях са изразходени 16.5 млрд. лв. за разглеждания период. Те са изпълнили заложените цели, изразходвали са предвидените пари ефективно и законосъобразно, осигурили са прозрачност на възложените обществени поръчки, обясни Ганев. Той даде като пример за успешни финансовото управление на бюджета на Народното събрание за 2004 година и на бюджета на Конституционния съд за 2004 година.

Като "некласифицирани" са определени 141 от разгледаните случаи. За тях няма достатъчно и ясни данни в докладите на палатата, уточни Ганев.

"Вярваме в добронамереността на администрацията, но, за съжаление, виждаме, че резултатите от нейната дейност не може да се определи категорично като положителен, като се има предвид, че за осъществяването на политиките ѝ се харчат огромни средства", каза изпълнителният директор на Института за пазарна икономика Светла Костадинова.

Програмите през последните години на правителствата не работят, защото не са финансово обезпечени, имат погрешни цели или нямат ясно дефинирани цели, каза тя. От института препоръчаха при изпълнението на програмите администрацията да осигури повече прозрачност и рационализация, приватизация на правителствените дейности, публично-частно партньорство.

Споделяне

Още от България