Адвокатите на българските медици изтъкнаха слабостите на обвинението

В либийския град Бенгази приключи петото заседание на Наказателния съд по делото срещу шестимата българските медици, обвинени в умишлено заразяване със СПИН на близо 400 либийски деца.

Пред съда днес пледират либийският адвокат на българите Осман Бизанти и българският защитник Пламен Ялнъзов.

Според адвокатите съществуват серия от факти и разминавания, както и пропуски в документите по делото, които поставят под съмнение версията на прокурорите за умишлено причиняване на епидемията заради лично облагодетелстване, предаде БНР.

Банките, за които се твърди, че са иззети от дома на Кристияна Вълчева и че са съдържали заразени със СПИН кръвни продукти, според документите по делото са били изследвани за вируса месец преди извършването на самия обиск. Рапортът, че банките съдържат СПИН, е подаден на 11 март 1999 г., обискът обаче се е състоял на 14 април същата година. Това несъответствие бе причина адвокатите на българите да поискат от съда да не приема като доказателство въпросните банки, защото те очевидно нямат връзка със случая.

Осман Бизанти и Пламен Ялнъзов поискаха и самопризнанията на част от обвиняемите да не бъдат считани за годно доказателство с реална доказателствена тежест и описаха мъченията, на които са били подложени медиците.

Ялнъзов апелира съдът да обърне внимание, че самопризнанията на Нася Ненова са били потвърдени и пред Прокуратурата и пред Народния съд, единствено защото тя е била придружавана там от същите офицери, които са я измъчвали и е знаела, че ще бъде върната обратно в школата за полицейски кучета, където са били извършвани инквизициите.

Бизанти представи списък с имената на над 40 заразени деца, до които българите никога не са имали достъп, защото са били лекувани в други отделения на болницата и попита чия е вината за тяхното заразяване.

Юристите припомниха още, че според болничните документи и според доклада от показанията на професорите Люк Монтание и Викторио Колици, първият случай на заразено дете е регистриран още през април 1997 г. - 11 месеца преди в тази болница да е постъпила на работа дори правата от обвиняемите български медицински сестри. Пламен Ялнъзов подчерта, че една от причините за хуманитарната трагедия в Бенгази е предизвиканата от ембаргото драстична липса на медикаменти и консумативи.

Пледоарията на Бизанти, който говори първи, отне около час и половина, а вече два часа трая тази на българския защитник Пламен Ялнъзов.

В съда е бил внесен и нов граждански иск за обезщетение на роднините на заразените деца. На предишното заседание в началото на месеца роднини поискаха общо близо четири милиарда долара. Сега адвокатите на гражданския иск настояха за изплащане на 15 млн. либийски динара за всяко едно от заразените деца, като изплащането на сумата трябва да стане незабавно, тъй като те имали спешна нужда от средства. Адвокатите предупредиха, че размерът на иска им ще бъде увеличаван с напредване на времето.

За 29 септември е насрочено следващото заседание на Наказателния съд в Бенгази. На него ще пледират адвокатите на обвинените либийски лекари и адвокатите на полицаите изтезавали българските медици.