АФП: Параноичен проект за магистрала предизвиква полемика в Букурещ

АФП: Параноичен проект за магистрала предизвиква полемика в Букурещ

Мегапроект за вътрешноградска магистрала, целящ да реши проблемите с движението в Букурещ, предизвиква спор в румънската столица, която вече е белязана от разрушителната лудост на диктатора Николае Чаушеску, пише в понеделник агенция Франс прес, цитирана от БТА.

Магистралата с по три ленти за движение във всяка посока, дълга 13 километра, трябва да пресича няколко квартала на града и да преминава под най-големия парк на столицата Херастръу.

Кметът на Букурещ Сорин Опреску превърна този параноичен проект, чиято стойност се изчислява на над един милиард и половина евро, в приоритет на своя мандат. При тази цена един километър магистрала ще струва над 100 милиона евро, докато средната европейска цена е пет милиона, отбелязва пред АФП Никушор Дан, председател на асоциацията за опазване на наследството на града "Спасете Букурещ".

Парите няма да дойдат от бюджета, защото ние ги нямаме, но ще създадем партньорство между държавния и частния сектор, заяви в отговор на това Опреску в края на август, когато първата фаза от този мегастроеж бе одобрена от общинския съвет. Според него китайски, американски, руски и корейски инвеститори вече са проявили интерес. По време на посещение в Китай миналата година той подписа меморандум по този въпрос с компанията Шанхай кънстракшън груп.

Вътрешноградските магистрали, които все още са много популярни в големите градове в Азия, са далечно минало в Западна Европа, където градовете се стремят да намалят все повече автомобилното движение.

Ако в краткосрочен план една нова артерия смекчава проблема с трафика, в дългосрочен план тя е насочена към насърчаване на използването на автомобили и води отново да увеличаване на трафика, обяснява за АФП Груя Бадеску, специалист по градоустройство и докторант в британския университет Кеймбридж.

Във Франция няколко големи агломерации разрушиха през последните години магистрални мостове в градовете като например в Марсилия или в Гренобъл. В Париж властите планираха да създадат магистрална мрежа във вътрешността на града през 60-те години, но след това се отказаха от идеята. Общинските власти в лицето на еколози и социалисти искат да трансформират от 2013 г. в пешеходна алея магистрала в града, която минава покрай Сена в центъра на Париж.

Днес в Западна Европа съществува гледна точка, която критикува не само автомобилите, но и екстензивното развитие на градовете, посочва за АФП Жан Латерас, директор на лаборатория за града, мобилността и транспорта към университета Париж-Изток.

Но Букурещ е изправен пред два основни проблема – от една страна липса на култура за градска администрация сред местните власти и от друга страна липса на диалог с общността. Последните проучвания показаха, че жителите на Букурещ имат други по-важни проблеми от този с движението, казва Габриел Паскариу, преподавател по градоустройство в университета Йон Минку в Букурещ.

Букурещ, който от малък балкански град се превърна в метрополия с два милиона жители по време на комунизма, днес е един от икономическите полюси на Югоизточна Европа. Румънската столица бе обезличена през 80-те години от мегаломанските строежи за модернизация по желание на диктатора Николае Чаушеску, който срина три четвърти от центъра на града, за да построи своя огромен дворец. Днес тя страда от атаки от страна на акулите от строителния бизнес и от силно нарасналия трафик.

В средата на десетилетието, започнало от 2000-та година, в условията на пълен икономически бум, над хиляда автомобила се регистрираха дневно в Букурещ. Броят на автомобилите се удвои за по-малко от десет години и надхвърли един милион.

Ясно е, че решенията от 70-те години вече не са приемливи за решаване на проблема с трафика, но трябва да бъдем реалисти: делът на автомобилния транспорт се намалява само с предлагане на много интензивен обществен транспорт, отбелязва Ален Бурден, преподавател във френския институт по градоустройство към университета Париж-Изток.

В Букурещ днес се противопоставят две диаметрално противоположни визии за града: ако кметството е решило да улесни живота на автомобилистите, асоциациите за градоустройство са твърдо решени да се превърнат в защитници на пешеходците и велосипедистите.

Споделяне
Още от Балкани

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?