Ако Обама стане президент, "няма да търгува сигурността на Източна Европа"

Ако бъде избран за президент на САЩ, сенатор Барак Обама няма да търгува сигурността на Източна Европа срещу руска помощ за Иран, зави неговият главен външнополитически съветник Грегъри Б. Крейг в интервю за електронното издание Euobserver.

Обама ще бъде "много по-проевропейски президент", отколкото съперника му от Републиканската партия Джон Маккейн, казва Крейг, който е адвокат и водеше защитата на бившия президент Бил Клинтън срещу импийчмънта и който е бил външнополитически съветник на бившия държавен секретар Мадлин Олбрайт.

САЩ и Европа трябва да сътрудничат с Русия в областите, в които имат общи цели и общи становища, особено в неразпространението на ядрени оръжия – редуциране на глобалния ядрен арсенал, сигурността на ядрените материали и предизвикателства като тези с Иран и Северна Корея, посочва Крейг.

"Това не означава, че ще направим сделка с ангажиментите към сигурността на новите страни членки на НАТО, това е немислимо", казва външнополитическият съветник на сенатор Обама. Той припомня, че разширяването на НАТО не е предприето, за да бъде застрашавана Русия. "Не беше решение на НАТО да се разширява на Изток, а решение на новите демокрации от бившето съветско пространство да се интегрират със Запада."

"Идеята, че избирате да си сътрудничите с Русия по отношение на Иран за сметка на Централна и Източна Европа - аз просто не приемам това. Това не е жизненоспособна теза и няма да се случи", казва Крейг.

Той смята, че агресивната руска позиция към съседните ѝ страни, които искат да са част от НАТО и ЕС, е исторически връщане назад. "Представата, че Русия има право на вето върху това, което решават вътре в Украйна или Грузия е типично за 19 или 20 век. В света, какъвто е през 21 век, с глобалните влияния, глобалните тенденции, Русия понесе огромни икономически последици от в резултат на интервенцията си в Грузия", казва съветникът на Обама.

Той подчертава, че сигурността на новите страни в НАТО е защитена от официалните клаузи на договора им за членство, докато държавите, които се стремят към членство, могат да погледнат хартата на ООН, в която е залегнало изискването всяка страна да зачита суверенитета на останалите.

"Макар че страна като Украйна не е член на НАТО, съгласно международното право Русия няма право да нарушава суверенитета на Украйна. Дори и да нямат задължения към сигурността ѝ, народите на Европа и САЩ ще поддържат свободата и независимостта на украинския народ да взима свои собствени решения, да избира демокрацията и да се интегрира към западните институции, ако желае това."

Грегъри Крейг казва още, че ако бъде избран за президент, Барак Обама ще се придържа към плана за американския ракетен щит в Полша и Чехия независимо от критиките на Русия. Той "няма да загърби това споразумение", тъй като то е официално подписано от Вашингтон, Прага и Варшава.

"Времето, темповете и рамката на реализация на това споразумение ще зависи от президента на САЩ, добавя Крейг.

По думите му американските военни съоръжения в България и Румъния, които също не се харесват на Москва, също не са предмет на дискусия. "Демокрациите от бившия съветски блок са напълно в правото си да взимат свои собствени решения", пояснява той като отбелязва, че представата за руско право на вето е "остатък от съветското минало".

Съветниците на Обама смятат, че има тенденция на намаляване на негативизма в ЕС към САЩ и смятат, че тази тенденция ще се засили, ако кандидатът на демократите спечели на 4 ноември.

Настояването на председателя на Европарламента за разследване на твърденията, че ЦРУ е финансирало кампанията в Ирландия срещу Лисабонския договор е нещо доста нелепо и е резултат от предстоящите избори за ЕП през 2009 г., смята Грегъри Крейг.

"Всички избори имат своя глуповат момент...тази спекулация или слух, че ЦРУ би подкрепила отрицателния вот в Ирландия е абсурдна."

"Струва ми се, че ЕС има някакви проблеми в обществената комуникация не само в Ирландия, но и навсякъде, където конституцията на ЕС бе отхвърлена. Това не би трябвало, по мое мнение, да отклонява европейците да продължат курса на консолидиране на институциите си. Това беше политиката на много, много американски президенти и политиката на президента Обама ще е в подкрепа на това."

Запитан защо сенатор Обама не посети Брюксел по време на европейската си обиколка през юли, включваща Берлин, Париж и Лондон, външнополитическият му съветник каза, че проблемът бил "ограниченото време" и обеща, ако Обама спечели изборите, да дойде в Брюксел.

Кандидат-президентът на демократите не споделя идеята на Джон Маккейн за създаване на "Лига на демокрациите" – нова глобална институция, изключваща Русия и Китай, раглеждана като изход от задънената улица, в която изпада Съветът за сигурност на ООН.

"Ние не искаме да изключваме правителства и държави от там, където се изисква участие за разрешаване на проблеми. Създаването на друга организация, която слага разделителна линия между "нас" и "тях" не е продуктивна за решаването на огромните предизвикателства, пред които днес са изправени световните демокрации", пояснява Крейг.

Независимо от проблемите, които има ООН, тя все още е място, където хората отиват да решават проблеми – не само за войната и мира, но също за бедността, развитието, болестите и бъдещето на планетата. "Създаването на друга институция, наречена "Лига на демокрациите", няма да ни заведе там, където искаме да отидем", заявява главният външнополитически съветник на Обама пред Euobserver.