Албания и Хърватия станаха официално членове на НАТО

Албания и Хърватия станаха официално членове на НАТО на церемония във Вашингтон в присъствието на посланиците им в сряда, предадоха световните агенции. Двете страни ще се появят на предстоящата среща на върха на пакта във френския град Страсбург и в германския град от другата страна на границата Кел на 3 и 4 април като равноправни участници.

С официалното присъединяване на Хърватия и Албания към НАТО държавите, членуващи в организацията, станаха 28. Двете страни получиха покана за членство през април 2008 г. на срещата на върха в Букурещ.

След церемонията Хърватия декларира, че е готова да сподели тежестта от войната в Афганистан с другите страни членки на алианса. Готовността бе заявена от посланика на страната във САЩ. По време на среща в рамките на Международната конференция за Афганистан в Хага генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер честити на министъра на външните работи на Хърватия Гордан Яндрокович постигането на целта на страната му.

Приемайки поздравленията, Яндрокович благодари на Схефер за личното ангажиране за приемането на Хърватия в НАТО и изтъкна заслугите на алианса за запазването на мира в света.

Хърватия и Албания получиха покана за членство в НАТО на срещата на високо равнище на алианса в Букурещ през април 2008 година. Македония тогава не бе поканена заради съпротивата на Гърция, породена от спора за името на републиката.

Срещата на върха на пакта трябва да обсъди няколко важни въпроси като сегашните и бъдещите мисии на съюзниците, визията за бъдещето на организацията и отношенията НАТО – Русия.

Пред журналисти в Брюксел в сряда говорителят на Алианса Джеймс Апатурай даде подробности за дневния ред на срещата на 3 и 4 април в Страсбург и Кел, предаде кореспондентът на БТА.

Срещата на държавните глави от НАТО ще започне на 3 април с работна вечеря в Германия. На нея ще бъдат обсъдени две теми - бъдещето на НАТО и развитието на отношенията НАТО - Русия, посочи Джеймс Апатурай. В рамките на първия дебат ще бъдат обсъдени сегашните и бъдещи мисии на НАТО, както и какъв трябва да е съюзът през 21-и век.

По втората тема ще се дискутира състоянието на отношенията НАТО - Русия след новия политически ангажимент на алианса за развитието им, прекъснато след войната между Грузия и Русия, кои са възможните нови области на сътрудничество и как да бъдат адресирани съществуващите проблеми в отношенията с Москва.

Апатурай подчерта, че с решението си за укрепване на отношенията с Москва, НАТО не премахва възраженията си, възникнали след войната Русия - Грузия през август миналата година.

На 4 април държавните ръководители от НАТО ще се съберат в Страсбург. Преди това те ще бъдат посрещнати от френския президент Никола Саркози по средата на моста над река Рейн, свързващ френския град с германския град Кел.

На френска територия ще бъдат обсъдени сегашните операции на НАТО, като фокусът ще бъде поставен върху ангажимента на алианса в Афганистан. Накрая участниците в срещата на високо равнище ще обсъдят "пакета от реформи" отнасящи се до Главната квартира на НАТО в Брюксел и ще поздравят Франция със завръщането ѝ вън военната структура на НАТО, каза още Джеймс Апатурай.

Той не можа да отговори кога и дали на срещата на върха ще бъде посочен новият генерален секретар на НАТО на мястото на Яп де Хоп Схефер, чийто мандат изтича в края на юли.

Генералният секретариат и главната квартира не участват в процеса на избирането на нов генерален секретар. Няма краен срок за определянето му, заяви той.

Засега като кандидати за поста на Схефер се сочат датският външен министър Андерс Фог Расмусен, полският бивш министър на отбраната Радослав Шикорски, канадският министър на отбраната Питър Маккей, както и други известни европейски политически дейци. Бившият външен министър на България Соломон Паси също е сред кандидатите, като по нетрадиционен начин негово име бе огласено в Брюксел, предизвиквайки леко объркване, защото обсъждането на кандидат за поста се извършва по дипломатически пътища.

На срещата в Страсбург и Кел България ще бъде представлявана от президента Георги Първанов, външният министър Ивайло Калфин, министърът на отбраната Николай Цонев, шефът на Генщаба ген. Златан Стойков. В делегацията е включен и Соломон Паси в качеството му на председател на външната комисия в парламента.