Алгоритмите замениха журналистите

В миналото журналистите и собствениците на вестници решаваха коя информация да публикуват за аудиторията, те бяха пазачите на "информационния вход", докато сега тайни алгоритми решават кои новини виждате на стената си във Фейсбук. Освен това новините, които всеки вижда, са индивидуално подбрани за него, при търсенето в Гугъл е същото, което означава, че всеки вижда различни новини.

Това заяви в своя лекция в София, организирана от Асоциацията на европейските журналисти в България, американският финансов журналист Дийн Старкман. Той е редактор в проекта "Парадайс пейпърс" и преподава в Централноевропейския университет в Будапеща. Темата на лекцията на Старкман бе "В ерата на Тръмп и пост-истината: Глобални предизвикателства пред журналистиката в услуга на обществото".

Основното послание на Старкман беше, че социална медия като Фейсбук не може да замени това, което прави качествената журналистика в услуга на обществото. А когато качествената журналистика е в криза, страда и демокрацията.

Цифровите медии не успяват да заменят изгубената журналистика

"Има неразривна връзка между журналистиката и демокрацията. Когато западне демокрацията, запада и журналистиката", заяви Старкман. По думите му всички общества имат преса, но са малко обществата, които имат журналистика. Според него елементите на качествената журналистика са автентично репортерство по правилата на професията, поставяне на проблеми на дневния ред, проверка на фактите, независимост, отчетност, работа с вътрешни източници, представяне на многообразни гледни точки, посредничество между елита и останалите части от обществото.

"Много трудно е журналистиката в обществен интерес да бъде превърната в бизнес модел", смята американският журналист.

По думите му, въпреки илюзията за изобилие на информация в интернет, налице е срив на пазара на информация за хората като граждани и гласоподаватели.

Сривът на стойността на вестникарските компании в САЩ за последните десетилетия е феноменален, стана ясно от думите на Старкман. Ако през 1993 г. "Бостън глоуб" е продаден за 1 млрд. долара, през 2013 г. стана сделка за едва 70 млн. долара, като тя бе счетена за добра.

От края на 1990-те години до 2013 г. американското общество е загубило около 30 000 репортери, които са напуснали професията, обяви още медийният експерт. Според него това означава, че новите цифрови медии не успяват да заменят изгубената журналистика.

Бъдещето е в цифровата реклама

"Имаше очаквания, че дигиталната реклама ще замени печатната реклама, но това не се случи", каза още Старкман. Въпреки това целият ръст на приходите от реклама отива в две фирми – Фейсбук и Гугъл. През 2013 г. рекламните приходи на Гугъл надскачат двойно приходите от реклама на всички вестници в САЩ.

"Цифровите реклами отиват при обеми (аудитория) и сензации. По-малко репортери произвеждат повече материали, което неизбежно води до спад в качеството. Забелязва се и срив на дългите материали в журналистиката", каза още Старкман.

Като размер новинарските организации, например Ню Йорк Таймс, са несравнимо по-малки в сравнение с Фейсбук. "И когато някой ви говори за влиянието на пресата, имайте предвид за какви малки размери става въпрос", каза още медийният експерт.

Той е категоричен, че бъдещето е в цифровата реклама.

"90% от приходите на Фейсбук идват от реклама, което я прави медийна компания, а не технологична фирма, както самата тя твърдеше в миналото", посочи още журналистът.

Старкман обърна внимание и на проблема с концентрацията на дигиталното новинарство в най-големите метрополиси в САЩ (например Ню Йорк и Сан Франциско) и прекъсването на връзката с регионите, докато пресата е сравнително равномерно разпределена.

"Журналистиката губи контакт с останалата част от страната и останалата част от страната губи контакт с журналистиката", каза Старкман.

"Демокрацията е в криза в САЩ, Унгария, България. Затова повече от всякога журналистите са на фронта в борбата за свобода на словото и демокрация", заключи американският медиен експерт.