Алтернативни енергийни потоци заобикалят България

САЩ приветстват подписаното между Италия, Гърция и Турция споразумение за създаване на система от газопроводи "Апенини – Балкани”. Споразумението е връхната точка на съвместните усилия на трите страни и с активната подкрепа на САЩ и ЕС да бъде оказана помощ на Европа при диверсификацията на газовите доставки от Каспийско море и за икономическо развитие на Каспийския регион, каза говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак. В изпълнението на проекта ще бъдат включени инфраструктурни компании на трите страни: италианската “Едисон” (Edison), гръцките “Депа” (Depa) и “Десфа” (Desfa) и турската “Боташ” (Botas). Очаква се системата от газопроводи да влезе в действие към 2012 година.

Анализ

Все по-отчетливо се оформят две групи проекти за енергиен транзит през Балканите - едни подкрепяни от Русия - Бургас-Александропулис и Южен Поток и подкрепяни от САЩ и ЕС - Баку Джейхан нефт, Баку Ерзерум и от връзка Гърция - Италия. 

Положиха се огромни усилия за да се убеди нашата общественост, че няма газ за Набуко или Азербайджан и само Русия е сигурния доставчик (лайтмотив на ексминистър Овчаров преди подписване на новото дългосрочно споразумение и сега при проекта Южен Поток). В резултат на тоталното пренебрегване на Черноморско-Каспийското направление в нашата ЕС политика се стигна до пагубно закъснение в развитието на балансирани алтернативи, които да ни гарантират не само достатъчно и устойчиви, но и на конкурентни цени енергоресурси. На практика при новото правителство нямаме нито едно сериозно енергийно доминирано посещение на високо и най-високо равнище в Азербайджан, Казахстан, Туркменистан или някоя от другите страни - потенциални алтернативни източници природен газ.

От 10 август Гърция ще получава газ (първоначално до 800 милиона куб метра) по 149 долара за 1000 кубометра газ. Ние купуваме с близо 120 долара по-скъпо. Можем лесно да изчислим колко ни струва това недоглеждане или по-скоро съзнателно усилие (помним "гениалното" прозрение за независимост чрез по-голяма зависимост). Годишната сметка е 88 милиона долара отразени като външнотърговски и платежен дефицит и "сравнителни" предимства за Гърция, считано от 10 август 2007 година. Ако приложим метода на изчисляване на ползи/щети в рамките на свръхдългосрочен хоризонт - до 2030 г., както бе направено за дългосрочното споразумение и Южен поток (което е некоректно по принцип) ще получим стряскаща цифра. Но това вече е PR, а не икономика.

Докато е сигурно, че ножицата между азерския и руския газ трудно ще се задържи на сегашните равнища от 60%, може със сигурност да се твърди, че в средносрочна перспектива 2-5 години (тоест до налагането на новия продавач) потоците неруски газ през Турция ще останат по-евтини. Може да се спори само по размера на този дисконт.

Критиците на неруските алтернативи твърдят, че обемите от Каспия и Средния изток не са достатъчни. България потребява под 4 милиарда куб м газ. За да постигне независимост в сферата на природния газ и трябват 50%, т.е. 2 милиарда куб метра газ годишно от алтернативни или местни източници. Подобни количества през Турция със сигурност са и ще бъдат налице.

За съжаление по дългосрочното споразумение с Русия максималното количество неруски газ, което можем да купуваме е 1 милиард куб годишно, т.е. ще трябва да плащаме в премията "Овчаров" на “Газпром” още дълги години. По-евтин газ означава по-висока конкурентноспособност на фирмите и потребителите през всяка транзитна страна. Непряко цената на енергоресурсите влияе върху макроикономическите баланси, а чрез тях достигат до всеки потребител – фирма или физическо лице. Особено в енергоинтензивна икономики като България.

В надпреварата за транзита на природен газ не проявяваме инициатива и собствена позиция. Поставили сме се в положение на наблюдател, делегирайки на външни фирми – “Газпром”, ОМV и други - съдбата на транзита през собствената си територия. Гърция и Турция активно лобират за интересите на собствените си компании в Каспийския регион и Средния изток. Забележително е споразумението, което Турция подписа в Иран - не толкова с неговата конкретност, колкото със заявката на южната ни съседка да навлезе в голямата игра като производител.

Италия даде прекрасен пример как се води национална политика – “Ени” сключи договор с “Газпром” за Южен Поток, “Едисон” за проекта Турция и Гърция. Това е реална диверсификация и балансиран подход. Ние заложихме на една карта. Сравнете усилията - включително посещенията на официално и търговско равнище, които се правят в България в посока Русия и в посока Турция и Каспийския регион.

За пореден път в своята история пропускаме да се възползуваме от възможността да играем за собствените си интереси. Чрез Бургас -Александропулис се самоизключихме от играта, като дадохме “пълномощно” на Русия да ни представлява по нефтения транзит пред страните от Каспийския регион, включително по отношение на текущ спор с американски и английски компании. Това е пълна противоположност на ролята която се очаква от България по стратегията "Black sea synergy" на ЕС или ролята ни в рамките на НАТО.

Сега сме на път да направим същото с Южен поток, като третираме преференциално проекта на “Газпром”. Задължително е да не се изключваме от него, но трябва да прочетем внимателно урока, който руският газов гигант преподаде на Унгария и на премиера Дюрчани и обещанията да превърне страната в главен разпределител. Няколко месеца по-късно приблизително същата сделка “Газпром” подписа с ОМV. Веднага след това австрийската компания, в която австрийската държава държи 1/3 от акциите, предприе агресивни действия за вземане под контрол на унгарския частен концерн МОЛ. Анализатори свързват този внезапен порив с потенциален интерес или договореност на ОМV с “Газпром”. Редица от предложенията, които се правят от “Газпром”, целят да поставят правителствата на транзитиращите страни в положение на взаимна конкуренция и готовност за компромиси. Трудно, дори невъзможно е страни, които търсят индивидуална оферта от Москва, да формират и провеждат единна енергийна политика.

С наследената от социализма външноикономическа и външнополитическа пасивност в енергийната сфера със сигурност ще съзерцаваме как алтернативни потоци по-евтин природен газ "заобикалят" България.

Още от сега можем да прогнозираме, че "бавно и полека" отново както през Първата и Втората световна война, както през Студената война вървим към погрешен избор.

Блог за външнополитически анализи, дискусии и прогнози - bfpn.blog.bg

*Заглавието е на Mediapool