Америка и Европа принадлежат към една цивилизация

Много европейци гледат на САЩ като на "ос на насилието", както вероятно би се изразил американският президент. Приведени над географските карти, членове на правителството във Вашингтон планират тези дни нахлуването в Ирак, със или без европейска помощ. През последните месеци САЩ се отказаха от задълженията си към Международния наказателен съд. Смъртното наказание в Америка се радва на широко одобрение, през последните 20 години броят на затворниците нарасна повече от три пъти. Според правосъдния министър Ашкрофт американската конституция гарантира правото на всеки да притежава оръжие, и милиони американци са на това мнение. В същото време САЩ наводняват света с филми на насилие, брутални видеоигри и музикални стилове, превърнали се във фетиш за младежите от Източна Германия до Сиера Леоне. В Западна Африка военизирани банди от убийци имитират облеклото и поведението на американски хип-хоп звезди. В очите на европейците Америка е нация от каубои, готови на насилие, които безпрекословно налагат собственото си юмручно право.

Тревогата на европейците намира израз в протестите им срещу американската външна политика, тя подхранва опасенията, че самата Европа може да бъде нападната от американския вирус на насилие. Днес най-големият военен, стопански и геополитически партньор на европейците им се струва олицетворение на произвола и грубото насилие. Подобно на мандарините в Китайската империя, европейците имат чувството, че търгуват с варвари.

Така ли е наистина? Нима двете големи северноатлантически сили се отдалечават една от друга? Ще се превърнат ли те в две отделни, дори враждебно настроени цивилизации?

Засега не. За да се отърсят от чувството, че са безпогрешни, европейците и американците трябва да се научат да се отнасят с разбиране към онова, което ги отличава едни от други.

Първо, външната политика. До ден днешен е валидно схващането от времето на първите пуритани, заселили се в Масачузетс, че Америка представлява универсална нация, че съдбата на Америка е идентична със съдбата на човечеството, че предназначението ѝ е да води силите на светлината срещу силите на мрака. Борбата срещу "злото" представлява типично американски мисловен модел, възприеман от европейците като белег на културна и историческа наивност. Според тях онзи, който се бори срещу злотото, клони към унилатерализъм и е склонен да мисли, че собственото му насилие е благословено от бога.

Ако навремето американската външна политика бе в ръцете на елит от съмишленици, абсолвенти на старите университети в Нова Англия, днес тя представлява истински хаос от етнически групи и мрежи от активисти, които си съперничат. Американската подкрепа за Армения и Израел се обяснява до голяма степен с дейността на добре организирани и солидно финансирани етнически лобистки групировки.

Джордж Буш гледа на Европа с презрение и смята Стария континент за безсилен и изхабен. В отговор на това европейците би трябвало да се свържат с онези групи, които не споделят представите на Буш. Либералите в Америка също клонят към мултилатерализъм, подобно на глобалната класа на бизнесмените.

Европейците би трябвало непрекъснато да подчертават пред американските либерали какво значение има сътрудничеството между нациите. За тези американци европейската критика срещу унилатерализма на САЩ подвърждава правилността на собствената им позиция, която съхранява принципите на северноатлантическата цивилизация.

Защо американците са обсебени от мисълта за оръжие и насилие? За разлика от Европа, притежаването на оръжие и ловът в Америка никога не са били привилегия на аристократите, а още от самото начало право на обикновените граждани. За много американци, особено за жителите на селските райони в южните и западните щати, оръжието е символ на свобода, независимост и мъжественост.

В Норвегия 32 процента от домакинствата притежават огнестрелно оръжие, в САЩ те са 39 процента. Броят на убийствата в Норвегия е десет пъти по-малък, отколкото в Америка.

Решаващото в случая не е самото притежаване на оръжие, а обичайното отношение към насилието. Не става дума обаче просто за атавистични американски ценности. Броят на убийствата в Америка, който е пет или шест пъти по-голям отколкото в повечето европейски страни, е същевременно израз на дълбоките етнически конфликти в американското общество. При чернокожите мъже между 15 и 44 години рискът да бъдат застреляни е 7-8 пъти по-голям, отколкото при белите. Големият брой убийства сред младите американци от латиноамерикански произход показва, че много имигранти от Мексико или Салвадор не се асимилират от средната класа, а си остават част от най-бедните социални слоеве.

Някогашният път на социална интеграция, по който минаха повечето имигранти от Ирландия или Италия през миналия век, днес вече е затворен за тях.

Точно това етническо разцепление стои в основата на законодателството, което създава у европейците представата, че Америка е брутална страна. Исторически цитадели на смъртното наказание са южните щати. Там се изпълняват най-много смъртни присъди, осъдените са предимно чернокожи. Статистиките показват, че наркоманите сред чернокожите не са повече, отколкото сред белите. Дребните наркодилъри по улиците обаче са в много по-голяма степен застрашени от арест, отколкото белите. Страхът на белите американци от насилието на чернокожите бе причината за така популярната война на Рейгън срещу наркотиците през 80-те години. Почти всички американски дебати за престъпността носят етнически код.

Онова, което би трябвало най-много да тревожи европейците, не е вълната от американски видеоигри и филми. Европейците би трябвало да си зададат въпроса дали индивидуалните свободи и социалната демокрация, на които се радваха през последните 50 години, не са следствие от етническата хомогенност на тяхното общество. Ксенофобските тенденции в европейската политика не радват, разбира се. И все пак те не изненадват, тъй като са реакция на разпадането на социалната хомогенност, дълго време смятана за естествено състояние в Европа.

Европейците, които днес не биха искали да интегрират преселниците, би трябвало да знаят, че точно такова отношение на поколения бели американци доведе навремето до етническото разцепление в САЩ. От друга страна способността на САЩ да абсорбират дори големи групи имигранти, може да послужи като пример в един все по-мобилен свят.

Колективната идентичност на Америка е повърхностна. Ние нямаме традиции в изкуствата, изискани мариери или ритуали. Ние сме пътуващ народ, пътуваме от място на място и за две поколения забравяме своите предци и местата, където са живели.

Инстинктивният етноцентризъм на европейците е неподходящ в период на големи миграции. Една страна трябва да приема имигранти до онази степен, която е поносима за икономиката и обществото. От друга страна обаче тази страна трябва да приеме факта, че имиграцията ще промени културния облик на обществото.

Да си германец, французин или тексасец е въпрос на култура, принадлежността към либералния дух на днешния ден е въпрос на цивилизация.

Америка и Европа са част от тази цивилизация. Сегашната им семейна свада напомня обаче, че те могат да загубят общите си ценности и да се провалят заради новите предизвикателства. Всеки от двата континента притежава качества, които са нужни на другия.

По БТА