Америка крещи за възмездие

След първоначалния ужас Америка сега крещи за възмездие на безпрецедентния терористичен удар, който понесе. Почти 90 на сто от американците, както сочат проучванията на общественото мнение, искат да се отговори с военен удар, дори това да означава война.Терористите и техните помагачи трябва да си платят, дори това да струва кръвта и на невинни цивилни хора, казват две трети от анкетираните. Вълна от патриотизъм залива страната. Магазините отбелязват рекордни продажби на американски знамена, които се веят от безброй къщи. Доброволци напират пред наборните бюра, за да бъдат зачислени във въоръжените сили.

Промяната в настроенията е толкова радикална, че за разлика от конфликтите в недалечното минало се приема при възмездието да бъдат дадени жертви и от американска страна. "Вече няма да има протести, когато в родината пристигат ковчези", казва консервативният републиканец и бивш министър Улям Бенет от организацията "Импауър Америка" /"Упълномощете Америка"/. "Кървавата цена, която платихме в Ню Йорк и Вашингтон, показа на всички колко опасна е мекушавостта. Най-голямото досега предизвикателство на международния тероризъм трябва да получи суров, бърз и смъртоносен отговор. Трябва да убиваме", иска Бенет. Гласове на умереност почти не се чуват.

Курс на конфронтация
Правителството и Конгресът са поели решителен курс на конфронтация. Президентът Джордж Буш обяви "монументална борба" срещу злото, държавният секретар Колин Пауъл иска тероризмът да бъде изтръгнат от корен. Среден път ,по думите му, не съществува. Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд призовава Пентагона и армията да се приготвят за "опасна работа". "Много, много ще се изисква от вас в следващите седмици и месеци, и най-вече от онези, които са в действащата армия", казва той. Но правителството трябва първо да изгради "здравия фундамент" за това, смята Ръмсфелд.

Камарата на представителите и Сенатът работят над евентуална резолюция, която да разреши употребата на сила - като тази, която преди десет години даде зелена улица за войната в Персийския залив срещу Ирак. Самият Буш буди спомени за времето от войната в Залива. Както бащата, 41-ият президент, навремето срещу Саддам Хюсеин, така и 43-ият президент - негов син се мъчи да изкове международна коалиция срещу терористичния "враг в сянка".

Буш и Пауъл нажежават до червено телефонните жици в търсене на подкрепа. Президентът вече два пъти разговаря с кремълския шеф Путин, а освен това - с държавния глава на Китай Цзьн Цзъмин, с генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън, с Жак Ширак в Париж, с Тони Блеър в Лондон и с Герхард Шрьодер в Берлин. След това Съветът на НАТО за първи път в своята 52-годишна история реши, че е налице случай, който дава основание да се приложи членът за колективна отбрана от договора за Северноатлантическия съюз.

Търси се Бин Ладен
Пауъл търси контакт с Пакистан и с други ислямски държави. В мишената застават, както изглежда, предполагаемият "мозък" на международния тероризъм Осама бин Ладен и вероятното място, където той се укрива - Афганистан. Съветът на началник-щабовете, оглавяван все още от сегашния му шеф Хенри Шелтън, заедно с неговия номиниран приемник Ричард Майърс разработва сценарии за ответния удар. Според бивши висши правителствени служители, запазили добри контакти с новата администрация, половин дузина от тези сценарии се отнасят до Афганистан.

Палитрата варира от малки секретни акции на елитната специална част "Делта" през големи въздушни нападения до нахлуване с войски. Сигурно изглежда само едно - ограничен удар с крилати ракети по точкова цел както през 1998 г. срещу скривалището на Бин Ладен вече няма да има.

От съюзниците си САЩ очакват на първо място солидарност и сътрудничество при предоставянето на въздушни коридори, а не непременно военна помощ. Клаузата за колективна отбрана в договора за НАТО "не означава непременно участие в нападение", казва държавният секретар Пауъл. А неговата предшественичка Мадлин Олбрайт пояснява: "Ние сме тези, които трябва да действаме, защото Америка бе ударена".