Американската надменност поражда ново единство в Европа

Европейските лидери, които все повече се дразнят от администрацията Буш, усещат, че назрява моментът на истината - за самите тях и за отношенията им с Вашингтон.

Американското презрение към слабата Европа поражда у нея стремеж към по-голямо единство, по-откровена независимост и по-ясно разбиране, че трябва да вложи повече пари във въоръжените си сили, ако иска Вашингтон да я възприема сериозно.

Дългогодишните приказки за неприязън и тлеещо напрежение изкристализираха във внезапно осъзнаване, че самата същина на отношенията се е променила.

По фундаментални въпроси като Международния наказателен съд, Договора от Киото за околната среда и кризата в Близкия изток, дори явно проамерикански лидери като британският премиер Тони Блеър и германският канцлер Герхард Шрьодер открито възразихана на Америка с публична безцеремонност, немислима преди пет години - или през седмиците след 11 септември.

Европейците са шокирани от поведението на Вашингтон в ООН в случая с Международния наказателен съд, озадачени от съсредоточаването на вниманието върху Ирак, докато израелско-палестинските отношения безнадеждно се влошават и недоумяват как да действат в Близкия изток без Ясер Арафат, но и без ясен механизъм за създаване на ново палестинско ръководство.

Освен това са отчаяни, че държавният секретар Колин Пауъл - техният любимец Европа, губи ключови битки с консерваторите, които изглежда са обсебили доверието на преиздента Джордж Буш и гледат на европейските критики като на хленч на слабаци.

Моралният авторитет, който Буш получи след 11 септември, е бил прахосан, според израза на висш европейски дипломат. Възроденото своеволие на САЩ придава тежест на старата френска идея за Европейския съюз като противовес на Вашингтон.

Още по-поразяващо е, че някои европейци най-сетне заговориха за влагане на средства в разходите за отбрана, както отдавна обещаваха, след като проумяха, че Вашингтон ще ги възприеме насериозно само ако могат да подплатят външната си политика с твърда сила.

Според някои едно по-конкуренто отношение с Вашингтон би било по-здравословно и по-реалистично и би задоволило засилващите си антиамерикански настроения в собствените им страни.

"Солидарността трябва да бъде двустранна, ако американците не искат да укрепят позициите на онези, които твърдят, че ние трябва да развиваме собствената си механизми и че не можем да разчитаме да разчитаме на САЩ във всички случаи", каза висш германски служител.

Един текст, който разяснява европейските колебания, е пространна статия в Полиси ривю - американско тримесечно издание на консервативния инстиут Хувър. Статията, озаглавена "Власт и слабост", от Робърт Кейгън от Фонда Карнеги за межуднародния мир, дава възможност на европейския елит да погледне на себе си през погледа на Вашингтон, според който те използват претенциите за многостранен подход като оръдие за обуздаване на свръхсилата.

Трансатлантическите различия се състоят преди всичко в различно отношение към властта, твърди Кейгън. Европейският съюз, за да се спаси от кървата си история, поделя сувернитета в рамките на съюза, "превръщайки властта в затворен свят на закони и правила, транснационални преговори и сътрудничество", докато САЩ - традиционната национална държава, виждаща заплахи навсякъде около себе си, " живее в анархистичен свят, където международните закони и правила са ненадеждни и където истинската сигурност и защитата и на либералния ред все още зависят от притежаването и прилагането на военна мощ".

И така, според Кейгън, зад острите публични спречквания се крият дълбоки различия в ценностите и политиката, произтичащи от различната история и подход към властта. Междуконтиненталната пропаст не е изкопана от една администрация, въпреки че промяната в тона - от вечно благия Клинтън към грубия Буш, изигра своята роля.

Решението, според Кейгън, е Европа да вложи повече пари и ресурси във въоръжените си сили, за да проектира властта си поне над Балканите и евентуално Близкия изток. Само тогава Вашингтон ще я възпиреме по-сериозно. Кейгън обаче се съмнява, че Европа ще предприеме подобни стъпки.

Макар че и теорията му има своите противници, той срещна подкрепа от някои видни европейци.

Еврокомисарят по търговията Паскал Лами например смята, че Кейгън е прав: "Трябва да престанем да се преструваме, че САЩ и Европа споделят общо виждане за света, и да признаем, че имаме различни светове и интереси, а след това да оправяме отношенията си". Според него Кейгън "навежда към следващия въпрос: Докъде биха стигнали европейците, за да защитят своите системи? Дали биха поели риск да понесат човешки и материални загуби? Това е истинският въпрос, който ние, европейците, избягваме да си зададем".

По БТА