Американското разузнаване: Путин загуби 90% от армията, събрана за войната в Украйна

Загубите на Русия във войната срещу Украйна достигнаха 315 хиляди убити и ранени военни. Това е около 87% от личния състав, който руското министерство на отбраната събра за нахлуването през февруари 2022 г., пише Ройтерс, позовавайки се на разсекретен доклад на американското разузнаване.

„Мащабът на загубите принуди Русия да предприеме извънредни мерки за поддържане на своята боеспособност. Русия обяви частична мобилизация на 300 000 души в края на 2022 г. и облекчи стандартите, позволяващи набирането на затворници и възрастни цивилни“, отбелязва американското разузнаване.

В доклада се казва, че загубите на Москва в персонал и бронирани превозни средства са върнали руската военна модернизация с 18 години назад.

Според данни на американското разузнаване руското министерство на отбраната е започнало нахлуването в Украйна с 360 хиляди войници. Освен това руската армия разполагаше с 3,5 хиляди танка, от които 2,2 хиляди бяха загубени на бойното поле, освен това Русия загуби 4,4 хиляди от 13,6 хиляди бойни машини на пехотата и бронетранспортьори, което е 32% загуби, се казва в доклада.

В същото време Русия продължава да губи в голям мащаб жива сила и бронирана техника. Преди ден Съветът за национална сигурност на САЩ, позовавайки се на данни от разузнаването, съобщи, че през октомври-ноември 2023 г. руската армия е загубила 13 хиляди военнослужещи убити и ранени поради активно настъпление в посока Авдеевка - Новопавловка в Донецка област. Освен това украинската армия е унищожила над 220 руски бронирани машини в този район.

Междувременно официално потвърдените загуби на Русия в Украйна към началото на декември надхвърлиха 38 хиляди души.

За попълване на живата сила на фронта без обявяване на мобилизация руските власти набират войници по договор. Заместник-ръководителят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев твърди, че от 1 януари до 1 декември 2023 г. повече от 452 хиляди души вече са приети на военна служба по договор, а до края на годината техният брой ще нарасне до 500 хиляди.

Въпреки изявленията за голямо попълване на армията обаче, руските власти отказват да ротират и демобилизират 300 хиляди души, призовани през есента на 2022 г. като част от мобилизацията, обявена от президента Владимир Путин.

Русия изстреля ракети срещу Киев за втори път в рамките на седмица

През нощта на 13 декември Русия нанесе ракетен удар срещу Киев, като изстреля десет ракети по украинската столица. Всички те са били свалени от силите на ПВО, съобщават украинските ВВС.

Въпреки това, в резултат на падащи ракетни отломки, 53 души са ранени, включително осем деца, каза кметът на Киев Виталий Кличко. Двадесет души, включително две деца, са хоспитализирани.

Според Кличко интервалът между предупреждението за въздушна атака и експлозиите е бил кратък поради факта, че атаката е извършена с балистични ракети.

Канцеларията на президента на Украйна призна, че атаката е извършена от зенитно-ракетната система С-400 (Триумф). В същото време Русия може да използва ракети тип 48Н6, отбеляза ръководителят на ведомството Андрей Ермак. Според него целите на ударите са били критични инфраструктурни обекти.

Най-засегнатият район е Днепър. В него заради падащи отломки са пострадали 35 къщи в частния сектор, изпочупени са прозорци на няколко болнични сгради, аварирала е и водопроводната мрежа.

В квартал Деснянский пожар започна на седмия етаж на девететажна жилищна сграда, жителите ѝ бяха евакуирани. В квартал Голосеевски падащи отломки предизвикаха пожар в частна къща.

„Веднага след като (президентът на САЩ Джо) Байдън и аз се договорихме вчера да работим за увеличаване на броя на системите за противовъздушна отбрана в Украйна, терористичната страна показа колко важно е това решение“, коментира украинският президент Володимир Зеленски.

Русия осъществи предишната си ракетна атака срещу Киев на 11 декември. Според ВВС на украинските въоръжени сили осем балистични ракети са изстреляни от територията на Брянска област. Те бяха свалени от системи за противовъздушна отбрана, но падащите отломки доведоха до разрушения на земята и пожари. Ранени бяха четирима души.

На 8 декември Русия удари Киев и района с ракети Х-101/555/55, които бяха изстреляни от десет стратегически бомбардировача Ту-95МС в района на Енгелс в Саратовска област. Нито една от ракетите обаче не достигна целта: всички бяха свалени от системи за противовъздушна отбрана.

На фона на нарастващите атаки Министерството на отбраната на Обединеното кралство предположи, че Русия, след като е натрупала ракети, е започнала нова кампания, насочена към унищожаване на енергийната инфраструктура на Украйна.

Ефективността на западните оръжия не може да бъде поставяна под съмнение, заяви днес Андрей Ермак – началник на кабинета на украинския президент, след като военно-въздушните сили на страната му свалиха тази нощ 10 изстреляни от Русия балистични ракети, предаде Ройтерс.

Ефективността на западните оръжия в ръцете на украинските войници не може да бъде поставяна под съмнение“, написа Ермак в своя канал в „Телеграм“.

Но падащи отломки от руските ракети стават причина за жертви, изгарят къщи, Киев бива поразяван, отчита Ермак.

Русия възприе тактиката на Хамас за използване на тунели за придвижване на войски

Руските войски използват бивши въглищни мини около Донецк за тайни нахлувания в позиции на украинските въоръжени сили. Терористите на Хамас отдавна използват подобни тактики, за да прехвърлят бойци в ивицата Газа.

Военният кореспондент Александър Сладков говори за тунелите в Донецк в своя телеграм канал. По думите му в близост до фронтовата линия има много подземни комуникации, които са използвали миньорите. „Сега те се използват като безопасни проходи към позиции, отвоювани от врага, и за нашите неочаквани настъпателни маневри“, пише Сладков.

По-рано руският министър на енергетиката Николай Шулгинов заяви, че в ДНР и ЛНР преди присъединяването им към Русия 114 мини са били в етап на консервация или ликвидация.

Зеленски, който е на изненадващо посещение в Норвегия, се срещна с норвежкия премиер

Украинският президент Володимир Зеленски пристигна днес в Норвегия на необявено посещение, съобщи норвежкото правителство, чието изявление беше цитирано от Ройтерс и Франс прес.

Лидери от всичките пет северни държави се очаква да се срещнат днес в Осло с украинския лидер. Петте северни страни са сред основните донори на Украйна в нейния конфликт срещу Русия, отбелязва АФП.

Зеленски и норвежкият министър-председател Юнас Гар Стьоре продедоха двустранна среща, след която дадоха пресконференция.

„Приветствам топло Володимир Зеленски с добре дошъл в Норвегия“, заяви Стьоре в началото на срещата с украинския лидер. „Норвегия ще продължи да подкрепя борбата на Украйна да се защити. Осигуряваме целенасочена, дългосрочна подкрепа, за да помогнем на Украйна в битката ѝ за свобода и демокрация“ посочи Стьоре. „Усилията на Украйна са важни също и за защита на свободата и демокрацията и тук, в Норвегия“, добави премиерът Стьоре в началото на разговора им.

На общата пресконференция след това Зеленски заяви: „Днес вече разговаряхме и ще продължим да обсъждаме специфични неща, които могат да спасят живота на хиляди украинци, както и да засилят натиска върху агресора“, заяви Зеленски пред журналисти, цитиран от Ройтерс.

Той припомни, че тази седмица Русия на два пъти е атакувала Киев с балистични ракети, които са били насочени към цивилна структура.

Стьоре съобщи, че страната му ще дари на Украйна 3 млрд. крони (около 273 милиона долара). Въпросните средства са част от пакет от помощ в размер на 75 милиарда крони, който бе обещан по-рано тази година от норвежкия парламент, като помощта ще бъде отпускана през следващите 5 години.

„Норвегия ще продължи да подкрепя усилията на Украйна да се защитава. Предоставяме целенасочена дългосрочна помощ, за да съдействаме на Украйна в борбата ѝ за свобода и демокрация“, подчерта норвежкият премиер. премиер Стьоре в прессъобщение.

„Усилията на Украйна са важни също и за защита на свободата и демокрацията и тук, в Норвегия“, добави премиерът Стьоре.