Американците искат по-бързо осъществяване на "мечтата“ на Лутър Кинг

Десетки хиляди участници в отбелязването в събота на 50-годишнината от произнасянето на знаменитата реч на Мартин Лутър Кинг "Имам една мечта“ поискаха ускорени действия за осигуряване на работни места, повишаване правата за гласоподавателите и намаляване на насилието, породено от притежаването на огнестрелни оръжия.

"Ние вярваме в новата Америка. Време е за поход за нова Америка“, заяви правозащитникът Ал Шарптън пред събралото се множество от стълбите на мемориала на Линкълн във Вашингтон, откъдето после шествието потегли към мемориала на чернокожия пастор, произнесъл на 28 август 1963 г. емблематичната си реч, в която призова към световен мир и зачитане на правата на хората от всички раси, религии и държави.

Шарптън и други участници в шествието отдадоха почит на Лутър Кинг и други лидери на правозащитни организации, чиито усилия са довели до забележителен напредък в защитата на човешките прави пред последните пет десетилетия. Те обаче заявиха също, че тази мечта включва и равенство за гейовете, хората с латински произход, бедните, хората с увреждания и че мечтата още далеч не е постигната.

Смъртоносната стрелба срещу невъоръжения чернокож тийнейджър Трейвън Мартин във Флорида миналата година и неотдавнашното решение на Върховния административен съд, което оневини стрелеца Джордж Цимерман, показват, че битката за човешки права не е приключила, заявиха те.

"Мечтата далеч не е реализирана. Сълзите на майката и бащата на Трейвън Мартин ни напомнят, че твърде често цветът на кожата става разрешително за арест и дори за убийство", заяви от трибуната най-големият син на убития борец за граждански права Мартин Лутър Кинг-трети, цитиран от "Франс прес".

Майката на убития чернокож младеж Сибрина Мартин, заяви от трибуната: "Трейвън Мартин не е само мой син, той е син на всички вас. Ние трябва да се борим за нашите синове."

"Сега не е време за носталгични спомени", каза още Мартин Лутър Кинг-трети, цитиран от АП и БТА. "Нито е време за самодоволно празнуване. Работата не е свършена. Походът не приключил. Ние можем и трябва да направим повече", заяви той.

"Кинг обяви преди 50 години възможността, която получи Обама, преди 50 години. Светът е пълен с мечтатели, заради чиито мечти реалността се променя. И това, което трябва да направим, е да позволим на младите отново да мечтаят“, заяви Шарптън, цитиран от Ройтерс.

Събитието вчера изпревари точната дата на годишнината от похода към Вашингтон на 28 август 1963 година - знаков момент в американската история, родил идеята за масови ненасилствени демонстрации и спомогнал за появата на Закона за гражданските права от 1964 година.

В деня на самата годишнината президентът Барак Обама, първият чернокож президент на САЩ, ще говори от стълбите на мемориала "Линкълн", същото място, на което е стоял Кинг, произнасяйки речта си.

В събота Ерик Холдър, първият афроамерикански главен прокурор (министър на правосъдието), благодари на хората, участвали в похода преди половин век. Той каза, че не би заемал този пост, нито Обама би бил президент без тях.

"Духът на похода от 63-та година сега изисква равенство за гейовете, латиносите, жените, хората с увреждания и други", каза той.

Участници изразиха съжаление от някои нови според тях атаки срещу гражданските права. Конгресмен Джон Луис от Джорджия, единственият жив оратор от похода от 63-та, се възмути срещу неотдавнашно решение на Върховния съд, на практика заличаващо антидискриминационна клауза от Закона за правата за гласуване, чието приемане през 1965 г. бележи повратна точка в борбата на черните американци за равенство.

Според Върховния съд клаузата (задължава щатите с история на дискриминация при гласуване да получават федерално разрешение, преди да променят начина на гласуване) се опира на стари данни отпреди 40 години, които не отговарят на напредъка в расовите отношения. Решението отприщи поредица от рестриктивни правила и закони за гласуване в няколко щата.