1. Може ли Гюров да стане президент и на другата сутрин да реши: "Пращаме България на война"?

Не. България е парламентарна република. Война обявява Народното събрание и то решава за изпращането на български войски зад граница. Президентът може да действа сам само при нападение срещу България, когато парламентът не заседава, и тогава е длъжен веднага да го свика. Затова приказката, че Гюров ще "прати синовете ни на фронта", му приписва власт, която президентът няма.

2. Защо тогава точно сега заговориха за "война"?

Защото след първия тур разликата се оказа малка — Йотова получи около 34,6%, а Гюров около 32%. И изведнъж изборът престана да бъде избор между двама кандидати и започна да се представя като "Йотова или война". Когато разговорът стане за война, хората спират да питат за корупция, институции, доходи и концентрация на властта. Остава само: "Ами ако стане нещо страшно?"

3. Българско изобретение ли е това?

Не. Същият сценарий беше изигран тази година в Унгария. Орбан представи изборите като избор между "война и мир". Петер Мадяр беше поставян на плакати до Зеленски, Брюксел и оръжия, с внушението, че победа на опозицията означава Украйна, танкове и война. Посланието беше просто: гласуваш за Мадяр = получаваш война. Звучи познато.

4. И какво стана в Унгария?

Орбан загуби. След 16 години на власт Петер Мадяр и TISZA го победиха убедително и получиха мнозинство от две трети. И после? Нямаше война. Нямаше мобилизация. Унгарските деца не заминаха за украинския фронт. Унгария просто смени правителството. Страшилката работеше до изборния ден. После свраките отлетяха.

5. Не сме ли гледали същия филм и в България?

Гледали сме го. През 2022 г. чувахме: "Без руския газ ще замръзнем." "Газпром" спря доставките. България намери други източници, тръгна азербайджанският газ и държавата продължи да функционира. Не замръзнахме. Апокалипсисът, с който ни плашеха, не се случи.

6. А оръжията за Украйна не започнаха ли с Гюров и неговия дарител?

Точно обратното. Най-големият бум на българската оръжейна индустрия след началото на войната стана, докато Румен Радев беше президент, а Илияна Йотова — вицепрезидент. Българският военен износ нарасна от около 650 млн. евро през 2021 г. до около 2,8 млрд. евро през 2024 г. Само за 2022–2024 г. военният износ достигна около 13 млрд. лева. Това е четирикратен ръст. И България не влезе във война с Русия.

7. А стигаше ли българското оръжие до Украйна?

Да. И то в огромни количества. В критичните първи месеци на войната около една трета от необходимите на украинската армия боеприпаси идваха от България. Всичко това ставаше при Радев и Йотова. И Русия не нападна България. Затова въпросът е елементарен: как една трета от боеприпасите на Украйна не ни вкараха във война, а един дарител на Гюров, свързван с дронове, изведнъж щял да предизвика Трета световна?

8. А кой стои зад огромната българска оръжейна индустрия? Само хора около Гюров ли?

Разбира се, че не. ВМЗ–Сопот е държавен. България и Rheinmetall създадоха проект за около 1 млрд. евро за производство на артилерийски боеприпаси и взривни материали. Отбранителната индустрия се подкрепя от държавата и различни политически сили. Ако производството на оръжие те прави "партия на войната", половината българска политическа система трябва да бъде наречена така.

9. Каква е истината за "дарителя с дроновете"?

Най-важното е просто: дарението за Гюров е публично, дарителят е публичен, сумата е публична и фирмата е публична. Информацията е в регистъра на Сметната палата. Не говорим за куфарче в тъмна стая, а за декларирани пари, които всеки може да провери. Между "дарител има бизнес, свързан с дронове" и "Гюров ще започне война с Русия" има огромна логическа пропаст.

10. А виждаме ли със същата яснота всички пари зад ПБ, ГЕРБ и останалите партийни машини?

Това е истинският въпрос. При Гюров виждаме големите дарители с имената и сумите им. При големите партийни машини виждаме билбордове, телевизионно присъствие, сайтове, платени публикации, социални мрежи и огромна организационна инфраструктура.

България отдавна има проблем с непрозрачното политическо финансиране и с разходи през трети лица, които трудно се проследяват. А когато видимият мащаб на една кампания не съответства очевидно на декларираните средства, обществото има право да пита откъде идват парите. Дарителите на Гюров са на масата. Покажете и останалите пари. Всички.

11. А кога България всъщност беше подложена на реални провокации, саботажи и дронови инциденти?

Не при някакъв бъдещ президент Гюров. Това се случва през годините на Радев и Йотова и продължава сега. Имаше взривове в оръжейни складове, разследвани за руска намеса; имаше опита за отравяне на Емилиян Гебрев; имаше нови пожари и взривове в обекти на ЕМКО; дрон премина незабелязан през румънското и българското въздушно пространство и избухна близо до газова инфраструктура; последваха и атаки с морски дронове срещу кораби край българския бряг.

А отговорът твърде често изглежда един и същ: взрив, разследване, няма край; нов взрив, ново разследване; дрон минава незабелязан; после търсим НАТО за помощ. Именно през тези години държавата многократно е обвинявана, че не осигурява достатъчна защита и че стари разследвания не стигат до резултат. Това е истинският въпрос за сигурността: защо при Радев и Йотова България толкова често се оказва място, където някой може да пали, взривява и изпраща дронове, а държавата реагира след събитието?

12. А как изглежда България днес от Европа?

Радев все по-често е описван като проруски и приятелски настроен към Кремъл политик, а България вече е обсъждана в европейския дебат като възможен "троянски кон на Москва" вътре в ЕС и НАТО. Причината не е само риториката. Правителството му се отдръпва от част от общите инициативи за Украйна, противопоставя се на части от санкционната политика и създава съмнения доколко България ще действа заедно със съюзниците си. За Москва е много по-полезна България, която остава вътре в ЕС и НАТО, но отвътре отслабва общата позиция, отколкото България извън тях. Точно затова метафората е "троянски кон" — той е полезен, когато вече е вътре в крепостта.

13. А не е ли по-безопасно просто да сме мили с Москва?

Не това пази България. Пази я НАТО. Русия не се въздържа от нападение срещу България, защото харесва българския президент. Тя знае, че нападението срещу България може да означава сблъсък с целия Алианс. За малка държава има огромна разлика между това да стои сама пред Русия и зад нея да стоят САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Полша, Турция и останалите съюзници. Самотният е лесна плячка. Съюзникът е много по-трудна цел.

14. А коя всъщност е "партията на войната"?

Кой започна войната? Не НАТО. Не Европейският съюз. Не Гюров. На 24 февруари 2022 г. Русия нахлу в Украйна. Да наречеш хората, които помагат на нападнатата страна, "партия на войната", а държавата, която започна войната, да изчезне от изречението, обръща причината и следствието. Всеки иска мир. Въпросът е какъв мир и дали той ще спре следващата война, или само ще я отложи.

15. Защо тогава битката за президентството е толкова ожесточена?

Защото президентът няма властта на премиера, но не е и украса. Той може да връща закони, да сезира Конституционния съд, участва във важни назначения, върховен главнокомандващ е и има нещо особено важно — независима национална трибуна. Президентът може да говори директно на цялата страна. Затова президентските избори имат значение далеч отвъд спора Русия–Украйна.

И когато пак чуете "Гюров ще ни вкара във война с Русия", задайте четири прости въпроса:

– Как точно ще го направи, след като Конституцията не му дава тази власт?

– Как така през годините на Радев и Йотова България стана един от важните доставчици на боеприпаси за Украйна — и Русия не ни нападна?

– Защо същата страшилка "опозицията ще ви вкара във война" беше използвана срещу Петер Мадяр в Унгария, Орбан загуби — и никаква война не последва?

– И ако Радев и Йотова са гаранцията за сигурността ни, защо именно през техните години гледаме взривове в оръжейни складове, незасечени дронове и атаки край българския бряг, докато България все по-често е описвана като "троянския кон на Москва"?

Това не е сложна геополитика. Това е здрав разум.

Не бива да се плашат хората с война!

*Текстът е от фейсбук профила на автора.