Жалко е че служебното правителство на Андрей Гюров няма да може да продължи да управлява след като започне работа новото Народно събрание. Това правителство свърши по-добра работа за България от предишните три взети заедно – служебните на Главчев и редовното на Желязков. Дори бих казал, че това е най-доброто правителство, което сме имали през последните две десетилетия, макар че два месеца управление може би не са достатъчни за такава висока оценка.

Купуването на гласове и фалшификациите на предишните избори, организирани от правителството на Главчев, бяха толкова големи, че след корекцията цяла нова партия влезе в парламента. Министерството на вътрешните работи с министър Емил Дечев и главния секретар Георги Кандев извършиха огромна и ясно видима работа за предотвратяване на купуването на гласове, за спиране на "феодалния" вот – подкупването на населението в малките населени места със социални придобивки и натиск от местната власт. Това е и една от причините за толкова лошото представяне на ДПС на Пеевски. Както и за последвалите заплахи срещу Кандев. Същото важи и за лошото представяне на ГЕРБ, макар че там по-важен е може би отлива на част от местната администрация и олигарсите от Борисов към новия силен на деня – Румен Радев, чиято "Прогресивна България" още по предизборните проучвания беше безспорен победител.

Чудесно се представят министърът на правосъдието Андрей Янкулов и външният министър Надежда Нейнски, както и министрите на енергетиката, земеделието, социалната политика и изобщо всички служебни министри. Те се представят като професионалисти, а не като партийни назначения.

Но макар че служебното правителство се асоциира с ПП-ДБ, то не успя да допринесе за сериозна преднина за тази коалиция. Въпреки че представянето ѝ е малко по-добро от отколкото на предишните избори през 2024 г., на фона на катастрофалното понижение в резултатите на ГЕРБ, които губят 27 места в парламента. И все пак ГЕРБ останаха втора парламентарна сила.

От една страна ПП-ДБ беше, и е, единствената парламентарна сила, която е едновременно антикорупционна и категорично евроатлантическа. Очакваше се, че младите хора от протестите, които бяха срещу Борисов и Пеевски, ще предпочетат ПП-ДБ пред Радев. Но хората, включително и младите, явно предпочитат да следват един водач. А ПП-ДБ е коалиция, която няма едно лице. Всъщност това е коалиция от една лявоцентристка ("Продължаваме промяната") и една дясноцентристка ("Демократична България") формации, с обща цел, която ги държи заедно, и с ясен лозунг "Силна България в силна Европа" (който впрочем Румен Радев следизборно открадна от тях). Основно в програмата им е България да се освободи от хватката на мафията, а българската държава е овладяна от мафията главно чрез съдебната система и прокуратурата. Това е и основната точка, по която може да има, и ще има, сътрудничество между ПП-ДБ и "Прогресивна България", защото за промени в съдебната система е нужно конституционно мнозинство.

Многото лица на ПП-ДБ

ПП-ДБ не е лидерска партия, а коалиция с много лидери и много лица. Освен това постоянно се огласят вътрешни конфликти между тези лидери. Всъщност двете най-разпознаваеми лица на тази коалиция на "градската десница", или на градските либерали, вече ги няма. Това бяха Христо Иванов, който си беше създал репутация на един честен и почтен, но спокоен и разумен политик, и Кирил Петков, който въпреки понякога проявяваната наивност, и дори точно заради тази наивност и спонтанност, се харесваше от хората.

С това не искам да кажа, че сегашните лидери, които са лица на коалицията Ивайло Мирчев, Божидар Божанов и от друга страна Асен Василев и акад. Николай Денков нямат лидерски качества. Но все пак няма един водач, развяващ знамето на евроатлантизма и борбата с корупцията. А народът предпочита да следва силни лидери, отколкото многолики коалиции, в които при това се усещат някои вътрешни напрежения.

"Новият спасител"

Това е и една от двете причини за разгромяващото представяне на съвсем новата партия "Прогресивна България" на Румен Радев, представяне, което надхвърли очакванията на социологическите агенции. Радев очевидно бе привидян като новия "спасител".

Има един неприятен феномен при демокрацията, която дори по етимология означава "власт на народа". Мнозинството хора, "народните маси", всъщност предпочитат силни лидери със здрава ръка. Силни народни водачи и вождове. У нас казваме "спасители".

За щастие, България има все пак многопартийна система и парламентарна демокрация. Така че силните лидери, народните спасители скоро омръзват на народа. И не успяват, както беше успял Орбан в Унгария, да узурпират цялата власт. (Макар че и Орбан се сгромоляса!) Защото, както е казал лорд Актън, всяка власт корумпира, но абслоютната власт – абсолютно. Имахме такава власт по комунистическо време.

До сега след падането на комунистическия режим, в условията на парламентарна демокрация, България е имала трима лидери, виждани в някакъв момент като "спасители", преди Радев – лидери, които са разполагали с пълно мнозинство в парламента. Това са Иван Костов, цар Симеон II (управлявал като г-н Сакскобургготски) и Бойко Борисов. Радев обаче е първи от тези лидери, при когото евроатлантическата ориентация не е категорична и е оспорима.

И тук стигаме до втората причина за категоричната победа на Румен Радев. Президентът Радев от една страна обещаваше, както и ПП-ДБ, да пребори модела Борисов-Пеевски, което беше и основно искане на протестите от края на миналата година. ГЕРБ последно управляваше в коалиция с БСП и ИТН, но със силна подкрепа на Пеевски. Очевидно много от протестиращите видяха Радев като основен борец срещу този модел, борец срещу завладяната от мафията държава.

Коалицията с ГЕРБ извади от парламента БСП, въпреки че новият ѝ лидер Крум Зарков прави всичко, което е по силите му, да я спаси като единствена лява партия. Падението на ИТН (която беше първа сила през 2021 г.!) наистина е катастрофално и безвъзвратно.

ГЕРБ по същия начин съсипа и СДС, чието име Борисов отдавна си закичи като синя брошка. Но не можа да съсипе така "сглобкаджиите" – както самия Радев доскоро наричаше ПП-ДБ. Не можа да ги съсипе напълно и широката коалиция срещу тях в парламента, включваща на практика всички. Сега обаче самият ГЕРБ, който бе прикачен като брошка към ДПС на Пеевски, излезе от строя. Излезе от строя ГЕРБ-ДПС.

Двете лица на Радев

Основното предизборно говорене на Радев беше за борба с модела Борисов-Пеевски, за борба с олигархията (макар че в листата му също има лица, които принадлежаха към пост-комунистическата олигархия, като Георги Гергов).

Но Радев предизборно се представи с две лица. И това, парадоксално, беше другата причина да спечели. Едното лице на Радев гледаше на Запад, а другото на Изток. Предизборната му тактика да говори с неясни и общи, но разбираеми за народа, клишета, които всеки да приема както му е удобно, да говори по-скоро като президент пред камерите, отколкото като партиен политик, се оказа печеливша.

Гледащото на изток лице на Радев, дори обърнато в един момент директно към Владимир Путин на екрана, много му помогна. Това друго лице на категоричния победител му помогна да събере заедно с протестния, и русофилския вот – и от БСП, и от най-отявлено пропутинското "Възраждане".

Но Радев избягваше да изразява категорично политическата позиция на "Прогресивна България" и се представяше от една страна като натовски генерал, говорещ английски, който обаче същевременно на практика защитава капитулацията на Украйна пред Русия. Радев не назовава Русия като агресор. Той пледира за мир. Но Русия няма да върне завзетото или да спре да атакува Украйна, да спре да бомбардира мирното население и инфраструктурата на страната. Путин дори иска да му бъдат подарени още територии, преди да седне да преговаря.

Въпреки че самият той отрича това, много западни наблюдатели виждат Радев като продължител на делото на Орбан. Радев се позиционира като евроатлантик, но скептик с особено мнение вътре в Европейския съюза, защитаващ уж националните ни интереси. Но той смята, че тези национални интереси включват вдигане на санкциите върху Русия и спиране на военната помощ на България за Украйна. А това би означавало да се помага на Русия във войната ѝ не само срещу Украйна, но и срещу целия Европейски съюз. Националистическата идеология на Путин предвижда завладяване, или подчиняване, от Русия не само на бившите съветски републики и сателити, на "руския свят", но и на цяла Европа.

България още от XIX век е привиждана като "задунайска губерния" от Русия. По-късно – като 16-та съветска република, или като послушен сателит, подчинен на Москва. Но мястото на България е в Европа, където тя винаги е била. За това мечтаеха и нашите възрожденци. Те мечтаеха да бъдем част от демократична Европа, а не вилает или губерния на някаква евразийска империя.

Българските политици винаги, още след Освобождението, и след Съединението, срещу което застана Русия, са се деляли на русофили и западници. Но днес, в условията на войната в Украйна и заплахите срещу Европа, и от Путин, и от Тръмп, русофилството у нас е много опасно. И е много важно единството на Европа, без руски троянски коне, и способността и да се отбранява сама. Дано лицето на Радев обърнато на Изток да е било повече предизборна тактика за събиране на гласове (както впрочем го обвинява и русофила Костадинов), отколкото твърда проруска позиция.

Много важно, не само за Унгария, но и за целия Европейски съюз, беше падането на Орбан. Орбан беше любимец и на Путин, но и на Тръмп, защото прокарваше руско влияние в Европа и защото работеше против единството на ЕС. Единство, което е нежелано и от Путин, и от Тръмп.

Същевременно политиката на Орбан доведе и до икономически упадък на Унгария, която беше несравнимо по-западно изглеждаща държава от България още по комунистическо време. У нас тръмпистите и путинистите най-често са същите хора. И те, разбира се, харесваха и Орбан. Сега им е отнета тази външна опора.

Мисля, че ще бъде много по-трудно за политици опитващи се да седят на два стола – между Брюксел и Москва – да не паднат на земята. Партията "Тиса" на Петер Мадяр постигна сама конституционно мнозинство в Унгария. У нас ще е нужна все пак парламентарна коалиция – поне по въпроса за съдебната система – между "Прогресивна България" и ПП-ДБ. А и европейските фондове са много важни. Включително за бизнесмените подкреоящи Радев.

*Заглавието е на Mediapool