Оплете ли се правителството в собствената си социална инициатива? Кампанията "Кошница с грижа", лансирана от кабинета съвместно с големите търговски вериги за до 15% по-евтини храни в подкрепа на най-бедните, буксува още от старта си. Само за броени дни празничните обещания бяха засипани от лавина от разнопосочни сигнали, а фермери проплакаха, че са подложени на ценови натиск.
В отговор властта побърза да се оправдае, но и отново да размаха пръст на търговските вериги: оказало се, че извиването на ръце не било заради правителствената кампания, а заради "нелоялни практики", прилагани от години.
Версията на министерството: Натиск има, но инициативата е "чиста"
След спешни срещи с Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция и Националната браншова камара "Плодове и зеленчуци" (БКПЗ), земеделският министър Пламен Абровски лансира тезата, че действията на правителството за понижаване на цените нямат общо с проблемите на фермерите.
В рамките на разговора (със земеделските производители -б.а.) стана ясно, че оказаният натиск от страна на търговски вериги върху фермери не е свързан с националната инициатива на правителството "Кошница с грижа", която стартира в началото на седмицата, написа в петък на сайта си министерство на земеделието.
"Най-вероятно се касае за нелоялни търговски практики, за които фермери се оплакват от години. Те трябва да бъдат прекратени и ние ще направим всичко възможно българските земеделски производители да бъдат защитени от държавата", обяви още в петък Абровски.
Версията на фермерите: Натискът започна точно след срещата при премиера
Официалният оптимизъм на властта обаче се сблъсква с хронологията на събитията, описана от самите производители. В официална позиция до премиера Румен Радев и земеделския министър, от Национална камара "Плодове и зеленчуци" заявиха ясно:
"За съжаление обаче, само ден след Вашата среща с търговските вериги, започнахме да получаваме сигнали от български производители – доставчици на тези търговски оператори, че върху тях се оказва натиск да намалят доставните си цени с точно 15%."
И добавиха: "Г-н Премиер, не смятаме, че Вашата цел е била тежестта на тази иначе добра инициатива да бъде понесена единствено от българския производител. Поради това Ви молим за конкретни мерки и действия по този казус, за да не бъде опорочена Вашата добра идея".
Съвпадението от точно 15% (колкото е и таванът на отстъпката в "Кошницата") прави тезата на министерството за "случайни нелоялни практики" меко казано неубедителна.
Тотално оплитане: Парламентът срещу големите търговци
На фона на това разминаване, шефът на парламентарната комисия по земеделие Явор Гечев директно обвини големите търговски вериги в лъжа. Той каза, че знае кои са конкретните нарушители и че е разговарял с притиснатите фермери.
Гечев отправи и предупреждение към големите супермаркети да не увреждат реномето си в България. "И фирмите-майки няма да са доволни, ако компаниите бъдат изловени да лъжат", каза още той.
"Надявам се някои от веригите да осъзнаят, че търговското реноме може наистина да пострада, ако продължат да лъжат по дадения начин и то когато заблуждават и самата държава, и производителите", коментира депутатът от "Прогресивна България".
Компаниите трябва да осъзнаят, не просто социалната си отговорност, а също и, че трябва да си държат на думата, заключи Гечев.
Къде е грижата за потребителя?
Вместо реален ефект, "Кошница с грижа" стартира като административна главоблъсканица. Докато институции, търговски вериги и производители си прехвърлят топката, крайният потребител остава подведен.
Купувачите трудно откриват обявените допълнителни промоции, а масовото подозрение е, че старите, редовни намаления просто са маскирани под "шапката" на правителствената кампания.
Развръзката предстои, но началото вече е компрометирано.
Оплете ли се правителството в собствената си социална инициатива? Кампанията "Кошница с грижа", лансирана от кабинета съвместно с големите търговски вериги за до 15% по-евтини храни в подкрепа на най-бедните, буксува още от старта си. Само за броени дни празничните обещания бяха засипани от лавина от разнопосочни сигнали, а фермери проплакаха, че са подложени на ценови натиск. В отговор властта побърза да се оправдае, но и отново да размаха пръст на търговските вериги: оказало се, че извиването на ръце не било заради правителствената кампания, а заради "нелоялни практики", прилагани от години.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
21 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
През 1917 г. в Русия се извършва насилствено и кърваво болшевишко превземане на властта. Въвежда се планова икономика. В следствие на това през 1921 г. СССР е изправен пред икономически колапс, масов глад, социални бунтове и политическа нестабилност, породени от политиката на военния комунизъм. Забраната на частната търговия и наци …онализацията на почти всичко парализира икономиката. За да запазят властта си, застрашена от народното недоволство, болшевиците въвеждат т. нар. НЕП.
Какво представлява НЕП като отговор на кризата?
НЕП е временен стратегически отстъп от чистия социализъм:
– Разрешена е частна търговия и дребно предприемачество.
– Възможни са частни предприятия в леката индустрия.
НЕП е въведена, защото СССР е на ръба на разпад, а болшевиките – на ръба да загубят властта. Това е прагматичен компромис, който позволява бързо икономическо възстановяване и стабилизация след катастрофата на военния комунизъм.
Ефектът от НЕП е бързо икономическо възстановяване, стабилизиране на държавата и укрепване на болшевишката власт. НЕП е политически компромис, който спасява режима след катастрофата на военния комунизъм.
Основните ефекти от НЕП (1921–1928)
1) Бързо икономическо възстановяване
Селското стопанство достига предвоенното ниво още през 1925 г.
Промишленото производство нараства с над 200% спрямо 1921 г.
Градовете се възстановяват, пазарите се пълнят със стоки.
НЕП работи, защото връща пазарните стимули – селяните могат да продават излишъка си, а дребните предприемачи да произвеждат и търгуват.