През 2024 г. броят на пенсионерите с инвалидност е 528 хиляди души, а близо 80% от тях са в трудоспособна възраст. Статистиката на НОИ за пенсиите за инвалидност (те се предоставят на хората с над 50% намалена работоспособност) показва че, до 2022 г. се наблюдава умерено намаление на получателите, като през 2022 г. броят достига 493 хиляди души. След това обаче тенденцията се обръща: през 2023 г. броят нараства до 505 хиляди, а през 2024 г. – до 528 хиляди души. Така в рамките на пет години нетната промяна е увеличение с 20 хиляди души (около 4%), но то е концентрирано основно в последните две години.

Този скок вероятно е свързан с промените[1] на системата на ТЕЛК, започнали през 2022 г., насочени към модернизиране на експертните оценки, ускоряване на процедурите, облекчаване на достъпа до права чрез служебно обменяне на данни.

Данните също показват, че получаващите пенсия за инвалидност в трудоспособна възраст са все по-голяма част от пенсионерите. Ръстът за 5 години е 7 пр. п. – от 71% през 2019 г. до 78% през 2024 година. Това показва, че инвалидността се утвърждава като основен канал за получаване на средства от бюджета в активна възраст.

Същевременно делът на хората с пенсии за инвалидност от общия брой пенсионери нараства значително. През 2019 г. той е 24%, а през 2024 г. достига 26%. Това означава, че инвалидните пенсии постепенно заемат по-голяма част от нея.

Тази тенденция отново е свързана със законодателните промени, но и е сигнал за нарастваща зависимост от инвалидни пенсии като механизъм за доход, включително в работоспособна възраст.

Разходите за инвалидни пенсии в НОИ (отделно от това хората с намалена работоспособност получават плащания и от АСП, и от АЗ) също нарастват значително – и заради броя получатели, и заради размера на плащанията. За петгодишен период ръстът в разходите за пенсии за инвалидност е над 2,5 пъти – от 855 млн. евро през 2019 г. до 2260 млн. евро през 2024 година. Делът им в общите разходи за пенсии също се увеличава – от под 17% до над 20% за петте години.

Промените на процедурите по ТЕЛК оптимизират процесите в системата, но контролът също е от ключово значение, защото данните от последните години показват сериозни структурни рискове в действащия механизъм:

Фискален риск: При разход за инвалидни пенсии от 2,3 млрд. евро годишно (2024), дори малки промени в броя на новоотпуснатите случаи или в средния размер водят до значими бюджетни ефекти.

Риск от инерционен растеж: Пенсиите са дългосрочен ангажимент. Увеличение на новоотпуснатите случаи през 2024 г. означава, че системата ще прави повече плащания за следващите 20-30 г. и повече години, колкото е средната продължителност на получаване на една пенсия.

Риск за пазара на труда: Ако делът на инвалидните пенсии за лица в работоспособна възраст е значим и расте, системата може да създава стимул за по-ниска трудова активност, особено когато пенсията и свързаните права са относително високи спрямо възможния доход от заетост за нискоквалифицирани работници.

[1] Ключовите моменти са удължаването на валидността на решенията през 2022 г., промените в Наредбата за медицинската експертиза през 2023 г. и допълнителни решения (например разширяване на списъка със заболявания, които могат да получат пожизнено решение), промените в Правилника за устройството и организацията на работа на ТЕЛК и НЕЛК през 2024 г., които въвеждат разпределяне на заявленията на случаен принцип и други организационни мерки с цел по-бърза и прозрачна процедура.