Когато Русия продължава пета година пълномащабната война срещу Украйна, когато европейските държави укрепват отбраната си заради руската заплаха, когато Германия обвинява Москва в хибридна атака на своя територия, а руските военни и хибридни операции зачестяват (само за няколко седмици в Европа бяха запалени пет военни фабрики, една от които у нас, край Трявна) – точно тогава българският премиер реши да предупреждава Европа, че трудно ще съществува "дълго срещу Русия".

Поведението му изглежда все по-неадекватно и абсурдно. Някои го интерпретират като добре премислен вътрешнополитически ход- да си запази проруските симпатизанти, макар с цената на все по-силно разделено българското общество.

Но все повече е ясно, че подобни обяснения са невалидни.

Риториката и позицията на Радев са чисто пораженчески. 

Това се вижда не само в думите, но и в поведението на българското правителство. 

След като европейски разузнавателни източници допуснаха руска намеса при палежа на военни заводи, каквато вече бе установена при предишни подобни случаи, България запази мълчание. 

След като Германия официално обвини Русия за атаката с дронове на летището в Лайпциг, външно ни министерство изрази съпричастност с Германия, без да споменава по никакъв начин Русия. 

Хората на Радев пък обясниха в парламента, че имало само "подозрения", като така оспориха работата на германските служби.

Зам.-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев открито призова за "пряк удар по всички германски предприятия, произвеждащи военна техника за бандеровската клика", но правителството на Радев традиционно не обръща внимание на подобни коментари. 

Кулминацията дойде в петък, когато Румен Радев обяви в парламента: 

"Европа трябва да престане да възприема войната като безкраен процес и да започне да калкулира риска от все по-дълбокото противопоставяне с Москва. Европа може да съществува и без Русия. Но Европа трудно ще съществува дълго срещу Русия".

След това премиерът за пореден път постави под съмнение европейската военна подкрепа за Украйна, попита дали не е "безразсъдно" да се използват далекобойни оръжия срещу цели дълбоко на руска територия и отново представи риска от руска ескалация като аргумент за ограничаване на действията на Европа.

Подмяна на въпроса 

Европа не е започнала война "срещу Русия". Русия започна война срещу Украйна.
Това разграничение изглежда елементарно, но е съществено. То определя кой е агресорът, кой се защитава и защо съществуват европейските санкции, военната помощ и усилията за укрепване на европейската отбрана.

Радев обаче систематично измества разговора от руската агресия към риска Русия да бъде провокирана.

Тази фундаментална промяна в перспективата цели само и единствено да обслужи една откровено манипулативна теза.

Вместо въпросът да бъде "как да спрем агресора и да гарантираме траен мир?", той се превръща в "какво ще направи Русия, ако ѝ се противопоставим?".

Точно тази логика е една от най-силните политически оръжия на Кремъл: представянето на руската агресия като почти неизбежна реакция на поведението на Запада.

Самият ЕС не отрича необходимостта от дипломация. Напротив – позицията е за незабавно и безусловно прекратяване на огъня и за съдържателни преговори. Но едновременно с това ЕС настоява Русия да прекрати агресията и продължава да подпомага способността на Украйна да се защитава.

Как Радев си представя мира?

Същият проблем се вижда още по-ясно в съвместната пресконфренеция на Радев с проруския премиер на Словакия Роберт Фицо. Двамата призоваха за диалог, преговори, за прекратяване на войната, която по думите им няма военно решение.

Прекратяването на войната, разбира се, е желаната цел.

Но "да седнем на масата" не е мирен план.

Истинският въпрос е при какви условия.

Какво се случва с окупираните украински територии? Как се гарантира сигурността на Украйна? Как се предотвратява ново руско нападение след година, две или пет? 

Без отговори на тези въпроси "дипломатическото решение" може да означава не мир, а пауза между две войни.

Всъщност, Радев и Фицо предлагат преговори като алтернатива на военната подкрепа, но не предлагат механизъм, чрез който Украйна да преговаря от позиция, гарантираща собственото ѝ оцеляване.

Радев непрекъснато повтаря, че иска мир, но не казва какво разбира под мир и от кого изисква отстъпки.

Никой разумен европейски лидер не иска война. Но от това не следва, че най-добрият начин да избегнеш война е да убедиш жертвата на агресията да се защитава по-малко.

Още по-малко пък означава, че Европа трябва да приеме с правото на Москва да определя границите на европейската сигурност.

С кого е България

България е член на НАТО и ЕС и сигурността ни зависи от същите механизми за колективна отбрана, които Радев поставя под съмнение, когато говори за Европа като страна в противопоставяне с Русия.

Няма европейска сигурност, която да съществува независимо от способността на европейските държави да възпират Русия. Няма и българска сигурност извън тази система.

Затова България не може едновременно да разчита на солидарността на съюзниците и политически да обяснява защо същите тези съюзници трябва да внимават да не "ядосат" Москва. 

Това не е стратегическа автономия, за която помпозно говори Радев.

Какъв сигнал изпраща премиерът към съюзниците? Че България иска сигурността, която НАТО предоставя, но не и политиката, която е необходима, за да бъде тази сигурност устойчива. А това е много сериозен проблем, защото, както е известно, съюзите не се крепят само на договори. Те се крепят на доверие.