Краткият отговор на въпроса "Трябва ли ни главен архитект?": да, разбира се, че ни трябва.

Той беше повдигнат в контекста на предложена от кмета на София Васил Терзиев реформа на градското планиране и ролята на главния архитект в него. В центъра на реформата е връщането на градското планиране сред отговорностите на кмета, както предполага законът, и възстановяването на независимостта на експертизата на главния архитект, разтоварен от една несвойствена политическа роля.

Още по темата

Васил Терзиев иска да остави главния архитект на София без подчинени

21 ноември 2025 07:55

Заедно с това, столичният кмет предлага и създаването на нова позиция на заместник-кмет по градско планиране и развитие, който да поеме стратегическа роля на координатор на политиките по териториално планиране на общината. Според Терзиев, това би довело и до по-ефикасна работа на общината фокусиране върху отдавна неглижирани аспекти на планирането.

Визията ми за градско планиране не се припокрива напълно с тази на кмета Терзиев.
Въпреки това съм убеден, че тази нова структура на общината би била добре работеща алтернатива на сегашния модел с оглед на предизвикателствата пред съвременните градове.

Планирането и проектирането на града е непрекъснат процес, който трябва да бъде насочван от опитни политици и експерти запознати със сложната материя на застроената градска среда. В едно плуралистично общество е все по-трудно главният архитект на града да има ролята на всемогъщ проектант на всеки градоустройствен план, проект, сграда или детайл в града, както в следвоенния период. Предложената нова структура е шанс за изграждане на глобална визия за управление на територията посредством разделяне на политическата от експертната работа в общината.

Тя е и важна стъпка към адресирането на по-широка палитра от проблеми на съвременния град.

Две професионални организации – Съюзът на архитектите и Камарата на архитектите – критикуваха реформата. Те обърнаха внимание единствено на тесните интереси на гилдията и на според тях неоправданото отнемане на функции и отговорности на главния архитект.

Още по темата

Архитектите разкритикуваха градоустройствената реорганизация на кмета Терзиев

12 ноември 2025 16:44

Тези реакции за съжаление отбягват обективната оценка на цялостната работа на главния архитект на София. Това, с което разполагаме днес, качествена архитектура и градска среда ли е? Развива ли се София според една устойчива и ориентирана към бъдещето визия?

Становището на САБ не успява да отрази и мненията различни от това на представителя на организацията, а именно бившия главен архитект на София Петър Диков, един от основните отговорници за структурата на Направление "Архитектура и градоустройство" в момента.

От друга страна, изглежда Съюзът на урбанистите е по-скоро съгласен с реформата.

Променящите се задачи пред главният архитект

Следвоенният европейски град, разрушен от бомбардировките на двете големи войни на XX век, е проектиран изключително и само от главните архитекти на социалните държави.

Списъкът на подобни фигури с огромна власт, е дълъг – Ернст Мей, главен архитект на Франкфурт до 1930 г. и в последствие проектант на Магнитогорск в Съветския съюз; Огюст Пере, автор на плана за разрушения от войната Хавър във Франция, Бакема и Ван ден Брук, работещи по реконструкцията на Ротердам, са само няколко примера.

В България такъв архитект, разполагащ с властта да насочва съвременното планиране на София, е Любомир Нейков. Той ръководи реконструкцията на града след бомбардировките и е водещ автор на предпоследния план на столицата от 1962 г. Нуждата от бързо и масово строителство на жилища за милионите бездомни с огромни държавни бюджети позволява появата на тези почти митични персонажи, вдъхновяващи младите архитекти, урбанисти и строители и до днес.

Какво трябва да прави един главен архитект в града на XXI век?

Проблемите на съвременния град са много различни от тези на града през 1945 г. Днес нямаме нужда да строим чисто нови градове, а да преоткрием креативно вече съществуващите.

Още по темата

Реформата на Васил Терзиев за главния архитект на София пак беше отхвърлена

27 ноември 2025 15:53

Сред предизвикателствата пред градските управи днес са нарастващите неравенства, презастрояването, опазването на паметта и архитектурното наследство, осигуряването на безопасна, достъпна, здравословна и устойчива на климатичните промени среда, предоставянето на качествени обществени услуги, както и поемането на големия брой жители с разнообразни нужди — от деца и родители, хора с увреждания, различни типове работещи и нови мигранти.

Днес обаче Столичната община изостава в адресирането на тези належащи приоритети, отчасти защото главният архитект е натоварен с твърде широк кръг от оперативни отговорности по разрешаване и контрол на строителството. Когато главният архитект успее да прокара своя визионерска политика, тя е често несъгласувана с останалата част от администрацията на общината и остава неизпълнена. На практика днес тази роля не позволява на главния архитект да се посвети на дългосрочното решаване на ключовите градски проблеми.

В действителност в строежа на днешните градове участват много по-широка палитра от актьори с относително голяма тежест в сравнение със следвоенния град — от собственици на наследени или реституирани имоти, през инвеститори и спекуланти на недвижими имоти, до общински и държавни институции. Върху развитието на града оставят своя отпечатък както новодошлите и кореняците, така и гражданските организации, културните дейци и малкият бизнес. И, разбира се, инженерите, архитектите, урбанистите, юристите и строителите.

В идеалния сценарий общината планира бъдещето на градската среда за всички и заедно с всички жители, отчитайки неравенствата между тях.

За тази цел, освен безупречни експерти, изключително полезни са хора с политически, медиаторски и комуникативен опит, хора, които могат да балансират интересите в големи проекти – били те общински, държавни или частни.

Всеки проект е продукт на интересите на силни (институции или капитала) и слаби участници (жители, маргинализирани групи, деца) и ролята на общината е да балансира интересите на силните и слабите участници като усилва гласа на последните.

Градът с качествена социална инфраструктура

Все повече услуги и пространства в европейските градове са приватизирани, а общинските власти често изоставят предоставянето на качествена социална инфраструктура. Представителните (или престижните) сгради в един град през XIX и XX век са били училища, университети, болници, общински администрации, детски заведения, жп гари. Днес те са изгубили тази символична тежест за сметка на друг тип сгради – търговски центрове, офис сгради, небостъргачи, хотели, летища. Тези сгради не предоставят материална база за качествен живот, работа и образование на всички, а само за малцина, които могат да си го позволят.

Още по темата

Презастрояването в София: Екипът на Васил Терзиев даде картбланш за скандални проекти от времето на ГЕРБ

15 декември 2024 09:07

Вместо това, градът трябва да постави в центъра на политическите си усилия предоставянето на социална инфраструктура, достъпна и близка за всички. Бизнесът няма по своя воля да реновира съществуващите училища, детски градини, болници или домове за възрастни. Тази социална инфраструктура има нужда от много по-големи публични бюджети, които се планират и изразходват ефикасно и качествено.

Нуждите на мнозинството не могат да бъдат отразени в градското планиране от един единствен човек, независимо от това колко компетентен е той/тя. Малък и свръхнатоварен екип може да осъществява единствено частичен контрол върху тези процеси и да планира единствено реактивно, а не стратегически. При липсата на ресурси за защита на обществения интерес се увеличава и рискът силни икономически актьори да надделеят в различни конфликтни ситуации.

Градът с достъпни жилища

В съвременния град жилищата вече не са поле на общинска или държавна политика, а възможност за спекулация с недвижими имоти, която води до екстремно покачване на цените на жилищата в големите европейски градове. В Централна и Източна Европа през последните 15 годините цените са се покачили с между 100-250%, а България е на седмо място в тази класация с малко над 130%. Ако тази тенденция продължи, все по-малко хора ще могат да си позволят жилище.

Една активна жилищна политика трябва да балансира частните инвестиции в жилищния фонд, с общински такива за отдаване под наем или продажба на достъпни цени. Това би намалило процента на празни жилища. Реконструкцията и реновацията на съществуващите жилищни сгради трябва да бъде приоритет и обект на дългосрочна общинска политика.

Градът, чувствителен към климата

Урбанизацията и строителният сектор причиняват между 35-40% от световните въглеродни емисии. София страда от десетилетия запечатване на почви, строителство върху влажни зони и корита на реки води до наводнения, засушавания, загуба на биоразнообразие и други отдавна предизвестени природни бедствия.

Краткосрочната печалба на малцина инвеститори в недвижими имоти се връща като цена, която трябва да плати цялото общество под формата на възстановяване на разрушените от бедствия природа, сгради и инфраструктура. Примерът с опустошителното наводнение в Елените тази година е само върха на айсберга.

Устройството на територията е ключово за адаптирането на бъдещия град към измененията в климата. Активната градоустройствена и териториална политика може и трябва да се бори срещу екстремните горещини, засушаването, наводненията и загубата на зелени площи и биоразнообразие.

Работата единствено на архитектите и строителния сектор по тези теми е крайно недостатъчна. Необходима е всеобхватна визия, отчитаща нуждите на различни групи, по която работят урбанисти, еколози, социолози, икономисти и други специалисти.

Градът с публични пространства за всички

Публичното пространство принадлежи на и е споделено от всички обитатели на града. Там всеки може да бъде себе си и да изразява своите политически виждания.

Качественото публично пространство може и трябва да бъде в центъра на една устойчива и дългосрочна градоустройствена политика и на всеки конкретен градоустройствен план.

Новата общинска наредба за градската среда на София отразява тази перспектива към публичното пространство. Тя има потенциал да се разгърне в по-глобален ангажимент на община, инвеститори и жители относно различни аспекти на качеството на градските пространства, архитектурата, безопасността, достъпността и устойчивата мобилност.

Развитието на дългосрочни политики изисква насочени мултидисциплинарни и политически усилия за постигане както на разбираеми и лесно приложими правила, така и на качество във всеки бъдещ проект, независимо общински или частен.

Междублоково публично пространство в Бургас, добър пример за качествена трансформация на бивш открит паркинг в парк. Снимка: Think Forward

Какво да правим оттук нататък?

Тези различни аспекти на териториалната политика налагат активна и координирана работа на много служители в администрацията на Столична община с политически и експертен опит. Те не са по силите единствено на главния архитект, който е затънал в отговорностите си да издава и контролира разрешителните за строеж, административна работа заложена му в Закона за устройство на територията.

Спешното адресиране на тези теми изисква различна структура на общинската администрация, която дава много по-голям приоритет на координацията между различните аспекти на териториалните политики, мултидисциплинарната експертна работа, комуникацията с и диалога между различни общности.

Главните архитекти, работили в София през последните управленски мандати, са имали възможността да започнат единствено много малка част от работата по тези теми. Резултати днес са показателни, а разликата между постигнатото в София и в други градове в България е очевидна. Неслучайно в Бургас например структурата на управление е различна и главният архитект носи своята независима експертиза, но под шапката на заместник-кмет по регионално развитие, строителство и инвестиции, който отговаря за цялостното планиране на териториалната визия и нейното изпълнение.

Голямата базилика в Пловдив е успешен пример за експониране на археология под формата на публично пространство. Източник: tbmagazine.net

Градската среда, която сме изградили като професионалисти в последните десетилетия в София не е нещо, с което можем да се гордеем. Добри примери, разбира се, има, но те остават изключение и често са извън столицата. А това, което им пречи да станат правило е структурата на управлението на града, която да позволи системното им прилагане.

Непрестанните граждански протести срещу това, което постигнахме като качество на публичното пространство и архитектурата, са показателни. Вместо да търсим тесния гилдиен интерес в тази реформа, трябва да се запитаме какво успяхме (и какво не) да постигнем като качество на застроената среда и дали трябва да продължаваме по утъпкания път.

Дали не е време, вместо да се оставяме да бъдем разделени на гилдии и тесни професионалисти, да работим всички заедно за една друга по-качествена градска среда. И вместо да се вкопчваме в това, което познаваме до болка, да потърсим заедно един друг различен път, за да направим териториалните политики на София по-устойчиви, а градската среда – по-здравословна.

Павел Янчев е архитект и урбанист. Работит в София и Брюксел. Автор е на статии и изследвания на тема урбанизъм и градско развитие.