Признавам, че ако не беше участието ми в областна пресконференция, на която заедно
с Огнян Исаев представихме резултати от проучването в рамките на проекта "Равен
шанс: достъп до средно образование – политики и практики" на Фондация "Тръст за
социална алтернатива", едва ли щях да напиша тази статия. Надявам се да става ясно
с какво бях предизвикана да я напиша.

За проучването и данните

Проучването Равен шанс: достъп до средно образование – политики и практики се проведе в 5 области през 2024 г.: Велико Търново, Враца, Кюстендил, Разград, Сливен.

Предстои да се проведе в още по 5 области през 2025 и 2026 г.

Фокусът на проучването е физическият достъп до средно образование: транспорт, храна, общежитие, учебници. Но както всяко подобно проучване, то включва и съпътстващи въпроси и в случая те са свързани с отпадането от средно образование.

Задачата на подобни проучвания е да предоставят данни от първа ръка – в случая,
получени от РУО, директори на училища, общински експерти. След обработката на
данните идва анализът. А липсата на данни и/или липсата на отговори на конкретен
въпрос дава основание за формулиране на проблем, заслужаващ по-нататъшно
обсъждане. Пълният текст на доклада може да бъде намерен ТУК.

Анализът на резултатите/данните от подобни проучвания в много случаи поражда
необходимост от търсене на допълнителни източници на информация, които да създадат контекст за тяхната интерпретация, за да се дефинират проблеми. В случая сме използвали публично достъпни данни от националната статистика, както и поискани по Закона за достъп до публична информация данни от Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование /ЦОПУО/ към МОН. Тук е важно да
отбележим изключително бързото и коректно предоставяне на исканите данни от ЦОПУО, за което благодарим.

Резултатите

Анализът на резултатите се основава на данните, получени от директори/посочени от тях лица от следния брой училища. Забележка: В проучването са включени всички общински и държавни средни училища /СУ/, обединени училища /ОбУ/, професионални гимназии /ПГ/, профилирани гимназии /ПрГ/, както и всички основни училища /ОУ/ в населени места, в които няма институция на средното образование, в петте области.

Ако се ограничим до фокуса на проучването – физическият достъп до средно образование
и свързаните с него трудности във връзка с: пътуване до/от училище; хранене в училище;
общежития за ученици, пътуващи от отдалечени населени места; учебници и учебни
материали, изводите изглеждат ясни и позитивни:

• Всички ученици (с незначителни изключения), които завършват основно образование, се записват да продължат образованието си в средни училища и професионални/профилирани гимназии. Тук стои въпросът дали и доколко учениците избират къде да продължат образованието си, каква професия да усвоят.
• Всички ученици, записани в средни училища и професионални/профилирани гимназии, ползват безплатен транспорт до училището и обратно до населеното място, в което живеят. В много случаи обаче, поради факта, че се ползва обществен транспорт, чието разписание не е съобразено с началото и края на учебните занятия, ученици закъсняват за първите часове и/или пропускат последни за деня занятия, или просто използват транспорта, но не посещават учебните занятия.
• В някои случаи и учениците в гимназиален етап или от социално слаби семейства ползват безплатно или на ниска цена хранене в училището. Различни са мненията на директори относно осигуряването на (безплатно) хранене на учениците от гимназиален етап: някои смятат, че би било добре да се осигурява, но училището няма финансова възможност за това; други – че няма смисъл, тъй като учениците имат вече изградени хранителни предпочитания; трети обръщат внимание, че трябва да се подхожда с разбиране и деликатност в случаите, когато безплатното хранене е за ученици от социално слаби семейства. Но почти всички анкетирани обсъждат осигуряването на (безплатно) хранене на учениците от гледна точка на повишаване на мотивацията за посещение на училище, а не като базова необходимост за някои деца, а за всички ученици – като възможност за общуване, за споделяне на общо пространство извън класната стая.
• В някои общински центрове и някои училища имат общинско/училищно общежитие. За нито едно училище и община, в които има училищно/общинско общежитие, не получихме данни колко са учениците, които ги ползват. Някои анкетирани споделят мнението, че общежитието не е добра алтернатива на всекидневното пътуване от/до отдалечено населено място, в което живее ученикът, тъй като би го откъснало от семейството.
• В някои общини/училища с общински/училищни средства са осигурени безплатни учебници и за учениците от 8-12 клас. От учебната 2024/2025 година безплатните учебници и за гимназиален етап се осигуряват от държавния бюджет. Анкетирани директори на професионални училища споделят, че това е добро, но недостатъчно подпомагане на учениците, тъй като учебниците по предметите от професионалната и профилираната им подготовка остават платени.
• Има известен брой отпадащи от средно образование ученици, но този брой – особено в някои области, е незначителен и се дължи основно – според интервюираните, на вътрешна и външна миграция.

Бихме могли да спрем дотук. Целите на проучването са изпълнени, резултатите – обнадеждаващи, макар че поставят и въпроси, които заслужават по-нататъшни анализи и обсъждане.

Проблемите

Нямаше как на пресконференция да уточняваме кои са проблемите, които "си ги знаем",
нито кой какво разбира под "проблем".

Вярно е, че има доста проблеми в системата на средното образование, които "си ги знаем"
и задачата на подобни проучвания е да очертаят конкретни измерения на конкретни
проблеми – в случая и в конкретни области и общини. Но анализът на получените от
настоящото проучване данни изисква внимание към цялостната ситуация в отделни
училища, както и преосмисляне на национални политики в областта на средното, а и на
основното образование. Цитирането на отделни "данни" би могло да предизвика
реакция, но те сами по себе си не водят до решаване на съответните проблеми.

Трябва да допуснем, че "проблем", за който първо научават журналисти, е "инцидент",
случай на екстремно отклонение от правила, норми, обществени очаквания. Такива са,
например, оповестените случаи на поставяне на оценки на починало дете, за колабирало
дете в училище, и други подобни. Тези случаи биха могли да насочат вниманието на
институции и местни общности към проблеми в образователната система, но
журналистическият интерес по-често спира до отразяване на случая.

Вглеждането в данните – включително и съпоставянето им с данни от посочените по-горе източници, постави няколко въпроса:

1. Защо учениците на изхода на средното образование – завършилите средно
образование ученици, са значително по-малко от завършилите основно
образование, след като всички (с незначителен като брой изключения), завършили
основно образование се записват в 8 клас, а отпадащите са относително малко?
Данните са от НСИ по области за випуска, който е завършил 7 клас през 2018 г. и 12
клас през 2023 г.

Отговорът на този въпрос може да се търси в няколко посоки:

• В неизвестен брой случаи е налице скрито отпадане – това са ученици, които преминават в самостоятелна форма на обучение и не спазват изискванията; ученици, които преминават от клас в клас, без да са овладели минимума знания; ученици, които ту идват в училище, ту не идват, но продължават да се водят по документи като учащи.
• Различно разбиране за "завършване на средно образование" – успешно завършване на 12 клас, за което се получава "удостоверение за завършен втори гимназиален етап на средно образование" (ЗПУО, чл. 34. (2)), (съпроводено с участие в абитуриентски бал), не е завършване на средно образование, което се удостоверява с "диплома за средно образование", след успешно полагане на държавните зрелостни изпити (ЗПУО, чл. 133).
• Вероятно завършването на първи етап на средно образование – 10 клас, получаване на "удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средно образование" (Чл. 131. (1)) и не продължаване във втори етап – 11-12 клас, не се определя като "отпадане" от средно образование. А вероятният аргумент е, че задължителното образование е до 16 годишна възраст, обичайно съвпадаща със завършване на 10 клас. Местните и държавни институции не се интересуват от неучащите след 16 години.

Данните, които добиват известна публичност предизвикват вълнение относно качеството на средното образование у нас напоследък, са ниските резултати от държавните зрелостни изпити /ДЗИ/. Но тези данни не дават представа за броя/дела на явяващите се на ДЗИ, както и за дела на завършващите средно образование. Проблемът е много по-дълбок от предизвикващия негативни реакции нисък резултат на ДЗИ. Огромен брой, значителен дял млади хора след 12 годишно пребиваване в училище не получават
диплома за средно образование. И ако днес се случва работодатели да не се интересуват
от такава диплома, защото се нуждаят от евтин неквалифициран труд, темпът на развитие на производството, а и на обществените услуги много скоро ще направи невъзможно намирането на легална трудова заетост от хора без средно образование.

2. Защо има средни училища/гимназии, в които броят на завършващите средно
образование ученици е под 10 души годишно за последните три учебни години?

Във всяка от петте области има средни училища и професионални/профилирани гимназии,
в които за последните три учебни години броят на завършилите – т.е. успешно положили
държавните зрелостни изпити и получили диплома за средно образование, е под 10 души.
Данните са от Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование към
МОН.

Брой СУ/гимназии, в които завършилите средно образование с успешно положени
държавни зрелостни изпити ученици са под 10 в поне две от учебните 2021/2022,
2022/2023, 2023/2024 години

Възможно е в някои от тези училища учениците в гимназиален етап да са били
относително малко; възможно е в някои от тях делът на отпадналите през годините на
гимназиалния етап да е голям; възможно е делът на учениците, преминавали от клас в
клас без да са овладели минимума знания да е голям; възможно е делът на слабите
оценки от ДЗИ да е значително по-голям от средния за страната… Нямаме отговор на
въпроса каква е ситуацията във всяко от тези училища. Настоящото проучване може
единствено да провокира вниманието на местни и национални институции.

3. Какво е качеството на основното образование, което получават ученици в
паралелки с 1-7 ученици? Има ли ученици, завършващи средно образование, които
са получили основното си образование в училища с такива паралелки?

Брой основни училища, включени в проучването (т.е. в населени места, в които
няма СУ/гимназия), в които завършилите основно образование ученици са под 10
за учебните 2021/2022 и 2022/2023 години

Да, част от тези ОУ отговарят на постановените изисквания за "защитени"/"средищни"
училища. Някои продължават да съществуват, въпреки че не отговарят на тези изисквания, поради възражение на жителите на населеното място – известен е "аргументът" "затваряме училището – затваряме селото", или общински интереси.

Известни са и съпротивите на родителите децата да се "извозват" до училище в друго населено място. Страховете на родителите имат своите основания и тъкмо за справяне с причините и поводите за тези страхове е добре да бъдат насочени усилията и на местни институции, и на училищни колективи, и на НПО. Децата трябва да имат достъп до защитена и безопасна училищна среда, родителите им трябва да се чувстват сигурни, че детето им е в такава среда. Това е безусловна предпоставка за добро образование. Но неспособността ни да я гарантираме не бива да се прикрива зад съпротиви и страхове.

Защото целта, която едва ли някой би оспорил, е да се осигури добро образование на децата, на всички деца. Във всяка от петте области има основни училища, от които няма завършили средно образование или те са единици през последните три учебни години. /

Данните са от Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН./ Както става ясно, на част от въпросите не сме в състояние да отговорим на базата на наличните данни. Но има аргументи за необходимостта да бъдат обсъдени.
Във всяка от петте области тези и други въпроси позволиха и открояване на "особени
случаи", които също заслужават обсъждане и сами по себе си, и защото е възможно да са
индикатор за системен проблем.

*Майя Грекова е доктор на социологическите науки (2002), професор по социология в Катедра Социология на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (2004). От 01.02.2019 г. е пенсионер. Научните ѝ интереси са фокусирани върху проблемите на човешките отношения, малцинствата, училищното образование в България. Основни монографии: Аз и другият (Измерения на чуждостта в посттоталитарното общество). София: Изд. на Софийски университет, 1996; Малцинство: социално конструиране и преживяване. София: Критика и хуманизъм, 2001; Общност с другия (лекции по социология на социалните общности). София: Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", 2017; Какво е сбъркано с политиките на "интеграция на ромите в България"?. София: Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", 2019.
Научни приноси https://authors.uni-sofia.bg/AuthorPublications.aspx?id=3b9a9b05-953d-4ab2-a9fb-908728df85dd