Атентатите в САЩ засилват интеграционния процес в ЕС

Надеждите на източноевропейците, че нападенията срещу САЩ ще ускорят преговорите им за влизане в Европейския съюз, са до голяма степен проява на мислене, при което желаното се възприема за действителност, смятат дипломати и политически аналитици, цитирани от Ройтерс.

Все пак специалистите допускат, че по-мрачните перспективи за развитието на света, очертали се след атентатите в Манхатън, могат да подсилят шансовете на кандидатките догодина когато ще се взема политическото решение за нови членки.

Помолен да коментира изявленията на лидери на страни-кандидатки за ЕС, че атаките срещу САЩ ще ускорят преговорите за присъединяване, говорителят на Европейската комисия Жан-Кристоф Филори, заяви, че не може да има занижаване на критериите за влизане в съюза.

Ройтерс цитира и мнението на друг, неназован дипломат, според когото "атаките са откроили важността на интеграцията и разширяването на ЕС, чиято цел е да се циментира стабилността в Централна и Източна Европа". Дипломатът обаче веднага подчертава, че той лично не смята, че в преговорите за присъединяване ще има някакви практически промени.

След случилото се миналата седмица в Ню Йорк и Вашингтон словашкият премиер Микулаш Дзуринда, унгарският външен министър Янош Мартони и чешкият му колега Ян Каван предположиха, че атаките може да ускорят трудните присъединителни преговори на техните страни. Президентите на Полша, Финландия и трите балтийски републики призоваха за ускоряване на интеграцията на бившите комунистически страни в ЕС и НАТО след терористичните атентати в САЩ миналата седмица, предаде АП.

В този труден период от историята е изключително важно да се интегрираме, каза полският президент Александър Квашневски на съвместна пресконференция в Талин. "Всичко, което създава стабилност и сигурност, сега е ключово".

Лидерите на петте страни около Балтийско море се срещнаха във вторник в столицата на Естония. Доминираща тема при разговорите им бяха последиците от атентатите в Ню Йорк и Вашингтон миналата седмица. "Бяхме единодушни, че това е обявяване на война на всички държави, които споделят принципите на демокрацията, свободата на словото и човешките права", посочи естонският президент Ленарт Мери.

Европейският комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген също даде да се разбере, че събитията може да имат известни положителни последици за кандидатите.

Дипломати и специалисти обаче коментират, че разширяването е сложен процес на преговори, които поне засега остават в ръцете на бюрократи, а тяхната задача е да гарантират, че бъдещите членки на ЕС ще отговарят на високите юридически и икономически изисквания на Брюксел.

"Разширяването е много строг, формализиран процес, който не може да бъде претупан, затова според мен няма да има никакво ускоряване на преговорите", каза Хедър Грабе от лондонския Център за европейски реформи. От друга страна, в по-широк политически аспект, събитията в САЩ биха могли да насърчат политиците от ЕС да обърнат повече внимание на въпросите на сигурността, които на свой ред "работят" в полза на кандидатите за съюза. "По време на криза е по лесно да се получи обществена подкрепа за големи начинания", добавя експертката. "Събитията в САЩ напомнят на хората колко важен е въпросът за сигурността", цитира Ройтерс мнението на Грабе.