Австрийската крайна десница бележи спад в популярността

Себастиан Курц и Хайнц-Кристиан Щрахе

Австрийското правителство, единственото в Западна Европа, включващо крайната десница, прекара по-голямата част от първите си 100 дни на власт, справяйки се с антисемитски скандали и други непредвидени трудности, но засега пострада само антиимигрантската Австрийска партия на свободата (АПС), предава агенция Ройтерс.

 

След изборите, доминирани от мигрантската криза в Европа, консерваторите на канцлера Себастиан Курц и АПС се придържат към твърдата си линия за имиграцията, обещавайки да намалят помощите за бежанците и за живеещите в чужбина деца на (чуждите - б.ред.) работници.

Но започнаха да се трупат непредвидени проблеми - от твърденията за чистка във вътрешното разузнаване под натиска на АПС до неочаквано твърдата съпротива срещу плановете на правителството да разреши пушенето в барове и ресторанти.

Досега 31-годишният Курц до голяма степен следва официалната линия на партията си, но без да излиза на преден план, а по-голямата част от вината за неотдавнашните неуспехи се стоварва върху АПС и това ѝ коства спад в подкрепата и на регионалните избори, и в проучванията на общественото мнение.

"АПС израсна като опозиционна партия", казва пред Ройтерс политическият анализатор Антон Пелинка. "Като управляваща партия те със сигурност ще понесат големи загуби. Това вече си личи."


В продължение на повече от десетилетие в опозиция АПС се представяше като единствената алтернатива на австрийската традиция на центристки коалиционни правителства като последното - на Австрийската народна партия (АНП) на Курц и Австрийската социалдемократическа партия. Въпреки че изгуби само няколко процента на подкрепа, след като си осигури 26 на парламентарните избори през октомври, АПС не успя да отбележи същия резултат на трите вота в провинциите тази година. Резултатите показват, че подкрепата за АНП остава непроменена - около 32 процента.

Карикатура в австрийския вестник "Оберйостерайхише нахрихтен" този месец илюстрира настроението, показвайки как Курц, облечен в костюм, ходи по вода, докато лидерът на АПС Хайнц-Кристиан Щрахе е потънал до гуша и размахва ръце в спасителна жилетка.

АПС със сигурност имаше доста повече неприятности от Курц и неговата партия.

Антисемитски скандал, в който бяха замесени две крайнодесни сдружения, близки до АПС, я накара да създаде комисия от историци, които да изследват миналото ѝ - усилия, на което австрийската еврейска общност гледа скептично.

АПС освен това защитаваше правото да се пуши в барове и ресторанти, което подтикна повече от половин милион души да подпишат петиция за забрана на тютюнопушенето в заведенията. Това постави в неловко положение една партия, която в същото време призовава за повече пряка демокрация.

Щрахе също така трябваше да плати 10 000 евро (12 250 долара) обезщетение и да се извини публично, за да постигне споразумение по дело за клевета, заведено от известен австрийски водещ на новини, след като публикува пост във Фейсбук, в което обвини журналиста и държавната радиотелевизионна компания ОРФ, че лъжат.

Стратегическо мълчание

Засега обаче няма признаци, че избирателите, много от които са уморени от каращите се и често зле работещи центристки коалиции, обвиняват Курц за включването на АПС в правителството. И въпреки твърденията, че чистката в службата за вътрешно разузнаване, осъществена от министъра на вътрешните работи, който е от АПС, е създала напрежение, двете партии и техните лидери като цяло избягват публични спорове, за разлика от предишни правителства.

"Въпреки няколкото потенциални конфликта, те успяха да избегнат демонстрирането на несъгласие", казва пред Ройтерс политическият анализатор Томас Хофер. "Добре се справят с овладяването на кризите".

Публичните изказвания на Курц са толкова сдържани, че дори му се подиграват, че е твърде предпазлив или дори мълчалив. Сатиричен уебсайт коментира, че покойният Стивън Хокинг е завещал гласовия си синтезатор на Курц, за да му даде възможност "отново да общува с хората".

Изглежда, че засега тази критика е само в рамките на Виена.

Икономическият растеж в богатата европейска страна с 10 милиона население тръгна нагоре и се очаква да достигне около 3 процента тази година, което дава на правителството известна фискална свобода. То планира да намали данъците и да балансира бюджета следващата година, но засега се въздържа от сериозна структурна реформа. И в крайна сметка то ще се оценява по това дали спазва обещанията си за реформиране на публичния сектор, които тепърва предстои да бъдат прецизирани.

"Засега това очевидно още работи - да си популярен, без да казваш нещо съществено", каза Пелинка. "Колко дълго може да продължи това? Със сигурност не завинаги. Но може би една, две, три години."

По БТА

Споделяне
Още от Европа