Бъдни вечер - един от най-светлите семейни празници

Днес почитаме един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер. Той се чества семейно от всички християни. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син - Исус Христос.

На Бъдни вечер е началото на празненството, възславящо Христовото рождение. На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва, за да приемат Светото Причастие и така да посрещнат Христовото Рождество.

Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника – дебел пън, обикновено от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То трябва да бъде запалено от най-възрастния и да бъде оставено да гори цяла нощ.

Докато мъжете изпълняват обреди за защита на дома, жените, като свързани с плодородието, приготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което започва още от рано сутринта. Тогава най-младите момичета носят "мълчана" вода, тоест не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре слага сребърна пара и дрянови пъпки за късмет и здраве, а отгоре я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са трябва да донесат благополучие. От подготовката на хлябовете се изключват само момите за женене, за да не отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома.

По традиция на Бъдни вечер на трапезата се слагат нечетен брой постни ястия: 7 - колкото са дните на седмицата; 9 - колкото месеца трае бременността на жените или 11 ястия. Традиционно на трапезата присъстват варен боб, варено жито, пълнени чушки с ориз, постни сарми, ошав, баница с тиква, паничка с мед, лук и чесън. Задължителна е питката с паричка. Ястията са съобразени с християнската традиции заради постите.

Вечерта, когато цялото семейство седне на масата, най-възрастният прикадява първо трапезата и след това останалите стаи в дома. След това главата на семейството разчупва празничната погача и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Днешната коледна елха замества бъдника - пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24-ти срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата ѝ са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.

На Бъдни вечер завършват и 40-дневните Коледни или Рождественски пости.

Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Например, ако бъдника гори добре и пръска искри, това означава богата реколта. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от семейството сччупва по един орех и зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест.