Бакалавър може да се става и по-бързо

Сн. БГНЕС, архив

Бакалавърска степен за висше образование да се придобива и с тригодишно обучение. Това е една от мерките, заложени в проекта за Стратегия за развитие на висшето образование за периода 2021 – 2030 г., публикуван за обществено обсъждане от Министерството на образованието и науката.

В стратегията няма конкретен времеви график за евентуалното прилагане на набелязаните мерки. Според документа 3-годишното образование за бакалавър може да е в редовна и дистанционна форма на обучение. Продължителността на обучението за едно професионално направление ще важи за всички университети в страната.

В момента за бакалавър се учи 4 академични години. По-кратко е обучението за т. нар. "професионален бакалавър по", който обаче се придобива в колежите. За въвеждането на възможност за тригодишни бакалавърски програми и в университетите се говори от години. Аргументите са, че има специалности, по които учебният материал спокойно може да се мине и за по-кратко време.

Проектът на стратегията предвижда още да се осигури държавно субсидиране на редовно, дистанционно и задочно обучение за магистър с продължителност от 2 години, ако това образование надгражда 3-годишно обучение за бакалавър в същото професионално направление.

В стратегията е записано още, че чрез национално и/или европейско финансиране трябва да се осигури възможност за придобиване на магистърска степен за хора, които са завършили университет преди повече от 10 години.

Изкуствен интелект и виртуална реалност в учебните програми

Документът, предложен за обществено обсъждане, предвижда още да се насърчават университетите да осъвременят учебните си програми, включително с участието на бизнеса. Това също е проблем, за който се говори от години, а дори бяха предвидени и европари за подобни проекти на висшите училища.

В стратегията се предлага включването на повече технологии в университетските програми, визуализиране на голяма част от материала, използването на общи лаборатории и други ресурси за практическо обучение. 

Като мярка е записано включването във всички учебни планове на дисциплини и на практическо обучение по нови дигитални технологии като изкуствен интелект, добавена реалност, изкуствена реалност и др., както и на базово обучение за развиване на умения за алгоритмично мислене и решаване на алгоритмични проблеми.

Предвижда се създаване на хибридни дисциплини, които включват преподаватели от различни научни области и професионални направления. Освен това се предлага включване на няколко социални и/или хуманитарни дисциплини (философия, социология, политология, изкуство и др.) в учебните планове на другите професионални направления, както и на уводни дисциплини от точните науки (математика, информатика, природни науки и др.) в хуманитарните и социалните направления.

Стимули за наука

Стратегията цели също стимулиране на научните изследвания в университетите. Предвижда се държавната субсидия за висшите училища да се раздели на две части – за издръжка на обучението и за научни изследвания. Размерът на субсидията за научни изследвания се определя по обективни критерии за научните резултати и е не по-малко от 40% от общата субсидия.

Предлага се увеличаване на стипендиите на докторантите, които да са равни поне на една и половина минимални заплати.

Прави се и следваща стъпка за по-голям контрол на държавата върху управлението на университетите. С приетите преди месеци промени в Закона за висшето образование беше регламентирано, че ректорите, които се избират от академичната общност, трябва да сключват договор за управление с министъра на образованието. Университетските ръководства трябва да предоставят и концепция за управление на висшите училища. Няма обаче санкции за неспазването на въпросните планове за развитие. Сега в стратегията се предлага размерът на държавната субсидия за висшите училища да бъде обвързан с изпълнението на договора между министъра на образованието и ректора. Предвижда се също министърът да назначава служители за предварителен финансов контрол във висшите училища. 

Изследователски и образователни университети

Разделянето на университетите и на професионалните направления на изследователски и образователни е друга идея, залегнала в стратегията. Определянето на изследователските висши училища или направления трябва да става по обективни критерии като броя на публикациите в реферирани и индексирани издания (вкл. патенти), нормиран спрямо броя преподаватели. Например, изследователски университет може да е този, в който всички професионални направления обучават магистри и поне 75% от действащите студенти се обучават в изследователски професионални направления.

Образователни висши училища може да са тези, които обучават само бакалаври и магистри или в които делът на студентите, обучавани в изследователски професионални направления, не е висок. Например, образователни могат да са тези университети, в които делът на действащите студенти, обучавани в изследователски професионални направления, е по-нисък от 75% от общия брой действащи студенти в дадения университет.

Предвижда се за различните видове университети да получават различно финансиране, да има различни изисквания при акредитацията, организацията на обучението, научните изследвания, управлението.

Споделяне

Още от България

Съгласни ли сте влизането на обществени места да става само със сертификат за ваксиниране, преболедуване или тест?