Науката е наднационална. Това особено се отнася за фундаменталните и насочено-фундаменталните изследвания, каквито се извършват в институтите на БАН и катедрите на изследователските университети. Основна слабост на българската наука е че голяма част от научните публикации попадат в категорията "маргинални" - оставащи извън световните реферативни индекси на импактните публикации. Такива публикации остават незабелязани на международната научна сцена. Една част от тях съобщават само приложни резултати с регионално значение. Друга, за съжаление, съществена част не притежават необходимия, характеризиращ се с новост, принос, за да бъдат приети от индексирани списания. Те внасят "шум" в световния научноинформационен поток и служат само за кариерно израстване.
30% за природните науки срещу 5% за хуманитарните
Данните показват, че средно около една трета от публикациите в природните науки на учените от БАН и СУ излизат в индексирани списания с импакт фактор. Забелязва се нарастване на този дял в последните години. Частта на публикациите в хуманитарните и обществени науки на учените от тези институции, публикувани в международни издания с импакт фактор, обаче, не надминава 5%.
Независимо че в повечето области на хуманитарните и обществени науки се провеждат научно-приложни изследвания от национален интерес, чието публикуване на български е оправдано, този дял е ненормално нисък. Има сериозни основания да се твърди, че в тези области не са разрушени идеологическите бариери от времето на тоталитаризма, а също и че учените в тези области включват несъдържаща научна новост публицистика като научна продукция. Забелязва се интересно явление – публикува се по актуални теми, застъпени в реномираните световни списания, но на български в местно издание. Получава се паралелно и често различно дискутиране и оценка на сходни въпроси - на авангардната световна научна сцена и на национална почва. В някои области (например. историята, етнологията) у нас се е наложило специфично разбиране и оценяване, различаващи се от тези във върховите международно достигнати постижения. Все още е забележим стремеж за служене на идеология, политика, държавен апарат, а не на научната истина и хуманността.
Цитируемостта на български автори е много ниска
Цитируемостта в различните области на обществените и хуманитарните науки е различна, но като цяло за българските автори тя е много ниска – средният брой цитати, които събира една статия от тези области за десетгодишен период, е 1.8 – значително по-малко от цитируемостта на автори от страни като Гърция и Унгария например. Цитируемостта на публикациите в хуманитарните и обществени науки поначало е сравнително ниска заради специфичните особености на областите (приложна насоченост, регионални проблеми), но в случая причина е и че много публикации на български автори по фундаментални въпроси не се предлагат (не се приемат) в международни импактни издания.
Много от монографиите са "самиздат" за приятели
В обществените и хуманитарни науки научните резултати в голяма степен са плод на системни анализи и се съобщават в монографии, а не в списания. Едва в последните години монографиите се обхващат от световните индексиращи бази данни, но издателствата на научни монографии не са така строго ранкирани по научен импакт, както списанията. Въпреки това, в изследователските университети и центрове в развитите страни съществува осъзнат стремеж монографиите да се издават в определени реномирани издателства осигуряващи компетентно рецензиране (по правило на англйски). Освен това, за импакта на една монография се съди не само по броя на цитирания, но и по отзиви в списания от областта, излезли в първите две години след издаването ѝ. Разпространено е схващането, че ако една монография не получи поне два отзива в съответната периодична литература, тя е точно толкова маргинална, колкото една статия публикувана в списание без никакъв импакт фактор (ранг).
За съжаление, българските учени-хуманитаристи от БАН и университетите не познават и не зачитат подобно правило. Преди всичко, за разлика от учените от природните науки, много рядко тяхна монография излиза в реномирано чуждестранно издателство на чужд (английски) език. Нещо повече – изключително много монографии на тези учени излизат в малки, неспециализирани издателства след съмнително (или без) рецензиране или пък като "самиздат" само възоснова на решение на съответния научен (катедрен) съвет. Излизат много повече монографии, отколкото е капацитетът на издателствата на БАН и СУ, въпреки че последните функционират без финансова рентабилност. Особено характерно е издаването на монографии от институтите на БАН. Тези институти не би трябвало да се занимават с книгоиздаване поради трудно осигуряване на обективно рецензиране и отклоняване на средства с друго предназначение.
С една дума – при оценката на творчеството на българските учени от обществените и хуманитарните науки не се обръща необходимото внимание и не се прави съществената разлика къде е публикацията – в какво списание, с какъв импакт при списанията и дали е известно и реномирано издателството – за монографии. В отчети, рецензии и CV-та се отчита броят на "монографиите’, без да се държи сметка за същността им, къде и как са издадени, в авторските списъци на публикации често се срещат библиографски неиздържано представени книги, които дори трудно могат да бъдат намерени.
Публикации се издават без рецензиране, за да красят CV-тата на учените
Само хуманитаристите от БАН (от 8-те института в направление ‘Културно-историческо наследство и национална идентичност’ и 4-те института в направление ‘Човек и общество’) издават годишно между 100 и 150 "монографии". Избирам съвсем произволно един институт – Института за изследване на населението и човека, който има два департамента – ‘Демография’ и ‘Психология’ - и влизам в сайта му. Мисията на този институт предполага повече научно-приложни изследвания, особено в областта на демографията, където изследванията са насочени към българското население. На сайта са представени 23 издания, излезли през последните 5-6 години, които трябва да илюстрират монографичната продукция на института. Всички са издадени в България, на български език. Само около половината са издадени от Издателството на БАН или от сравнително специализирани издателства. Наред с тях са посочени книги, издадени от "Емайви Консулт" ООД (компания за търговски, финансови и консултански услуги), "Колбис" АД (компания, занимаваща се с търговия с компютри, копирни машини, аксесоари и консумативи), "РА Очи" ЕООД (рекламна агенция), "Булвест Принт" (печатница). Това са типични примери за "самиздат", при които не се знае дали е имало някакво рецензиране и кой е заплатил изданията. Такива, издадени в минимален тираж "монографии", вероятно раздадени на колеги и приятели и прочетени от не повече от 3-4 души, допринасят ли за демографията и психологията? А те красят CV-то не само на отделни учени, а на цял институт.
Отчитайки характера на провежданите изследвания и обстоятелството, че в България няма международно индексирани списания с импакт фактор/ранг в областта на демографията и психологията, нормално би било поне половината публикации в областта на психологията и поне една трета от тези в демографията да излизат в чуждестранни импактни списания. Преглед на представените публикации на професори от института показват далеч по-различна картина – наред със статии в ‘Bulgarian Journal of Psychology’, позволяващо публикуване на английски език, и в слабо реферираните списания като "Психологични изследвания", "Сциологически проблеми" и "Население", преобладават статии, включени в сборници от конференции и други подобни.
Хуманитаристите в БАН като дял са прекалено много
Учените от хуманитарните и обществените науки в БАН съставляват близо една четвърт от всички учени в академията. Този дял е твърде голям за национален изследователски център, какъвто е БАН, и в който по презумция трябва да бъдат застъпени предимно природните науки. Обществените и хуманитарните науки са широко застъпени в университетите. Държавата вече няма нужда от политическо обслужване. Обществените и хуманитарните науки трябва да бъдат съсредоточени главно в университетите и трябва да служат преди всичко на самата наука – на научната истина и хуманността.
Българските учени от обществените и хуманитарни науки са много слабо представени на международната сцена на фундаментални и насочено-фундаментални изследвания не само в сравнение със своите колеги от природните науки, но и съобразно техния количествен дял и тежест сред всички български учени.
Българските изследвания в обществените и хуманитарните науки се отличават и с някои съдържателни особености, които не ги правят органична част от световната хуманитаристика. Под бремето на тоталитарното идеологическо наследство българските обществени и хуманитарни науки виждат мисията си повече в служене на държавата/политиката, отколкото на науката, учените не правят твърде разлика между публицистика и изследователско творчество, в някои области някои категории като например "национална идентичност","национална история" се трактоват по по-друг начин, несъответстващо на последните достижения на световната хуманитаристика. Не може и не трябва да живеем в отделен свят, българските обществени и хуманитарни науки трябва да влязат в крак със световните.
*Авторът е доктор на химическите науки, бивш Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, основател и модератор на сайта ‘bulgarianscienceproblems’.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
7 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Анита, в какъв смисъл цитируемостта на професора е впечатляваща. Той има (по SCOPUS) 26 статии, цитирани (заедно с автоцитатите) 145 пъти, индекс на Хирш (върху всички 145 цитати) = 7. Последната му публикация е от 1995 г. Не познавам професор по химия в толкова оплюваната от него БАН с по-ниски показатели. Това наистина е "впечатляващо".
Цитируемостта на професора е впечатляваща. А друг въпрос е интересен. Щом е толкова развита научната мисъл, защо не е приложима? Защо се пият по 13 кафета "за общуване" в БАН? Кому е нужна науката, която професорите "носят в себе си" - ЗА ДА Я ЦИТИРАТ ИЛИ ЗА ДА ПРОМЕНЯТ СВЕТА?!
Списанието, което кани Лазаров хуманитарно ли е или химическо. А може би художествено или хранително. Всички започват с "х"? Пък и той от всичко разбира.
Кажете го това на "феодалните старци" от дружество "Под манастирската лоза" (пардон, БАН), които дигаха шум за увеличаване на държавната субсидия (т.е. своего рода пенсия). За сведение, горното го пише човек, който преди няколко дни получи писмо от едно международно списание със седалище в Канада, с което го канят да стане член на Издателския борд на списанието.