Българските потребители нямат опции за по-евтини енергоресурси

Адекватно ли са пресметнати според вас цените на природния газ, предлагани от "Булгаргаз" и от ДКЕВР от октомври?

У нас някак си традицията води към чисто технически анализ в определянето цената на природния газ за вътрешния пазар. Всички коментари са каква е цената на петрола, на газьола и как се движи цената на природния газ в Западна Европа, къде сме ние, какъв е договорът с "Газпром".

На практика вътрешната цена трябва да отразява фундаментални фактори. Ако сравняваме каква е цената на газа в Западна Европа, където оборудването е било поддържано през годините или е ново и става въпрос за конкурентен пазар, и искаме същата цена на газа тук, очевадно е, че наши фабрики няма да издържат пред западни производители.

Нашите заводи са капиталоемки, с големи инвестиционни програми за намаляване на разходи за поддръжка, за ремонт, замяна на оборудване, нови инсталации. Затова няма как само като следим какво е цената там, с една елементарна формула – и хоп, такава ще е цената в България.

Нали държавата за това трябва да преценява. Нали част от икономическата политика е да се даде шанс на потенциалните инвеститори в производство, изискващо природен газ или енергия на основата на природен газ, да създават конкурентни позиции на външни пазари, да увеличават експорта на това производство? Ние днес говорим, че имаме отрицателен платежен баланс, ами как ще го направим положителен?! Затова формулата за ценообразуване на вътрешния пазар трябва да отразява фундаментални фактори в нашата икономика, освен външната.

Наскоро големите потребители на природен газ бяха обвинени от бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, че изземат финансов ресурс за 80 млн. лв. от "Булгаргаз", благодарение на поддържаните от регулатора ниски цени...

Бих го отдал повече на емоция, защото там имаше и квалификация, че "са нагли".

Г-н Овчаров е безспорно уважаван енергиен експерт, но като председател на бюджетната комисия той трябва да е наясно, че говорим за ВИП-клиентите на бюджета. Компаниите, за които говорим, са най-големите данъкоплатци.

За изземане или ощетяване на "Булгаргаз" не може да се говори, защото в това има някаква криминална квалификация. Има определена цена от регулатора, той е направил своята преценка на база много фактори. Не бива цена, определена от регулаторния орган, да води до квалификации "ощетяване" или нещо друго.

Ние сме наясно с доминантното положение, олигопола в газовия бизнес не само в България, а и в Европа. Но отговорността на мениджмънта, управляващ един естествен монопол, е именно за това, доставяйки ресурс към икономическите субекти, да се грижи за тяхната перспектива.

Има и друг момент. Между 1/3 и 1/4 от бизнеса на "Булгаргаз" е с "Топлофикация София". И ако има заболяване в отношенията с най-големия клиент, не можем да говорим за здравословни търговски отношения между "Булгаргаз" и голямата индустрия.

Когато либерализирахме пазара на електроенергетиката, въведохме клауза, че нередовните платци не могат да участват в свободния пазар. Така "Кремиковци" е най-големият консуматор на електроенергия, но няма статут на привилегирован потребител.

Изрядните газови клиенти по подобна логика трябва да се помисли да се разглеждат като ВИП-клиенти.

Но аз си давам ясно сметка и за това, че големите газови потребители и "Булгаргаз" се сещат едни за други, когато дойде ново предложение за цената. През останалото време партньорството някак си липсва. Така че и двете страни имат кусурите и необходимостта да погледнат по нов начин на партнирането, то трябва да е непрекъснато, а не от цена на цена.

Според вас има ли вариант, в който поскъпването на газа да не е с около 29 на сто, както се очертава, а да е такова, че да може хем индустрията, хем топлофикациите, хем "Булгаргаз" да издържат?

Трябва да бъде намерен такъв вариант, защото какво ще стане с "Булгаргаз", ако спрат големите консуматори? Портфейлът на "Булгаргаз" тогава ще съдържа основно топлофикации, които не си плащат редовно. В крайна сметка, ако по тръбите не тече природен газ, каква ще е съдбата на "Булгаргаз"?

А има ли вероятност големите потребители да спират да ползват газ от "Булгаргаз" и да започнат да търсят алтернативен по-евтин внос?

На големите консуматори винаги им стои на дневен ред намирането на по-евтин ресурс. Това не дава мира на всеки един, който управлява частно предприятие, с голямо потребление на електроенергия и природен газ. Въпросът е, че не са налични опции.

В Унгария например инвестират в съоръжения за втечнен природен газ. Ето нещо, за което нашата държава също трябва да помисли, на някое от нашите пристанища или дори в Северна Гърция ние да участваме пряко или съвместно в терминал за втечнен природен газ. Такива проекти трябва да бъдат с по-висок приоритет.

Защото, нека да разгледаме и "Набуко", и "Южен поток" – в крайна сметка и при два тръбопровода имаме монополен модел, нямаме свободен пазар, нямаме конкуренция. Как си представяме "Южен поток" да бъде с 10% по-евтин от "Набуко" или обратното – това няма да стане. Не бива в реалните бизнес условия да се заблуждаваме, че двама доставчика създават конкурентен пазар. Нали всеки от тях струва пари, инвестирано е, трябва да се възвърне в определен срок. Така че единият ще е по-евтин от другия с един – два процента. Не бива там да чакаме манната небесна. Трябва да си намерим по-оригинални решения, включително вътре във фабриките.

Ролята на енергетика в голямото предприятие става ключова. И ако ние днес имаме в борда финансист, който следи и докладва и отчита периодично финансовия баланс и инвестициите, здравето на компанията, то същото трябва да се случи с енергийния баланс, с енергийния одит. Той трябва да има своята тежест в борда и с екорешения да насочи повече инвестиции към енергоефективни решения, нови източници на енергия, алтернативни доставки. При нас главният енергетик си остана със запретнати ръкави, долу в трюма, където има счупване, ремонт. Търчи човекът, основно технически квалифициран, без да е на ниво за корпоративни решения. Така че има много "домашно" и в индустрията.

Вашата организация обяви намерения за протест, не е ли по-добре да потърсите диалог с ДКЕВР?

Емоцията на протеста идва от факта, че ние на практика днес имаме един и същ титуляр върху активите на монополните компании. Представител на акционера в "Булгаргаз" е министърът на икономиката и енергетиката, който трябва да се грижи дружеството да е в добро финансово състояние, но от друга страна трябва да формира националните политика в енергетиката и м икономиката.

И вие, и аз да съм с тези три функции, е ясно, че между тях съществува обективен конфликт. Как да балансирам, когато аз съм акционер в една компания и същевременно да формирам политика спрямо другите субекти на същия пазар. същия пазар. Ето тук се получава един казус, който трябва да намери решение и нека собствеността върху активите да е държавна, но да се отдели от собствеността върху политиките.

В този смисъл смятате ли, че създаването на енергийния мегахолдинг е крачка напред за по-голям баланс?

Мегахолдингът е крачка във вярна посока предвид глобализацията в сектора. Би трябвало да имаме мощна енергийна компания, която да може да участва в регионалната игра. Но аз не бих я кръстил Българска, ако искам тя да е регионален играч. Не по други причини, а защото с това име по-трудно би взела активи в Македония, Гърция, Сърбия по чисто балкански съображения, имаме различни мащаби и различни исторически корени.

В холдинга обаче можеше да влезе и "Топлофикация-София", която по всичко изглежда, че ще стане отново изцяло държавна. С 2-2.5 гигавата приведена мощност, която е по-голяма от тази в АЕЦ "Козлодуй", де факто е на лице най-големият енергиен, нищо че в момента дружеството им проблеми. Ако един холдинг не е в състояние да реши проблема на едно дружество, какво да говорим за всичките пет. Щом за "Топлофикация-София" има купувачи, тя не е за изхвърляне. Те я искат, за да печелят.

А щом казваме "А" за холдинга, нека да кажем и "Б". Този, който е собственик или представлява собственика в холдинга, трябва да бъде отделен от този, който формира политиката в енергетиката. Нека това да бъде Министерството на финансите или някаква агенция за активите в инфраструктурата към кабинета, но тя да бъде отделна, за да може да има баланс на различните гледни точки. И МИЕ, освободено от капиталовия интерес, да може да формира икономическата или енергийната политика съобразно всички заинтересовани.

Добра индикация е заявката, че ще се подбира персонален мениджмънт за енергийния холдинг, нещо, което е много важно в енергетиката. В България имаме вече нелоша и доказала се гилдия на мениджъри, които над десетилетие управляват големи компании. Някои от тях, тръгвайки от България, управляват компании в Европа, в Русия. Не е задължително те да са енергетици. Нека енергетиците си управляват съоръжения, а капиталът в корпорацията - от професионален мениджър.

В обществото се отдава по-голямо значение на ефекта от цените на газа върху топлофикациите, чувства ли се индустрията неравнопоставена?

Индустрията и "Топлофикация-София" са пакетно решение. Развързването на възела със столичното дружество пряко влияе и върху ценовото решение спрямо индустрията. И това е една от причините индустриалните консуматори да се активират, защото нерешаването на проблема с газовия дълг на "Топлофикация-София" влияе останалите потребители..

Иначе казусът "Булгаргаз" – топлофикация е ясен. Консумираш, значи трябва да плащаш. По веригата следващият проблем е по-тежък. Когато топлофикация плаща, а на нея не ѝ плащат.

Държавата е длъжник на адекватен модел за събиране на вземанията на топлофикациите. В тези години имиджът на топлофикациите рухна и не само заради повишаването на цената на топлинната енергия, а и заради лошия мениджмънт. А има структурни модели, които липсват в управлението на топлофикационните дружества. След промените и въвеждането на пазарните правила, би следвало да възпроизведем модел, който в никой случай не е комунистически – колективното ползване на даден енергиен ресурс. В САЩ например има, и те не са от вчера, енергийни ютилити кооперации. В Европа в редица държави си има колективно ползване, тоест влизаш в една потребителска кооперация. В България няма законова пречка да се създаде енергийна потребителска кооперация.

Срещу такива идеи има много силна негативна нагласа от страна на хората?

Това е тежкият проблем. Много трудно ще започнем да се кооперираме на основа на общото си потребление и там точно е необходимо държавата да направи политика, освен правна и регулаторна рамка, това да се случи, защото има много предимства в този модел, освен с опак съсед.

И сега в Закона за енергетиката съществува възможността за асоциация, за търговец, който да управлява сметките. Включително ДКЕВР определя по-ниски цени за този тип организации, и то не само за парното, но и за тока и за водата. Въпреки всичко не се е намерил нито един вход, където хората да кажат "на мен ще спаднат значително тези три сметки, ако плащаме заедно и навреме"

Тук много работа имат и медиите, и държавата, и общините в разяснителната област. Не бива да се заблуждаваме, имаме много негативизъм от колективния формат на живеене в един вход, плюс това динамиката днес размества социалните слоеве, част от апартамените се ползват и като фирми. Тук трябва една национална кампания, която да разясни, какви са предимствата от този общ формат на потребление.

Ако си представим такъв работещ модел – енергийна кооперация, която може да се управлява и от живеещ в блока човек, който е технически грамотен, то тя може освен по-добри цени за комуналните услуги, да направи много за смяна на крушки, ел.уреди, изолации с микрокредити. От друга страна самите компании като ВИК, Топлофикация, работейки с един на практика корпоративен клиент, те ще имат по-добра възможност да прогнозират товарите, да си управляват вземанията. На трето място банките ще имат човек, който да поема енергоефективните кредити. Цялата тази мозайка, която я имаме сега по панелните блокове в София - тзи инвестирал в саниране, другият – не, определено бие в цената на имотите.

Така че моделът за общо плащане има много предимства, но те трябва да се "продадат" на публиката.

Кой трябва да ги продаде?

Държавата, общината, медиите, които ще кажат това е комунистически модел, но той не е такъв. Той работи в Америка, в Германия, в Дания, на много места. Не бива колективният модел да се неглижира, както някакъв идеологизъм.