Българският бизнес няма много време за адаптация към ЕС

Г-жо Кунева, какви са реалните възможност България да затвори преговорните глави до 2003 г. Какво ще означава това като усилие на обществото?

Възможностите са напълно реални. Европейската комисия ясно разбира, че България вече е случай, който предполага едно мотивирано и различно отношение от това, което съществуваше досега към нашите амбиции.

България си беше поставила цел да приключи преговорите през 2004 г. Тази дата никога не е била приемана от комисията, която по-скоро настояваше, че сроковете ще зависят от напредъка, който България извършва в преговорите. До миналата година ние се движехме със скорост, която предполагаше, че ще приключим през 2004 г. Аз съм убедена, че всеки, който е бил въвлечен в този процес от 2000 г. досега, е искал да го ускори, защото колкото по-бързо приключат преговорите, толкова по-големи възможности има пред страната, толкова по-стабилна става България в политическо, икономическо, социално отношение - законодателство, което въвеждаме поставя страната в едни много стабилни рамки.

Много се радвам, че можахме да постигнем това ускоряване в последните две председателства и бих искала да подчертая, че то без съмнение е ориентирано към усилията, които положи администрацията и към вътрешната ни политика. Почти банализиран е фактът, че европейската интеграция е много повече вътрешна, отколкото външна политика. Към юни миналата година България беше затворила 11 преговорни глави и беше отворила преговори по 21 позиции. От тогава успяхме да отворим всички глави и с известна доза предпазливост мога да кажа, че се надявам до края на това председателство да имаме 20 затворени глави. До този момент имаме 17.

Тоест, за по-малко от година успяхме да отхвърлим толкова, колкото за целият предишен период от 2 години. Искам да е ясно, че когато казваме успяхме, ние говорим от името на страната. Никой не може да присвои този успех. Успяхме, защото има изграден екип, защото хората много вярват в това, което правят.

Може би по-особеното е стратегията за ускоряване на преговорите. Тя не е нищо особено и необичайно като ход, но проработи много добре - има ясно формулирани цели, които трябва да се изпълнят и конкретни срокове, в които те да се изпълнят. Благодарение на стратегията беше изграден един много добър координационен механизъм на всички министерства и структури, ангажирани в процеса. Междувременно се натрупа и опит.

Освен приемане на необходимите закони, трябва те да бъдат приведени в действие. Какво трябва да се направи, за да стане това?

Не съм склонна да подценявам това, което сме постигнали по отношение на хармонизирането на законодателството. Това законодателство се изработва много трудно и много трудно се приема. То е голямо като обем, изискват се страшно много и хора и средства, за да бъде преведено, след това да бъде направено съвместимо с нашата правна система. Това не е лесно за страна като България, която не е следвала западно-европейския модел. Изискват се много усилия то да бъде гласувано от парламента. Много от тези законопроекти са свързани с изграждане на друг административен капацитет. По много от тези закони трябва да се вземат тежки политически решения. Това са неща, които не са за подценяваме, затова искаме преходни периоди. Преходните периоди не са нещо хубаво, защото това означава, че още не си готов да станеш част от тази система, но от друга страна те дават на нашия бизнес време да се подготви.

Президентът Първанов посочи в своята реч по случай деня на Европа, че има разминавания между него и правителството по въпроса за преходните периоди. Според него правителството приема набързо периодите, без да се създават необходимите гаранции за българския бизнес.

Няма нито един случай, в който България да не се е възползвала от възможността да има преходен период. В думите на президента аз разчитам онази загриженост, която целият екип, водещ преговорите, а също и правителството споделя: че трябва да се положат максимални усилия адаптацията на българските икономика и общество да бъде възможно най-безболезнена. Например по главата "Социална политика" България беше единствената страна, която се пребори за преходен период за съдържание на катран и други вредни вещества в цигарите и същевременно е единствената страна, която може да изнася през това време. Единствено Унгария има преходен период и то само за никотина. България е постигнала възможно най-големия преходен период.

Във всяка една държава националният бизнес се опитва да извоюва условия, които да го облекчат за момента. Но тази сметка не е съвсем правилна, защото в един по-дългосрочен план точно българският бизнес ще спечели, защото ще има достъп до вътрешния пазар. Тази година, когато влезнат още десет страни в ЕС, пазарът за българския бизнес ще се стесни много. Ако българският бизнес не побърза да се хармонизира с изискванията и стандартите, той просто няма да има поле за изява.

Какви са причините България да настоява за пътна карта за присъединяването и ясни сигнали за датата на присъединяване на срещата в Копенхаген? Какви са сроковете, за които настояваме и изпълними ли са те?

Собствените ни успехи са причината да искаме нова пътна карта и конкретни срокове за присъединяване. Аз досега се предпазвах от това да говоря много за датите, защото при 11 затворени глави в началото на белгийското председателство, спрямо останалите страни, които бяха затворили около 20, не беше много разумно да говорим предварително пред Европейската комисия. Но сега, когато ще затворим 20 до края на това председателство, а Малта е затворила в момента 21, ситуацията вече е различна. Нещата са съпоставими и ние доказахме, че можем да работим ускорено.

Смятате ли, че имаме административния капацитет да извършим това ускоряване? Предвижда ли се увеличаване?

Той е достатъчен, за да направим законодателството. Но, за да започне неговото прилагане, този административен капацитет трябва много да се увеличи - без всякакви уговорки и съмнения. Не подценявам направеното от администрацията, но това законодателство изисква друга администрация и нов подход. Това беше причината за приемането на стратегията за подобряване на административния капацитет. Комисията също направи свой План за действие, според който всички страни-кандидатки и България наравно с другите изграждаме този административен капацитет. Засега това е на хартия, но трябва да стане факт.

При изготвянето на новия бюджет за 2003 г. на всички министерства е казано, че те трябва да заявят увеличаването на бройките. Тук не става въпрос за звената в европейска интеграция, а за тези звена, които ще са въвлечени в прилагането на вътрешното законодателство, което сме приели.

Смятате ли, че има опасност обществената подкрепа да спадне, колкото по-напред в преговорния процес навлизаме и колкото повече българските граждани се запознаят с конкретните ангажименти и задължения, които им носи членството?

Това е тенденция, която се забелязва във всяка една от страните-кандидатки - колкото повече се приближава членството, подкрепата пада. Интеграцията безспорно предизвиква някаква обратна реакция, в някои хора, които не искат да видят интегрирана Европа изобщо. Няма как тази тенденция да не се забележи и в България. Аз не очаквам и - мисля, че би било изключително наивно да се смята - че всички в България ще бъдат изключително доволни от факта, че България ще се интегрира в Европа. Има определени групи, които знам, че няма да са доволни от членството, защото ще бъде нарушен собственият им интерес - сивата икономика, онези, които извършват нарушенията в митниците, изобщо хората, които предпочитат да няма ясни правила, защото от това ще могат да спечелят повече.

Аз съм убедена обаче, че цената, която трябва да платим, си струва. България ще се сдобие с много по-конкурентно общество. Мисля, че ще живеем с повече напрежение, докато се изравним със изискванията на ЕС, но ще го направим. Няма съмнение, че нашите специалисти са конвертируеми. Факт е, че това ще създаде трудности в страната, защото в момента, в който ще има свободно движение на хора, много от нашите специалисти ще потърсят по-добра реализация навън. Но начинът е да създадем условия те да искат да останат в България.

Смятате ли, че е реално да се смята, че в следващия доклад на Европейската комисия ще се констатира, че в България има действаща пазарна икономика?

Бих искала аз да съм човекът, който ще може да ви каже "да", но нямам такова основание. Много често ми задават въпроси, които са свързани с функционирането на цялата държава, а аз отговарям само за преговорите.

Мисля, че ние трябва да въвличаме на най-високо ниво политици, администратори, хора от научните среди, за да могат те да дадат своите аргументи и своята ангажираност в този процес. За мен въпросът с редовния доклад е от много съществена важност, като гражданин. Той е и от много голяма професионална важност, защото преговорите са едната част, а редовният доклад е другата част, за да може България да приключи.

Третата част са възможностите на ЕС да присъедини страната ни.

Каква е българската позиция за затварянето на 3 и 4 блок и какви са нашите аргументи?

Още нямаме официално приета от правителството и официално представена позиция, защото това се предполага да стане след консултации с Европейската комисия. Всички представители на кабинета, и най-вече министрите Милко Ковачев и Соломон Паси са много активни да изясняват българската позиция. А тя е да постигнем колкото е възможно по-голямо удължаване на живота на 3 и 4 блок.

Това не би могло да бъде постигнато с цената на безопасността. Това е първото, за което един отговорен министър на енергетиката, какъвто без съмнение е министър Ковачев, води сметка.

Има друг въпрос, който ми се струва, че се изпуска - необходимостта да бъдат представени точни разчети от страна на енергетиката какво губим, какво печелим, кое за нас е по-изгодно, дали да поискаме пари, за да можем да развиваме ядрената си енергетика, не непременно свързана с 3 и 4 блок.

3 и 4 блок са малко число в нашата цялостна енергийна стратегия, те дават един малък процент от общата енергетика на страната. Това, което е по-важно и е постигнато в тази концепция за развитие на енергетиката, е България да намери своето място по отношение на газовия пазар, на приватизацията на ВЕЦ-овете, по отношение на топло-енергетиката, която разчита на въглищната промишленост, да комбинира цялата тази картина с това, което ядрената енергетика може да даде.

Европа рано или късно ще изработи своята обща ядрена политика. Дали в нея ще има място за ядрена енергетика, аз по-скоро смятам, че да. Но тя по-скоро ще отговаря на едни много завишени стандарти и ние трябва да бъдем готови да участваме в тази ядрена енергетика. За нас това е проблемът - бъдещето развитие на енергетиката. Защото на практика разногласието ни с Комисията засяга функционирането на 2-та реактора в продължение на една-две години - съгласно меморандума.

Разбира се, това, което на мен и на министър Ковачев ни се казва категорично от Брюксел е, че България започна преговорите защото се подписа под меморандума и не може да се играе два пъти с една и съща карта, ангажиментът, който сме поели е такъв, какъвто е и това трябва да ни е ясно. Аз не искам да коментирам тази част от нещата. За мен това, което остана като вкус, е огромният интерес към нашата енергетика на чуждестранните инвеститори. Това означава, че българската енергетика ще се развива, защото в нея ще има много пари, свежи пари, инвестиции. Това е сигналът, върху който ние трябва да градим собствената си политика и да разберем кое е най-доброто за нас. Дали най-доброто е да настояваме за една или две години повече разлика или да настояваме за такава справедлива компенсация, която да може много повече да помогне на нашата енергетика, изграждайки нещо ново, модерно, съвременно, което ще бъде за следващите години, а не за една или две.

Според Вас има ли място за промяна на позицията от заложените 2008 и 2010 г. ?

Аз не мога да се произнеса по този въпрос, защото не аз ще бъда човекът, който ще формулира енергийната политика на страната. Казвам това като човек, водещ общата координация на процеса на преговорите, който е запознат какво съдържа главата енергетика. Във всеки случай е жалко, че се говори само за това. Защото така се стеснява обхватът - не можем да не говорим за газовия пазар, за това какви възможности България пропуска. Нещата трябва да бъдат разглеждани в пакет. Общата позиция по енергийна политика включва законодателна институционална рамка, пазар на природен газ, проучване и добив на въглеводороди, твърди горива, транзит на електроенергия и природен газ, прозрачност на цените, прозрачност на инвестициите. Нищо например не се говори в публичното пространство за енергийна ефективност. В главата "Енергийна политика" се включват и други енергийни източници - възможността малките ВЕЦ-ове да се продават, дори без да следва обичайната процедура. Ние избираме едно нещо, говорим само за него и забравяме всичко останало. Убедена съм, че пазарът на природния газ е по-важен за България, отколкото затварянето на 3 и 4 блок с една година по-късно. Защото не става въпрос те да работят 30 години. Става въпрос дали затварянето да стане в края на 2006, или в края на 2007.