Българският кабинет по стъпките на унгарския "пример"",N

Практиката на други страни пряко доказва риска от по-рязкото увеличение на заплатите, предупреди пред радио "Нова Европа" Румен Добрински, експерт за Източна Европа и Русия в икономическата комисия на ООН, базирана в Женева. Коментирайки намерението на българското правителство да увеличи с 25% минималната работна заплата Добрински каза, че това създава риск за конкурентноспособността на българската икономика.

Като най-пресен пример той посочи увеличаването на заплатите в бюджетната сфера в Унгария, извършено преди последния изборен цикъл - по подобие на планираното от българското правителство увеличаване на минималната заплата месеци пред парламентарните избори. В Унгария действията на кабинета са довели до изключително големи макроикономически сътресения - валутна криза, нарушаване на макроикономическите пропорции, влошаване на целия макроикономически баланс, включително на платежния и на фискалния баланс.

Само преди ден агенциите съобщиха, че унгарското правителство ще се опита да намали бюджетния си дефицит от 5.3% за тази година до 4.5 - 4.7% от Брутния вътрешен продукт през 2005 г. В коментарите се посочва, че унгарското правителство се опитва да стабилизира икономиката на страната, за да може да въведе еврото през 2010 г., като за целта е необходимо да намали дефицита под 3 процента от БВП.

Плановете на българските управляващи са до 2 години след присъединяването на страната към ЕС - тоест през 2009-та, България да стане член и на Европейския монетарен съюз.

Добрински посочи, че по-рязкото увеличаване на минималната заплата не може да остане самостоятелен акт. "Повишаването на една категория заплати повежда със себе си цяла поредица от други стъпки, тъй като заплатите се ориентират една спрямо друга. Не можем да очакваме, че ще се повишат само минималните заплати - неизбежно ще има последици чрез увеличаване на заплатите и на средно и високоплатените категории работници и служещи. Това е рискът - че в краткосрочна и средносрочна перспектива това ще доведе до нарушение на макроикономическия баланс", заяви експертът.

Други икономисти изразиха опасения и от поредицата изявления на финансовия министър Милен Велчев, че на България вече не ѝ се налага да следва толкова стриктна фискална дисциплина и рестрикциите могат да намалеят.

Тезите на Велчев бяха определени като "политическа игра" от бившия член на УС на БНБ и експерт от Центъра за либерални стратегии Румен Аврамов.

"Това, което тревожи, е че един финансов министър започва да говори с езика на популизма, започва да говори за нарушаване на финансовата дисциплина", изрази опасенията си Аврамов. Според него, финансовите министри дори в условията на подобряваща се конюнктура, каквато е моментната ситуация в България, трябва да мислят за бъдещите моменти, в които тази конюнктура може да се влоши.

Като пример Аврамов посочи опитът на Франция през последните години: "Общо взето, след политическите забежки за изхарчване на фискалния излишък финансовите власти бързо стигнаха до извода, че трябва да бъдат много по-предпазливи и това, което генерират като излишък, общо взето да може да бъде запазено и използвано в по-тежки моменти".

Подобни опасения изрази и Георги Стоев от "Индъстри уоч", според когото тези изявления на Милен Велчев ще имат негативен ефект в инвестиционните среди.

"Със сигурност изявление, което казва - аз ще започна да харча дефицитно и освен това няма да се придържам към волята на парламента за закона за бюджета - дава сигнал на инвеститорите, че в момента в България министърът на финансите е с развързани ръце. Което в никакъв случай не означава хубаво място за правене на бизнес", коментира Стоев.

Икономическият експерт предположи, че това е опит на министър Велчев да привлече гласовете на някаква група българи, които го харесват като човек или като мъж, но със сигурност "не разбират какво е той като икономист".

Стоев предупреди, че тези опити на Велчев се плащат от всички български граждани, които се опитват да инвестират и да работят в страната, защото атрактивността на България в очите на инвеститорите е свързана и с имиджа на финансовия министър.

"Ако той продължи с тази теза и с тази доста голяма активност от последните няколко седмици, това няма да подобри шансовете на България", смята Георги Стоев.