Румънският външен министър Кристиан Дяконеску заяви, че Букурещ няма спор с България, но българският му колега Николай Младенов определи повдигането на въпроса от негова страна за "спорна зона" в Черно море като "абсолютна грешка" и "опит да се окаже натиск върху България в преговорите, който няма да бъде успешен".
Дяконеску от своя страна заяви пред телевизия "Реалитатя", че Букурещ има само "претенция да се уточни, съгласно правилата на международното право, една зона, едно геометрично място, спрямо което да се приложи конвенцията за морско право, тоест подялба съгласно тези правила".
Спорната зона в Черно море е от 17 кв. км и повдигането на темата от страна на Румъния бе обяснено с наличието на газови и петролни находища в района. Румъния обяви, че въпросът може да влезе в международния съд в Хага , където да се реши бързо по метода на равноотдалечеността. Според експерти обаче този метод не е в интерес на България, която иска спорът да бъде решен по принципа за делимитация по паралела. Румъния вече спечели подобен спор в Хага с Украйна.
Бившият външен министър Соломон Паси определи преди дни като "притеснително" румънското искане преговорите да бъдат завършени "по принципите на международното право и равната отдалеченост", тъй като това е математически принцип, който е неизгоден за България.
В румънската преса излязоха и информации, че повдигането на спора в момента, се обяснява и с уговарянето на трасето на проекта за газопровода "Южен поток":
На въпрос дали това отговаря на истината Дяконеску заяви, че този въпрос не влиза в компетенциите на министерството, което ръководи.
"В министерството на външните работи не се занимаваме с аспекти на енергетиката, икономиката, други въпроси. Ние се занимаваме с международни договори и с тяхното прилагане. Аз не зная какъв ще бъде резултатът, чрез прилагането на принципите на международното право, от подялбата между двете страни. Няма откъде да знам това", заяви румънският министър.
Младенов коментира обаче пред Нова телевизия, че ако се продължи с нагнетяването на ситуацията, няма да бъде постигнато решение по казуса.
"Когато ситуацията се успокои, когато се върнем на преговорите, тогава ще намерим решение", каза Младенов.
Преговори се водят от повече от 20 години на двустранно ниво, но за пръв път въпросът бе обявен публично от румънския първи дипломат.
"Излезем ли от рамката, която сме приели за преговори с Румъния, впуснем ли се в търсенето на някакви нови алтернативи под някакъв обществен натиск, ще навредим на собствения си интерес и ще навредим на интереса на решаването на казуса по най-добрия начин. Затова аз искам още веднъж да кажа нещо, което казах оня ден, мисля, че мина малко незабелязано – че колкото повече тази тема се политизира и коментира в България, толкова повече се влиза в интересите на други страни, не в интерес на България", каза Младенов.
Той посочи, че във външно министерство има изключително много хора, които са "дълбоко запознати с този казус, и са подготвяни от години и от години работят по този казус".
"И няма никакво основание да се притесняваме от него. Единственото ми основание да се притесняваме в момента в случая, и това е моето най-голямо притеснение, че колкото повече тази тема се държи в общественото внимание, колкото повече се нагнетява ситуацията в България по тази тема, толкова по-трудно ще намерим изход от нея. А намирането на решение е в интерес както на България, така и на Румъния. Но, пак казвам, решението трябва да бъде направено и намерено в рамките на преговори", заяви още Младенов.
Румънският външен министър Кристиан Дяконеску заяви, че Букурещ няма спор с България, но българският му колега Николай Младенов определи повдигането на въпроса от негова страна за "спорна зона" в Черно море като "абсолютна грешка" и "опит да се окаже натиск върху България в преговорите, който няма да бъде успешен". Дяконеску от своя страна заяви пред телевизия "Реалитатя", че Букурещ има само "претенция да се уточни, съгласно правилата на международното право, една зона, едно геометрично място, спрямо което да се приложи конвенцията за морско право, тоест подялба съгласно тези правила". Спорната зона в Черно море е от 17 кв. км и повдигането на темата от страна на Румъния бе обяснено с наличието на газови и петролни находища в района.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
19 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Дори най-демократичните държави, и всъщност най-вече те, поддържат силни служби по разузнаване и контраразузнаване. САЩ, Англия, Франция са все държави където тези неща са на ниво. Да имаш разузнавателна служба не е „надзъртане от любопитство в паницата на съседа“, а въпрос на собствена безопасност. Влизането в някакъв съюз (НАТО, ЕС) не предполага изоставяне на военните и разузнавателни функции! Проблемът у нас е, че тези служби у нас …бяха бъкани с компрометирани кадри от ДС. Всяко правителство кадруваше там и слагаше свои хора, в резултат вече няма останала абсолютно никаква приемственост в тези служби, а за капак разни тенекии внедриха откровени мафиоти в ДАНС – визирам „доцентът“ по престъпност Петров. С такива служби, верно че е по-добре направо да ги закрият, със съществуването си те носят повече вреда отколкото ако ги няма.
За едни румънците постъпвали правилно (?!) защото правителството било слабо, за други българите сме били агресивни, трети пък развиват не знам какви си философски теории за нацията. А нещата са много прости и се изчерпват с един елементарен факт: че, каквито и да сме ние българите, в дадения случай Румъния прояви акт на недобросъседство и на враждебност, който е абсолютно и напълно недопустим в един съюз като ЕС. Точка! Това фигурира и в правилата … на ЕС, което незабавно им беше напомнено, и то в доста строг тон, от ЕК.
Не желая да слушам теории за това какви били българите. Може много да се каже и за това какви са румънците, които с десетилетия буквално изтравяха населението на град Русе с отровните си гюргевски химикали въпреки многобройните протестни ноти на най-високо равнище! Ами какво да кажем за безкрайните протакания по Дунав мост от румънска страна? Сигурно няма да е преувеличено да се каже, че за последните 40 години Румъния се е проявила като добър съсед нито един път! Как ви се вижда това: в момента отношенията ни с Турция, която е ислямска държава, да са къде-къде по-добри отколкото с Румъния? Турците не ни правят спънки с тировете, не ни замърсяват с отровни химикали и НЯМАТ териториални претенции към България! Двете страни работиха усърдно да разрешат казуса с изместващото се корито на Резовска река и всякакви погранични въпроси бяха решени благодарение на добра воля и от двете страни, което не можем да кажем за Румъния!