Банките в надпревара за дял от фермерските евросубсидии

Банките в надпревара за дял от фермерските евросубсидии

Започва надпреварата между банките за усвояването на 180 млн. евро фермерски субсидии, които Европейският съюз ще даде безвъзмездно на селските стопани за обработването на нивите и за рибарство през 2007 г. Общо до 2013 г. те ще могат да погълнат част от 107 млн. евро за рибарство и 3.242 млрд. евро по програмата за развитие на селските региони, които се отпускат от Брюксел.

Това ще е възможно след като в петък 21 търговски банки подписаха меморандум за кредитиране срещу евросубсидия с министъра на земеделието и горите Нихат Кабил и Димитър Тадаръков, изпълнителен директор на Фонд "Земеделие". Очакванията са  до есента фондът да бъде акредитиран като разплащателна агенция за директните плащания от ЕС и разпределяне на парите за развитие на селските региони.

Подписаният документ предвижда регистрираните земеделски производители, които ще получават евросубсидии, да могат да кандидатстват за авансово кредитиране, като обезпечение ще им бъдат бъдещите плащания от ЕС. Това ще става с издадено от директора на фонд "Земеделие" удостоверение, че кандидатът за банков заем ще получи евросубсидия в съответен размер според обработваните хектари.

Така например ако фермер има да получава 10 000 лв. от ЕС за 2007 г., които по регламент се изплащат след декември, той може да тегли за същата сума заем няколко месеца по-рано. Министър Кабил заяви, че най-рано през август ще започнат да се издават удостоверенията, които ще служат като държавна гаранция пред банката и които ще се завеждат като залог в Централния регистър на особените залози. Чрез тях банките ще си връщат отпуснатите пари.

От финансовите институции обаче побързаха да направят уговорката, че е възможно за отпускането на кредит със залог евросубсидия да се искат и допълнителни обезпечения. Това е записано и в меморандума.

"Ще зависи от балансите на кредитоискателя, оборотите му, пазара”, обясни Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк".  По-скоро евросубсидията ще е допълващо обезпечение за искани по-големи от размера на европарите заеми, стана ясно от думите му. Той не можа да се ангажира с конкретен процент на лихвата, при който би могло да се отпускат кредити срещу евросубсидия. "Подходът ще е много индивидуален, не е все едно дали фермерът гледа малини, животни или извършва друга дейност", допълни Хампарцумян. Според него лихвата ще е разумна, като обезпечението от евросубсидията ще позволи по-агресивен подход.

Други банки обясниха, че е възможно средният лихвен процент да е около 8 на сто и в този диапазон да се развива конкуренцията за привличане на фермерите за авансовото кредитиране срещу евросудибсия. Това означава, че ако всички селски стопани решат да се възползват от услугата за предварително получаване на 180-те млн. евро за тази година, то в банките ще останат около 14.4 млн. евро от лихвите.

Според изпълнителния директор на фонд "Земеледие" Димитър Тадаръков е възможно лихвите за тези кредити да паднат доста, под натиска на удостоверенията за сигурните европлащания. "Това е 100-процентова държавна гаранция за сума, която със сигурност ще бъде възстановена на банките и те могат да си позволят  да свалят лихвите си до 6-6.5 на сто", коментира Тадаръков.

Банкери коментираха, че подобни кредити са много изгодни, защото фермерите този година могат да използват ефективно полагаемите им се евросубсидии три-четири месеца по-рано, а от следващата година могат да ги изтеглят авансово още през февруари и така да реализират свои инвестиционни проекти или да ги вкарат като оборотни средства на момента, вместо да ги чакат постфактум.

Проблем за фермерите обаче е, че те ще могат да кандидатстват за този вид кредити само пред банката, чийто клиент са към момента на регистрацията на обработваемите си площи във Фонд "Земеделие". При подаването на заявление за ползване на евросубсидии те посочват конкретна банкова сметка и в продължение на една година през нея стават плащанията. Това означава, че ако друга банка предлага по-добри лихвени условия, земеделският производител няма да може да се възползва от тях. Според финансовите институции обаче разликите в лихвените проценти надали ще са толкова сериозни, освен това в случая  има и множество други фактори, касаещи клиента фермер.

Още от Бизнес

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?