Белград и Прищина обсъждат размяна на територия, но диалогът отново е застрашен

Напрежението се покачва преди планираната визита на Вучич в Косово

Хашим Тачи, сн. БГНЕС

Сръбският президент Александър Вучич отказа да разговаря с колегата си от Косово Хашим Тачи и е неизвестна бъдещата съдба на диалога между Белград и Прищина, съобщи агенция Танюг, цитирана от БТА.

Това е заявил пред журналисти ръководителят на канцеларията на сръбското правителство за Косово след разговор на Вучич с ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини.

Президентът на Косово Хашим Тачи към 9.30 часа също разговаря с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността Федерика Могерини, отбелязва агенцията.

На срещата се очакваше двамата лидери за пръв път да обсъдят официално и идеята за териториална размяна.

На този фон президентът на Сърбия Алексндър Вучич нареди на армията, а след това е поискал и от полицията и Агенцията за сигурност и разузнаване да прекратят всякаква комуникация с косовската полиция, силите КейФОР или които и да било албански и международни представители, действащи на "територията на автономна област Косово", съобщи сръбската държавна телевизия РТС.

Искането е свързано с планираното от Вучич посещение в северната част на Косово. До късно снощи сръбският президент е обсъждал ситуацията с най-близките си сътрудници, но те останали поделени по въпроса дали той трябва да посети Косово през уикенда или не.

Посещението на президента на Сърбия, обявено за събота и неделя, изненадващо бе поставено под въпрос след информациите, че Прищина възнамерява да му попречи да посети ВЕЦ Газивода в северната част на Косово.

Един ден преди визитата на сръбския президент и след заплахи от Прищина, които поставиха под въпрос посещението, Косовска Митровица е на крака, отбелязва Танюг.

Гражданите на града очакват, че Вучич все пак, ще посети Косово. Ако това се случи, Вучич ще бъде посрещнат на входа на северната част на града с билборд, на който пише "Добре дошъл, президенте" и със знамена на Сърбия, издигнати на пътя към Митровица. В северната част на града е засилено присъствието на полиция по улиците.

Възможна е териториална размяна

В същото време европейският комисар по политиката за добросъседство и преговорите за разширяване на ЕС Йоханес Хан коментира, че идеята за териториална размяна между Сърбия и Косово не бива да бъде отхвърляна изначално въпреки опасенията в региона и отвъд него.

"На този етап ние би трябвало да позволим на двете страни да обсъдят тази и други идеи и, с подкрепата на ЕС, да преговарят по тях", каза Хан пред германския в. "Велт".

Хан добави, че разбира, че това е емоционален въпрос, но отхвърли страховете, че промени на границата биха могли да доведат до някакъв вид етническо прегрупиране.

"Това няма да се случи", каза той.

Комисарят изрази увереност, че "правителствата в Сърбия и Косово ще действат отговорно", като посочи, че всяко едно споразумение ще получи международна подкрепа, само ако изпълни регионалните искания и донесе повече стабилност в региона.

Президентите на Сърбия и Косово предстои да се срещнат днес, за да възобновят преговорите в Брюксел, насочени към нормализиране на отношенията помежду им, на фона на надежди за постигане на споразумение още следващата година.

Каква е идеята?

Шаип Камбери, кмет на сръбската община Буяновац, ще започне да осъществява старата си мечта, ако Сърбия постигне споразумение да замени част от своята територия със съседно Косово. Споразумението би направило града на Камбери и други две сръбски общини /Медведжа и Прешево/ част от Косово, нещо, за което етническите албанци, доминиращи в региона, гласуваха още през 1992 г., съобщи БТА.

Всички албанци си мечтаеха, че това ще се случи един ден, заяви Камбери. Никога не е било толкова близко, каза той.

В замяна Сърбия ще получи част от Северно Косово, населено предимно със сърби.

Идеята бе подета първоначално от сръбски представители, сред които министърът на отбраната и външния министър. Президентът на Косово Хашим Тачи по-късно я възприе и каза, че ще я обсъди със сръбския президент Александър Вучич в Брюксел.

Предложението раздели Европейския съюз. Домакин на срещата днес ще бъде Федерика Могерини, ръководителка на външната дипломация на ЕС, която не отхвърли идеята. Но германски официални представители заявиха, че тя ще отвори стари рани в региона, който все още носи белезите на етническите конфликти през деветдесетте години.

В балканския регион привържениците на идеята казват, че размяната ще помогне да бъдат решени конфликтите между двете страни почти 20 години след като бомбардировките на НАТО помогнаха да бъде сложен край на сръбската война срещу бунтовниците в Косово, което тогава бе част от нейната територия. Противниците обаче твърдят, че това ще узакони причината за сраженията на Балканите през деветдесетте години - така нареченото етническо прочистване, прогонването на общности, които не принадлежат към главната етническа група в региона, където те живеят.

Разбира се, ние ще разгледаме това подобаващо, заяви служител на ЕС, който пожела да не бъде назоваван. Не искаме да одобряваме нещо, което би могло да се окаже нефункционално или да посее семена на нови конфликти в бъдеще. Но няма да го отхвърлим, ако двете страни стоят твърдо зад споразумението, каза той.

Вучич трябва да посети Косово този уикенд, за да обясни последствията от потенциално споразумение на сърбите, които живеят там. Важно е да се използва този импулс, за да се постигне споразумение, заяви Хашим Тачи на пресконференция в сряда.

Сърбия загуби контрол над Косово през 1999 г. след кампания на НАТО да спре убийствата на етнически албанци в двугодишната война срещу бунтовниците. Десет години след като обяви независимост, Косово е признато от повече от 100 страни, включително 22 членки на ЕС, макар Сърбия да продължава да твърди, че то е част от нейната държава. Двете страни през 2013 г. се ангажираха с диалог с посредничеството на ЕС, за да решат всички оставащи проблеми, но оттогава не е постигнат голям напредък.

Споразумението между двете страни е насочено към взаимно признаване. То евентуално ще доведе до членството на Косово в ООН, стъпка, на която в момента налага вето историческият съюзник на Сърбия Русия.

Едно споразумение обаче също така ще циментира "етническото прочистване", казва отец Сава Янич от манастира Високи Дечани в Косово, който датира от 14 век. Едно прибързано решение ще отвори серия нови проблеми по същия начин, по който прибързани решения през деветдесетте години допринесоха за отварянето на кутията на Пандора, пълна с кървави националистически конфликти, заяви той пред Ройтерс в имейл. Това няма да стабилизира Балканите, това само ще отвори нови рани, написа той.

Група активисти, наричащи се Граждани и приятели на Балканите срещу размяна на територии, написаха отворено писмо, в което предупреждават за възможните ефекти на споразумението. Ние умоляваме ЕС, неговите членки, САЩ да преосмислят позицията си за такова връщане към етнификация на политики и граници, се казва в писмото.

Флориан Бибер, един от подписалите писмото и балкански експерт в университета в Грац, Австрия, заяви, че подобно споразумение може да мотивира босненските сръбски националисти да поискат техният регион да се отдели от останалата част на Босна и Херцеговина.

Сърбите са само четири процента от населението на Косово от 1,8 милиона души. Повечето от тях живеят северно от река Ибър в района, граничещ със Сърбия, който ще се присъедини към Белград. Хиляди обаче ще останат в южно Косово, на територията, която ще бъде контролирана от Прищина.

Всичко, което разрешава спора за статута между Косово и Сърбия, е добро нещо, заяви Марко Прелец от Централноевропейския университет в Будапеща. Това може да намали напрежението, като покаже, че е възможно двама политически лидери, които в миналото са били на противоположни позиции, да постигнат известно общо становище, каза Прелец. 

Още от Европа