Бенедикт ХVІ посети еврейска синагога н Кьолн и осъди надигащия се антисемитизъм

По време на посещение в германска синагога папа в петък Бенедикт ХVІ предупреди за надигащ се антисемитизъм и враждебност към чужденците, предадоха световните агенции.

В синагогата, която беше разрушена от нацистите през 1939 година и възстановена 20 години по-късно, се намира паметник 6 милиона евреи, които загинаха в Холокоста.

Папа Бенедикт е вторият глава на католическата църква, който някога влиза в синагога.

“Днес, за съжаление, сме свидетели да появата на нови знаци на антисемитизъм и различни форми на враждебност към чужденци”, каза папата.

Папата осъди избиването на милиони евреи в Европа от нацистите и го определи като нечувано престъпление. Той присъства на кадиш (молитва за мъртвите), а след това се помоли пред мемориала на жертвите на еврейския геноцид в синагогата в Кьолн. Той влезе в главната зала, когато хорът запя “Шалом алехем” или “мирът да е с теб”.

Посещението на Бенедикт в еврейския храм подчертава приемствеността с неговия предшественик Йоан Павел Втори, който направи първата историческа визита в синагога в Рим през 1986 г.

Първият папа –германец от 1000 години насам е високо ценен от ръководителите на еврейската общност заради работата му по фундаментални теологически теми, докато отговаряше за доктриналната политика на Ватикана при папа Йоан Павел Втори, отбелязва Си Ен Ен.

Като момче в родната му Германия Бенедикт е бил въвлечен в хитлеристкото младежко движение, а по-късно е дезертирал от германската армия.

По-рано тази година Израел реагира на това, че Бенедикт ХVІ не е споменал страната в списъка с държавите, поразени от тероризма, осъден от папата.

Израелското правителство повика папския представител и заяви, че папата “умишлено е пропуснал” да заклейми терористичните атаки срещу Израел. Напрежението се изостри заради изявление на Ватикана, който настоя с твърд тон да спрат опитите за поучения към папата какво да говори и какво не.

Поради този причина посещението на папата в синагогата и срещата с еврейската общност има допълнителен смисъл.

Членството Бенедикт в Хитлеристкото младежко движение докато е бил ученик стана повод за някои предизвикателни заглавия след избора му за глава на Римокатолическата църква на 19 април т.г. В мемоарите си бившият германския кардинал Йозеф Рацингер, настоящ папа Бенедикт ХVІ пише, че бил привлечен в организацията от местните власти, което е било общоприета практика в годините на нацизма. Той обаче попаднал на отзивчив учител, който му съдействал да не изпълнява задълженията си, произтичащи от членството.

Той споменава и как няколко пъти е изразявал отвращението си от нацизма, включително при инцидента с крещящ офицер от СС, който искал да го запише доброволец в елитните войски на Хитлер, а след това го сгълчал, когато младият Рацингел обяснил, че учи за свещеник.

Той е постъпил в армията на 18 и е минал базисно обучение, а след това е рискувал да бъде екзекутиран, тъй като избягал от армията и се върнал у дома няколко дни преди края на войната. Американските окупационни сили го вземат за военнопленник, когато откриват, че бил войник, но го освобождават след няколко седмици.

Бенедикт каза, че открил знак на провидението във факта, че папата поляк, който е живял под нацистка окупация, е бил наследен от папа германец.

“И двамата папи в своята младост – на различни страни и в различна ситуация – са били принудени да изпитат варварството на Втората световна война”, каза Бенедикт през май т.г.

При пристигането си в Кьолн в четвъртък Бенедикт ХVІ каза, че иска да съживи вярата в Европа и се надява също да подобри отношенията между католиците и вярващите в други религии.

Над 400 хиляди католици са в Кьолн за Световния младежки католически форум. Очаква се броят им да се удвои за литургията на открито, която папата ще отслужи в неделя.

В петък следобед Бенедикт ХVІ има среща с представители на германските Протестантски църкви. Планирани са и срещи с представители на мюсюлманската религиозна общност.