"Бензиноколонка с армия" : Украйна заплаши да удари Русия с "безпрецедентен брой" дронове

Украйна, която изпитва недостиг на боеприпаси и военен персонал, постигна поне един значителен успех през последната година - неутрализиране на Черноморския флот, потапяйки 30% от корабите му. Сега тя възнамерява да повтори това постижение в руския тил - като дезактивира нефтопреработвателната инфраструктура, която осигурява на армията на агресора гориво, а на правителството - петродолари.

Както при флота, основното средство за постигане на тази цел са дроновете. Всеки месец все повече и повече от тях ще се появяват над руска територия, казва пред Bloomberg Михаил Федоров, министър на цифровата трансформация на Украйна, който ръководи производството на дронове: "Броят на дронове с голям обсег ще бъде безпрецедентен".

Малко се знае за техническото развитие на украинските дронове, успешното им използване на големи разстояния обаче беше доказано едва през последните седмици.

Украинските производители вече са готови да произведат над един милион дрона за нуждите на армията. Правителството е отпуснало около 40 милиарда гривни (над 24 милиона евро) за организиране на производството, заяви премиерът Денис Шмигал в началото на март.

Петролен удар

Тази година украински самолети вече са атакували 15 завода в Русия, чийто общ дял в руската нефтопреработка през декември е надхвърлил 45%, според оценки на Bloomberg. Не всички от тях са били повредени, но според различни оценки поради нанесените щети Русия е загубила около 10% от производството на гориво.

Ако вземем предвид само рафинериите, които произвеждат бензин и дизелово гориво, икономиката е загубила около 9% от производството, или 77,4 хил. тона на ден на база преработен петрол, изчисли Ройтерс. Общо 13% (около 112 хиляди тона на ден) от общия капацитет на съществуващите първични нефтопреработващи агрегати в рафинериите са в режим на авариен престой.

Според JPMorgan Chase украинските атаки са извадили от строя капацитет с 900 000 барела (около 123 хиляди тона) на ден. Тяхното възстановяване може да отнеме "няколко седмици, ако не и месеци“, пишат банкови анализатори. В резултат на настоящата ситуация, според техните оценки, допълнителната рискова премия възлиза на 4 долара за барел спрямо световните цени на петрола.

Според главния изпълнителен директор на петролния търговец Gunvor Торнбьорн Торнквист, дроновете са извадили от строя капацитет от 600 000 барела на ден (82,5 хиляди тона). "Това е важно, защото ще засегне пряко износа на рафинирани продукти“, каза той на енергийната конференция CERAWeek. "Така че износът вероятно ще намалее с няколкостотин хиляди барела на ден.“

Намаляването на приходите на руския бюджет от износ е една от целите на атаките срещу рафинериите. Те трябва да подкопаят и снабдяването на въоръжените сили на агресора. Освен петролни рафинерии, дронове през януари успешно удариха петролно депо в град Клинци, Брянска област, предизвиквайки силен пожар. Поради по-ранни атаки Русия вече беше загубила една десета от износа си на петролни продукти в началото на годината, а правителството забрани износа на бензин от 1 март до 31 август (въпреки че намаляването на доставките им може да бъде компенсирано в определена степен чрез увеличаване на износа на суров петрол).

От символичен опит до мащабна кампания

Франсиско Сиера Мартинс, главен изпълнителен директор на Terminal Autonomy, американска компания, основана миналата година, която произвежда дронове в Украйна, нарича нападенията "нова форма на война на изтощение": "Русия е бензиноколонка с армия и ние смятаме да унищожим тази бензиноколонка. Фокусираме се върху това, къде можем да ударим по-силно и това са финансовите ресурси".

Дори ако дроновете не успеят да взривят обект, руските системи за противовъздушна отбрана трябва да изстрелят срещу тях ракети, което може да струва 40 пъти повече от безпилотния самолет, който свалят. Така че и тук има икономически ползи, добавя Сиера Мартинс.

"Лидерите на Украйна изглежда смятат, че дори и да трябва да се защитават, те трябва да продължат да нанасят щети на Русия“, казва Питър Шрьодер, бивш старши анализатор на ЦРУ за Русия. Това, което започна като до голяма степен символичен опит за пренасяне на войната във вражеска територия, добавя Шрьодер, имайки предвид удара с дрон срещу Кремъл в нощта на 3 май 2023 г., се превърна в "мащабна кампания за нанасяне на щети на стратегически цели“.

Ударите са предназначени и за оказване на психологически натиск, казва говорител на друг производител на дронове пред Bloomberg, тъй като Москва се опитва да гарантира, че войната не засяга всекидневния живот на хората и да накара обществото да мисли, че това не го засяга. Но губернаторите на регионите, където долитат дронове, постоянно съобщават за атаки, въпреки че властите се опитват да намалят ефекта, като заменят думата "експлозия“ и призовават, а понякога и забраняват, както в Ленинградска област, да се снимат атаките с дрон и разрушенията, които те причиняват, както и да се публикуват такива материали в социалните мрежи.

"Те приемат това много сериозно“, призна Алексей Мухин, генерален директор на Центъра за политическа информация, който съветва президентската администрация, в разговор с Bloomberg. "Населението иска да знае кога Русия ще отговори.“

Докато рафинериите в европейската част на Русия не загубят половината от капацитета си, атаките с дронове едва ли ще повлияят значително на хода на военните действия, смята експертът по пазара на петрол и газ Михаил Крутихин. Но гражданският сектор ще пострада. "В името на войната Кремъл е готов да пожертва много и снабдяването на войските най-вероятно ще бъде негов приоритет; други потребители на бензин и дизелово гориво, включително земеделски производители, може да проявят търпение“, казва Крутихин. „"Това не може да не провокира прекъсване на доставките, недостиг по бензиностанциите и, разбира се, нов кръг от увеличения на цените на дребно на моторното гориво и в крайна сметка на цените на всички стоки, доставяни по пътищата.“