Бесът на паниката

Бесът на паниката

След истеричната реакция, с която властта реагира на "Марша на несъгласните", дясно-лявата опозиция се превръща от маргинално политическо явление в центристко, мейнстриймово движение. Нещо като народните фронтове отпреди двайсет години, когато бъдещата власт на бъдещите независими държави се раждаше по улиците и площадите.

Още малко и властта щеше да опази «стабилността» до парламентарните и президентски избори. Като че ли границата на търпение се преместваше все по-надалеко и то по една единствена причина: по-голямата част от ширнармасите (руски нов говор: «широки народни маси» - бел. пр.) механически се доверява на Путин, гласува за него, с увлечение следи привидното боричкане на кандидатите за наследници Медведев и Иванов, на "Единна Русия" и "Справедлива Русия". Социално слабите и възрастните по навик се възмущават от това или онова, но на тях бързо им запушват устата с разни «национални проекти» и «кметски надбавки».

Оказва се обаче, че пълното обезсмисляне на изборите, монополизирането на политическата и икономическа система, стимулирането на самоцензура в медиите, ксенофобията на държавно ниво имат своята естествена граница на проникване в една среда, която до неотдавна бе пазарна и политически свободна. Народът престава да приема себе си като "путинско болшинство", "офисен планктон", "бизнесинтелигенция" - и протестът се излива от кухненските дискусии в масови улични акции.

Проблемът за властите е там, че протестната активност от нов тип стремително се подмладява. Това вече не са пенсионерите, които на границата на двата века бяха най-активната политическа сила. Не, сега на смяна идват по-младите поколения. Младежите без усилия преодоляват психологическата бариера между университетската аудитория и улицата. Но за реализиралата се, адаптирана, образована класа, която ругае "режима" в стаите за пушене на ремонтираните по европейски стандарт офиси, е все още трудно да се присъедини към маршовете на протестиращите. Като достопочтена прослойка те по принцип не са склонни към политическа активност. Но апатията, конформизмът, нежеланието да се гласува поставят вече собственото им бъдеще под заплаха. Политическите рискове за техния бизнес и за собствеността им стават прекалено високи. Административните провали в системата, в която всяка крачка се заплаща с рушвет, стават несъвместими с воденето на нормален живот. Което значи, че следващата крачка на «адаптираните» ще ги насочи към единна протестна политическа платформа и начин на действие.

Властите не просто се страхуват от това. Там, горе цари истерия. Паника. В толкова специфично състояние трудно се приемат обмислени решения. Ето как властите – не народът, именно властите! – започват репетиции за Майдан по украински. С призрака на Майдана те плашат самите себе си до смърт.

Най-новите изследвания на социолозите потвърждават: мнозинството от населението, без да участва в протестните акции, проявява съчувствие. Както се казва, "в мислите си е с тях". Сред респондентите са и такива, които работят в органите на властта, включително и в силовите институции. За сега това са същите хора, които гонейки политиката от живота си като досадна муха, гласуват за партията на властта или въобще не излизат на избори. Но съвсем без политика вече не върви. Степента на деполитизация на руския народ се оказва силно преувеличена. Отначало той се измори от политика. След това обаче му дойде в повече нейното отсъствие.

...В Събота, в деня на московския "Марш на несъгласните", ми позвъни приятел, пътуващ по една от главните входни магистрали към столицата – цялата била задръстена от камиони, натоварени с ролки бодлива тел. Както изглежда не е станало нужда. Отложили са за следващия път.

Нещо се задвижва горе, някакъв глух тътен се чува отдолу. Точно преди две десетилетия Борис Гребеншчиков пророкува "Хората, стреляли по нашите бащи, тъкмят планове за нашите деца". Децата ни пораснаха. Сега са на по 20 години. И наистина, същите онези хора вече са подготвили за тях съвсем конкретни планове. Безпокойството за децата изкарва хората на улицата.

Андрей Колесников е авторитетен политически наблюдател на РИА Новости. Юрист. Работил е във Върховния съд на РСФСР. Бил е редактор в най-реномирани руски медии като «Огоньок», «Новое время», «Известия». Днес е търсен колумнист в няколко издания. Води курсове по политическа журналистика във Висшия икономически институт. Лауреат на множество награди, сред които премията «Адам Смит» за 2000 г.

Бележки и превод Милен Радев

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?