Без съмнение 2023 ще е най-топлата година

Данните показват, че ноември 2023 г. е поредният най-топъл месец в света. Бразилия записа нов топлинен рекорд, като имаше и горещи вълни в Африка и Южна Америка. Дневната аномалия на средната глобална температура, макар и за кратко, надхвърли 2 °C. В Европа месецът беше топъл, но с големи контрасти – с температури от минус 33 °C до плюс 35°C.

Топлата есен в България доведе до форсмажорни обстоятелства, като във втората половина на месеца, само в рамките на седмица, през страната преминаха два необичайно силни циклона, които предизвикаха обилен снеговалеж, гороломи, бурни ветрове, причиниха много материални щети и отнеха човешки животи. По света ноември се нарежда в поредицата от рекордно топли месеци, които започнаха от юни тази година и, освен че 2023 г. ще е най-топлата, има голяма вероятност да бъде и първата година с аномалия над 1.5 °C от доиндустриалните нива.

Горещият ноември

Средната температура на въздуха през ноември 2023 г. в глобален план беше с 0.85 °C по-висока спрямо новия климатологичен период 1991-2020 г. и с 1.09 °C месецът е бил по-топъл от предишния климатологичен период 1981-2010 г., според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). Досегашният ноемврийски първенец от 2020 г. е детрониран с превишение от 0.32 °C. Тези стойности добавят и ноември към поредицата от рекордно топли месеци, които започнаха от юни тази година.

Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за ноември спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г насам. Източник: C3S/ECMWF

При анализ на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1850 г., тенденцията на повишение на средната глобална температура за ноември от 1979 г. насам е 0.20 °C на десетилетие, а аномалията на тазгодишния ноември, спрямо средната от доиндустриалната епоха (1850 – 1900 г.), е приблизително 1.75 °C и превъзхожда значително заложените в Парижкото споразумение 1.5 °C. В тази връзка за първи път през ноември, макар и само за два дни, имаше превишение от тези нива с цели 2 °C

Фигура 2. Отклонение на средната дневна температура на въздуха, спрямо нормата за 1850 – 1900 г. за цялото земно кълбо

От началото на годината до края на ноември няма ден, през който средната температура да е била с аномалия под 1 °C, спрямо средната за периода 1850-1900 г., което в записа от данни също няма аналог. Ако до края на годината се запази подобна аномалия на дните, има голяма вероятност да се окаже, че 2023 г. ще бъде първата година с аномалия над 1.5 °C над доиндустриалната епоха. Трябва да се има предвид, че говорим все още за единични превишения на тази стойност, а не за средни многогодишни стойности.

Рекордно високи температури даже в Сибир

През ноември 2023 г. средните температури бяха значително над норма в големи части от света, като се открояват районите на централноазиатските републики, северните части на Сибир, Северна Америка (Фиг. 3). Почти цяла Африка също е с наднормени температури, като в южните части на континента няколко горещи вълни доведоха, до рекордно високи температури в няколко страни, като ЮАР, Зимбабве и Ботсвана.

Температурите бяха много по-високи от средните и в северните и централните части на Южна Америка, особено в части от Бразилия, Боливия и Парагвай. Високите температури съвпадат с изключително сухи условия в басейна на Амазонка. Бразилия има вече нова най-висока измерена температура – 44.8 °C, отчетена в град Арасуаи. Предишният рекорд на страната беше от 2005 г.

За разлика от "горещите" места, тези с отрицателна аномалия са с много по-малка площ и са главно в Антарктика, Южно Чили, Аржентина, Африканския рог, Югоизточна Канада, Монголия и Северен Китай.

Фигура 3. Аномалии на средната температура на въздуха за ноември 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF

Температурата над моретата и океаните също е с много големи площи на наднорменост. С отрицателна аномалия е въздухът над водите около южната част на Южна Америка, около Гренландия и източно от Австралия. Феноменът Ел Ниньо, който има влияние върху вариациите на земния климат, до момента оправдава очакванията на числените модели – за високи стойности, но далеч от силните такива събития на 2015 и 1997 г.

В Европа скоростта на ръст на градусите превишава тази в света

В Европа ноември 2023 г. беше със средна температура с 0.48 °C по-висока от нормата за периода 1991-2020 г. Тази стойност е значително по-ниска от най-топлия ноември на континента през 2015 г. Също така за последните 30 години е имало 14 случая на по-топъл ноември от тазгодишния. Въпреки това от 1979 г. досега, скоростта на повишение на средната ноемврийска температура в Европа е значително по-голяма от тази за света и възлиза на 0.58 °C на десетилетие.

В регионален план тази година се наблюдават големи различия между поднормената северна част на Европа и наднормената южна (Фиг. 4). Скандинавският полуостров, Прибалтика и Шотландия са с отрицателни аномалии, като на места в Швеция и Норвегия средните температури са с до 7 °C по-ниски от нормалните. В централните и северните части на Швеция са измерени температури под -30 °C , като шведската служба за времето е регистрирала температура от –33.4 °C в Никалуокта, градче в планините на Северна Лапландия. В Южна Европа продължителни периоди на необичайно високи температури доведоха до измерването на типично летни стойности от 32 °C в Испания, и 35.1 °C в Гърция, на о. Крит.

Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха за ноември 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF

В нашата страна ноември 2023 г. беше по-топъл, спрямо нормата за периода 1991-2020 г. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, месечната аномалия средно за страната е била с около 2 °C. По-голямо отклонение от нормите има в Източните Родопи, и на места в източните и северозападните райони на страната. Около и дори поднормени средни температури са регистрирани в планините, особено по високите части над 2000 м. н. височина.

У нас затоплянето е в планините

Според тези данни, тазгодишният ноември у нас е извън топ 5 на най-топлите ноемврийски месеци. Само за този век има повече от шест по-топли месеци. Водачи в тази класация са месеците ноември през 2010 г., следван от 2019 г., които имат положителна месечна аномалия над 4 °C (Фиг. 5). За последните 30 години месец ноември се е затоплил най-малко от всички есенни месеци – повишението на месечната температура средно за страната е около половин градус. В крайните южни и северозападни райони от страната не е настъпила съществена промяна в средните температури, докато в планинските райони на Западна България се наблюдава затопляне с 0.7 °C до 1 °C. В повечето равнини и низини новата 30-годишна норма е с 0.3 до 0.6 °C по-висока от старата.

Фигура 5. Отклонение на средната температура на въздуха в България през ноември 2023 г., спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г.

Ноември тази година започна с почти лятно време с високи за сезона температури. На много места първите слани и мразове закъсняха спрямо средните дати на случване. Към края на месеца настъпи нормализиране на температурите. В края на второто и през последните дни на третото десетдневие средните температури бяха под нормите, като това в известна степен компенсира екстремно топлите дни от началото на месеца и затова месечната аномалия е около 2 °C.

При двете сериозни застудявания около 18 и 25 ноември през страната преминаха необичайно дълбоки циклони – добре развити, с много ниско налягане в центъра. Нетипичното за ситуацията беше, че циклоните се появиха и разгърнаха само с една седмица отстояние. И при двата се стигна до снеговалежи в равнините, които особено в Добруджа, Лудогорието и Предбалкана, доведоха до затворени пътища, откъснати села и проблеми с електрозахранването. При първата обстановка, вятърът във Варна достигна ураганни стойности, а при втората – по-големият проблем беше свързан с множеството прекършени клони и дървета, както и с накъсани проводници. Разбира се, основната причина беше дебелият сняг, който беше тежък и мокър. Но силният и унищожителен вятър (горолом), който се получи е вследствие на топлата есен, която имахме.

Връзката е, че топлото и слънчево време през септември и октомври, както и липсата на сериозни мразове, забави листопада на дърветата, а голямата листна маса стана предпоставка обилният снеговалеж да причини много щети и да има много счупени клони и повалени дървета. Ето как климатичните промени, под формата на високи есенни температури, доведоха до щети, както върху инфраструктурата, така и върху природата. Неведнъж в нашите гори сме имали горолом, вследствие на обилни снеговалежи, но това се е случвало при ранни снегове през октомври, когато все е още е нормално повечето дървесни видове да бъдат с листа. Тази година в това отношение имахме прецедент, като отново ще повторим причината – топлата и слънчева есен през септември и октомври.

Какво е положението с ледовете

В Арктика площта с морски лед за октомври 2023 г. е с 4% по-малко от средното за периода 1991-2020 г. Това отрежда 8-мо място в класацията за най-малко лед през ноември, като "рекордьорът" в това направление – ноември през 2016 г., остава далеч напред със своите 13% по-малко лед от нормалното. В регионален план, по-малък по обем е ледът в крайбрежните морета на Северния ледовит океан, докато в самия океан се регистрират обширни площи с лед с по-голяма дебелина и плътност от нормалното.

В Антарктика след няколко поредни месеца с рекордно малка площ на леда, през ноември 2023 г. стойностите на аномалията по този показател отреждат второ място. Макар и с малка разлика, спрямо тазгодишния месец, водач остава ноември от 2016 г.

Фигура 6. Аномалия на площта с антарктически морски лед от 1979 г. до днес, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник: C3S/ECMWF

В регионален план се наблюдава нарастване на концентрацията на морски лед в моретата около Западна Антарктида – Белингсхаузен, Рос и Амундсен. Същевременно с по-ниски от обичайните остават нивата северните краища на периферните морета.

Ноември 2023 г. показа на света, че всичко е възможно и обори очакванията за намаляване на положителната температурна аномалия. По този начин вече е почти напълно сигурно, че календарната 2023 г. ще бъде най-топлата в историята, като очакваната аномалия за годината доближава 1.5 °C – стойност, която се счита за „преломна“ по отношение на затоплянето на климата. Очакванията на климатолозите бяха, че ще достигнем до тази стойност след няколко години, но ето че скоростта, с която се развиват климатичните промени, е по-висока от прогнозираната. В тази връзка полемиките за това какви действия да се предприемат в тази посока, бяха особено ожесточени на лидерската среща COP28, като какво се случи там може да прочетете тук.

* Авторът е доктор по климатология, защитил е докторат на тема "Съвременни изменения на климата в България". В момента е асистент по климатология в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси.