Бивши от ДС кроят провокация срещу президента

Когато си промените спецслужбите, тогава можете да очаквате и членство в НАТО, е заявил в София експертът по сигурността от НАТО Жан Робиар, който е провел рутинни срещи в министерството на външните работи и министерството на отбраната, научи Mediapool от правителствени източници.

Както предвижда и наскоро гласувания от кабинета закон за класифицираната информация, определен брой служители ще имат достъп до определен вид информация. Съгласно правилата, валидни за страните -членки на НАТО, всички служители, които имат достъп до информация, разпространявана сред съюзниците, биват подлагани на процедура, известна като clearance, или проверка за надеждност. Целта проста - да не се допусне изтичане на информация към страни, които не са членки на НАТО.

По обясними причини в НАТО е изключително подозрителни към възпитаниците на московски военни училища и академии, както и към служители на бившите специални служби на комунистическия режим, които са били де факто не национални служби, а регионални клонове на КГБ.

Информацията, че правителството е предоставило на НАТО "списък със служители на ДС, които още работят в българските спецслужби", публикувана в "24 часа", вероятно е пусната с манипулативни цели и е явна провокация срещу президента Стоянов и външния министър Соломон Паси, смята високопоставен правителствен източник. Подобен род "информации" обслужват интереса най-вече на бившите служители от ДС, които очакват медийна и обществена реакция срещу опитите на НАТО да "кадрува" тайните служби. Ходът със службите е удобен от предизборна гледна точка за най-вече за БСП и ДПС, които в последните месеци афишираха публично желанието си за смяна на шефовете на специалните служби, които се предлагат от правителството, но се назначават с указ на президента.

Подобен "списък" не е искан и от никоя друга държава сред бившите членове на Варшавския договор, защото той не е и нужен, обясни източникът. Българското правителство много добре знае, че без да реформира и модернизира специалните служби, няма изгледи да получи доверието на страните-членки на Алианса. Отделен е въпросът, че спецслужбите не са предоставяли "списъци" на когото и да е.

Междувременно шефът на комисията по досиетата Методи Андреев заяви пред Mediapool, че спецслужбите у нас нямат законово основание да дават информация за броя на служителите на бившата ДС на външни източници. В Комисията не са били уведомени за исканата информация, а ако тя е била изнесена, комисията била прескочена като инстанция, заяви Методи Андреев.

Според закона за досиетата специализираната комисия е упълномощена да дава информация за спецслужбите, но към нея никой от управляващите не се е обръщал за списък със служители на ДС, каза Андреев.

"Не знам какъв е бил резултатът от оценката и дали сме включени в този обмен на информация на НАТО", каза още Методи Андреев. Според него не можем да бъдем включени, докато парламентът не приеме закона за класифицираната информация и той започне да действа. В този случай този закон е от решаващо значение, смята Методи Андреев.

По-сериозното предизвикателство пред управляващото мнозинство е каква е принципната му позиция по въпроса с бившите служители на ДС и т.нар. досиета на бившата ДС. Представители на мнозинството обявиха, че смятат да променят закона за досиетата, чуха се и гласове за това, че досиетата трябва да бъдат унищожени и тази страница от миналото да бъде най-после затворена. Но ако заявените приоритети на правителство за членство в ЕС и НАТО са искрени, тази страница от миналото не трябва да бъде затваряна, преди да е внимателно прочетена и разбрана.