Бившият елит на ГДР и руският първи дипломат във ФРГ погребаха Маркус Волф

В събота на едно от гробищата в Източен Берлин, в парцела, в който още през годините на ГДР биваха погребвани изтъкнати комунистически функционери, с подобаваща тържественост бе изпратен бившият шеф на разузнаването на ЩАЗИ генерал Маркус Волф. Той почина на 83 години мирно и тихо в своето легло точно на годишнината от падането на Берлинската стена на 9 ноември.

Церемонията бе белязана от помпозна тържественост, а присъствието на целия оцелял до днес елит на корабокруширалата Източна Германия придаде на събитието ореола на държавен акт. Според някои наблюдатели на гробищата са присъствали около 1000 души. В първите редици на шествието бяха последният шеф на компартията на ГДР и пръв председател на преименуваната в Партия на Демократическия Социализъм (ПДС) нейна наследничка Ханс Модров, висши генерали от армията и ЩАЗИ като съдените за убийствата по границата Фритц Щрелец и Вернер Гросман. Съпровождаха ги побелели партийни функционери и представители на «социалистическата интелигенция».

Дотук нищо не смущаваше характерната за подобни събития атмосфера на носталгична масовка на безвредни вече пенсионери.

Всичко се промени в момента, в който взе думата извънредният и пълномощен посланик на Руската Федерация в Германия Владимир Котеньов. Развълнуван, той се провикна «Германия загуби един от най-добрите си синове! Русия – един от своите най-верни приятели!» Според посланик Котеньов, осъденият на 2 години затвор за отвличане на хора, изнудване и нанасяне на телесни повреди шеф на комунистическия шпионаж бил отличен събеседник, с топло и широко сърце, надарен с политическа мъдрост и прозорливост. Особено ценно качество на покойника била неговата необикновена вярност.

Склонни сме да дадем право на руския посланик – през всичките години след падането на стената Маркус Волф проявяваше онази вярност към Кремъл, към партията и към чекистката организация, на която е бил учен от ранната си младост, прекарана в сталинска Москва. Той отнесе в гроба си не една тайна за трагичните и жестоки дела, с които се свързва службата му по подобен начин, по който в месеците след падането на стената най-вероятно бе отнесъл в Москва куфарчето със списъците на най-верните и секретни свои агенти на Запад.

Актът на посланик Котеньов е безпрецедентен дори за известната с всевъзможни гафове руска дипломация в Германия. Формалното почитане паметта на осъден противник на свободата и демокрацията на днешна ФРГ от официалния представител на Владимир Путин в Берлин едва ли може да се приеме за случайно недомислие. То се вписва идеално в поредицата провокационни жестове на Русия спрямо една или друга западна държава. С всеки от тях сякаш днешният руски елит проверява докъде може да стигне в безнаказаната си наглост, без да предизвика бурна реакция на нетърпимост и протест сред западните общества и сред политическия елит.

За сега като че ли прагът още далеч не е достигнат.