Бившият шеф на ДСК Бистра Димитрова осъдена на 8 години затвор

Софийският градски съд осъди Бистра Димитрова, бивш председател на ДСК, на осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Това съобщиха от пресцентъра на съда в събота, когато е проведено заседанието.

Тя беше призната за виновна за това, че като председател на държавната тогава ДСК в периода май 1995 до юли 1996 г. е сключила необезпечени договори с "Първа частна банка" АД, "Агробизнесбанк", "Бизнесбанк", "Туристспортбанк" и "Добруджанска търговска банка". В резултат на това ДСК е разпиляно имущество на  стойност 12 942 000 000 неденоминирани лева, равняващи се днес на дванадесет милиона деветстотин четиридесет и две хиляди лева.

По обвинението за сключване на неизгодни сделки с "Фикс плюс" – финансова къща АД, като председател на ДСК Бистра Димитрова също беше призната за виновна за продажба на държавни дългосрочни облигации емисия 94/97, в резултат на което е настъпила загуба от 2 669 296 лева.

Бистра Димитрова е оправдана по обвинението, че като председател на ДСК е превишила правата си в полза на "Първа източна международна банка" с разрешение за необезпечени кредити на стойност (към 2008 г.) един милион и половина лева.

Съдът лиши Бистра Димитрова за 11 години от правото да заема държавни длъжности в областта на банковото дело и икономиката, както и ръководни длъжности в агенции.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред Софийския апелативен съд.

Постановената от СГС присъда е една от малкото срещу български банкери, признати за виновни за огромната банкова криза в страната по време на управлението на БСП в средата на 1990-те години, довела до източване на спестяванията на милиони българи.

Много други банкери бяха оправдани по подобни обвинения, а някои от тях избягаха от страната и все още живеят в чужбина.

Историята на Бистра Димитрова е класическа за времето от средата на деветдесетте години. Тя е назначена с решение на Народното събрание по предложение на тогавашния вицепремиер и министър на икономическото развитие Румен Гечев, наричан "Поразяващата уста" заради гръмките обещания за бърз икономически възход, които раздаваше. За него преди няколко месеца комисията по досиетата обяви, че е бил сътрудник на Първо главно управление на ДС, вербуван през 80-те години - по времето, когато е заминал на специализация в САЩ.

Когато Гечев предлага Бистра Димитрова за председател на държавната и все още най-голяма българска спестовна банка, тя е служител в силната по това време "Мултигруп" и е много близка до БСП. Самият Гечев заявява: "Какво от това, че тя идва от "Мултигруп", когато е точният човек, който ни е нужен". Парламентът я одобрява за поста под натиска на левицата.

След като оглавява ДСК, Бистра Димитрова разрешава рефинансирането на редица частни банки с огромни средства, за които на определен кръг хора, включително в БНБ, е ясно, че няма да бъдат върнати. По това време вече е замислено как банките, получили парите на стотици хиляди български спестители и на държавни и частни предприятия, един хубав ден ще бъдат фалирани, а парите ще изчезнат. 

Така, според някои разчети, тогавашната банка на "Мултигруп" - Кредитна банка - получава 15 млн. долара, "Агробизнесбанк" - 6.2 млрд. неденоминирани лева, Първа частна банка и Балканбанк - по 5.1 млрд. лв.

Впоследствие тези банки са затворени и схемата е изпълнена - отпуснатите пари изчезват. 

Впрочем през 2000 година Бистра Димитрова участва в така наречения "Клуб на стоте" - неформално сдружение на икономисти, финансисти и политици, които се заканват да готвят стратегия за управлението на икономиката и на държавата. Това е времето в края на мандата на правителството на Иван Костов. Клубът така и не проработва, но имената в него са красноречиви - те са на лица от ранния преход, тясно свързани с БСП и наясно как изчезнаха парите на българите през деветдесетте години.