Бизнес климатът в България продължава да се подобрява

Бизнесклиматът в България продължава да се подобрява, а икономиката на страната следва положителното си развитие и през първите месеци на 2004 г. Това показва последното проучване на Центъра за икономическо развитие (ЦИР), представено в сряда.

През април 2004 г. индексът Estat на бизнес климата в страната е отбелязал най-високата си досега интегрирана стойност. С най-голям принос е ръстът на компонентите "инвестиционни нагласи" и "състояние на фирмата". Устойчиво нараства дела на фирмите, които следват дългосрочна стратегия за развитие. В същото време продължава да се увеличава делът на фирмите, които не разполагат с конкурентни предимства.

Макар и слабо, се забелязва подобряване на мнението на предприемачите и по третия компонент - "Състоянието на бизнес средата". Увеличава се одобрението на бизнеса към инициативите на правителството за подкрепа на предприемачеството. Категорично се затвърждава тенденцията към повишаване на доверието в банковата система. Продължават позитивните промени в отношението към данъчната политика.

Най-сериозно основание за тревога предизвиква недоверието на бизнеса в прозрачността на процедурите по възлагане и изпълнение на обществени поръчки.

Показатели за продължаващото развитие на българската икономика развитие са високия ръст на Брутния вътрешен продукт (БВП) за първото тримесечие на 2004 г., ниската инфлация, ръста на чуждестранните инвестиции и активния външнотърговски оборот. ЦИР отчита положителна динамика конкретно в приватизацията, туризма, банковата система и капиталовия пазар. Положителни промени има в нормативната и регулативната рамка в енергийния и транспортния сектор, във високите технологии и комуникациите, както и в сферата на екологичната и регионалната политика.

Сред проблемните теми на икономическата динамика се открояват салдото по текущата сметка на платежния баланс, състоянието на доходите и жизненото равнище, както и институционалните и финансовите аспекти на здравната реформа.

Икономическият растеж за първото тримесечие на тази година е 5.3 % спрямо същия период на миналата година. Най-бързо расте индустриалният сектор, макар и вече с незначителна преднина пред растежа в сектора на услугите. Добавената стойност в индустрията расте с 6.4 % на годишна база (срещу 5.7 % за първо тримесечие на м.г.). Секторът на услугите расте с 6.2 % и не само застига индустрията, но темпът му е два пъти по-бърз в сравнение с растежа за първото тримесечие на миналата година.

Добавената стойност на частния сектор (8.8 %) надхвърля с три процентни пункта растежа за съответния период на миналата година. Висок е растежът на инвестициите в дълготрайни активи (21.4 % при 11.6 % за същия период на м.г.), делът им в използването на брутния вътрешен продукт нараства на 18.7 % (при 16.6 % за същия период на м.г.).

Растежът на крайното потребление (5.2 %) на годишна база леко се забавя (5.9 % за същия период на м.г.). Все още обаче вътрешното търсене нараства с по-високи темпове в сравнение с външното търсене.

С почти 4 % се влошава делът на отрицателното външнотърговско салдо със стоки и услуги в БВП - -13.3 % при -9.5 % за същия период на м.г. От ЦИР отбелязват, че все пак растежът на вноса на инвестиционни стоки изпреварва растежа на потребителски стоки и това се отразява в разликата между темповете на потреблението и на инвестициите.

Увеличеното производствено потребление в страната и притокът на чуждестранни инвестиции стимулират нарастването на вноса на суровини и инвестиционни стоки и поддържат голямото отрицателно салдо в търговията. При съществуващата тенденция на нарастване на инвестициите не се очаква скоро да се преодолее този дефицит, но той не може и да се възприема като сериозна заплаха за икономиката, според икономистите от центъра.

Те отбелязват още, че въпреки кредитната експанзия, сравнението с повечето страни от Централна и Източна Европа показва продължаващо изоставане на България. Според експертите, в българската банкова система продължава да съществува сериозен потенциал за ръст, включително чрез кредитна експанзия, въпреки споровете какъв трябва да е оптималния ѝ темп.

От ЦИР отбелязват, че въпреки подобряването на ситуацията със заетостта, доходите и жизненото равнище на българите остават ниски и без близка перспектива за чувствително подобрение. Официалната статистика за първите месеци на 2004 г. сочи отрицателен темп на нарастване на реалната средна месечна заплата на наетите и продължаващо намаление на темповете на нарастване на доходите на лице от домакинството в сравнение със същия период на миналата година.

Икономистите отчитат продължаващия хаос в здравната сфера, без да се забелязват отчетливи стъпки за напредък в здравната реформа или поне ясна идея за решаване на проблемите. Отбелязва се липсата на Националния рамков договор за 2004 г., продължаващото трупане на дългове от страна на болниците, като в същото време здравната каса регистрира значително нарастване на средствата, изплащани на лечебните заведения по клинични пътеки.

Споделяне

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?